- Реклама -

- Реклама -

сряда, 1 февруари 2023 г.
5.8 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Проблем: политиците вече не умеят да лъжат

Политиците не умеят вече да ни лъжат и това е проблем. През изминалата седмица гледах брифинг на Държавния департамент на САЩ. Ставаше въпрос за Украйна. Залата беше почти празна като на пресконференция на фиктивна политическа партия в БТА. Говорителят съобщаваше нещо за продължаващата руска дезинформационна кампания. Руснаците планирали да проведат операция под фалшив флаг и да си изфабрикуват претекст да обвинят Украйна в агресия, за да я нападнат. Един възрастен журналист го прекъсна с въпрос дали има някакво доказателство за това. Има, отвърна говорителят рутинно, това е разсекретена информация от нашите служби. Но къде е информацията, настрана от заявеното на брифинга? Трябва ли сериозно журналистите от „Асошиейтед Прес“ да приемат на доверие твърдението, че Русия се готви да нападне Украйна? Говорителят отвръщаше с бланкетни фрази, които се свеждаха до това, че доказателството е в самото изговаряне на информацията от пратеник на Държавния департамент, съответно трябва да се приеме на доверие. „Но аз помня оръжията за масово поразяване в Ирак – възрази журналистът, – помня и как Кабул нямаше да падне.“

Говорителят се опита да прехвърли топката на друг журналист в залата, но и той запита същото. Служителят на департамента беше шокиран, че му се налага да обосновава твърденията си. Целият брифинг се оказа тежка щета за американското външно министерство, а „Асошиейтед Прес“ застана плътно зад своя репортер. През същата седмица в България станахме свидетели как премиерът декларира пред обществото значими факти, които обаче могат лесно да се проверят в търговския регистър от всеки с достъп до интернет и да се опровергаят.

Живеем във време, в което всеки с достъп до интернет, който ползва мрежата със самостоятелна мисъл, вместо да се осланя на алгоритмите на Фейсбук, може да разбере кога го будалкат. Информацията е навън, само от теб зависи да проявиш инициатива и да свържеш две и две. Нещата, които политиците имат да крият, вече са твърде големи като габарити. Това вече не е времето на Бил Клинтън. Можеш да скриеш пура, но не можеш да скриеш войска или газопровод; можеш да засекретиш разузнавателна информация, но не можеш да засекретиш сметките за ток. Пиарът може да замаже личните недостатъци на политиците, но не може да замаже функционалните нарушения в системата. Гражданите в западния свят и без това нямат вече илюзии нито за морала на политиците, нито за своите политически свободи. Те просто искат нещата да работят. Това все повече ги сближава с гражданите на Изток. Да, Русия и Китай са деспотични режими, разсъждават те, но са функционални, или поне така изглеждат по телевизията, когато се справят с пандемията или с военните си задачи. Това е много голям проблем за западните страни.

Нашите лидери говорят за разрешаване на глобални проблеми, свързани с мира, икономиката, здравето и климата, но изглеждат все по-неспособни да стабилизират администрацията и инфраструктурата – битовите условия, които осигуряват функционирането на западните общества. Нещо повече, те не изглеждат вече способни да ни излъжат както трябва, а това е най-важното предусловие за здравето на една западна държава. Идеологията на „прозрачността“ допълнително ускори упадъка на доверието в институциите и сега всеки опит на правителствата да ни информират за геополитическата обстановка или да ни съветват за здравето ни, не само завършва с неуспех, но и провокира фрустрирана реакция у гражданите. Хората могат да пренебрегват много неща, могат дълго да се правят на луди, но самите политици правят толеранса невъзможен. Човек усеща кога партньорът му започва да не полага усилия и това обикновено довежда до раздяла.

Западният политически елит е като съпруг, който дори не си дава зор да лъже и да играе театър. И това е най-лошата възможна обида. Странен век, но оказва се, че най-доброто, на което можем да се надяваме от едно съвременно правителство, е: да не застрашава от некомпетентност битовите ни нужди и да се старае повече, когато ни поднася „информация“, която всички знаем, че е невярна. С други думи – да не правят резки движения и да ни лъжат по-добре. Странен век.

- Реклама -

Последни новини