Сякаш загрели от критиките срещу „Ботев“ на Максим Генчев, всички масово са нахвърлиха върху най-новия български исторически сериал по романа на Людмила Филипова „Войната на буквите“. Социалните мрежи, а и не само те, забушуваха от обвинения, че продукцията се разминава с историческата истина, декорите са бутафорни, част от актьорите рецитират като в телевизионен театър, осветлението е компромисно, а короната на цар Симеон е сякаш купена от „Джъмбо“ за 5 лева.
За да не бъде обругаването пълно, поне се признава добрата игра на утвърдени актьори като Деян Донков, Захари Бахаров и Теодора Духовникова.
Въпросът, че малка част от критикуващите са въобще наясно с епохата, по времето на която се развива действието, е друга дълга и сложна тема. Смущаващо е също така, че никой не говори за посланието на филма, което, разбира се, винаги е функция на качеството на продукцията.
Каква е историята във „Войната на буквите“, чиито режисьори са Виктор Чучков и Зоран Петровски? Действието се развива през Х век. След смъртта на цар Симеон страната е притисната от всички съседи, Византийската империя се бори да наложи влиянието си. Политическите интриги и военните сблъсъци са на път да разкъсат държавата.
През сюжета преминава силна любовна история. Най-младият български княз – бунтарят Баян се влюбва във внучката на византийския император – Мария. Императорът обещава да му я даде за жена, ако князът му донесе тайната на непобедимата българска армия, пазена от мистериозния монах Черноризец Храбър. Баян разбира, че силата се крие в древна азбука, която може да спаси или обречената му любов, или царството му. Той трябва да избере между Мария и българите. Преминавайки през доста терзания, Баян се превръща от дръзко и непокорно момче в мъдър защитник на народа, когото легендите от векове наричат Баян Магесник.
БНТ трябва да бъде похвалена за дързостта да даде финансово рамо на тази история, която иначе звучи впечатляващо дори за Холивуд. Това, че бюджетът не е бил достатъчен, е видно, но в никакъв случай продукцията не може да бъде определена като аматьорско пресъздаване на историята. Разказът е динамичен, но проблемът е, че липсва дълбочина на сюжета и плътност на характерите. Главният недостатък на сериала, който все пак едва е стартирал и може да тръгне в по-добра посока, е сценарият, дело на Теодора Маркова, Невена Кертова и Георги Иванов. Триото е нахвърляло персонажите с общи характеристики, пропуснало е да навлезе в дълбочината на характерите, а главната грешка е, че се е опитало да транспортира героите в днешния ден, вмъквайки в устите им съвременен жаргон. Само в първия епизод герои от 927 година си подхвърлят реплики като: „Ти луда ли си?“, „Изчезвай“, „Пияндурник сакат“, „Слънчасала ли си, какво“, „Той ще ги вдигне във въздуха“. В този момент зрителят напуска епохата от Х век и се пренася в столична дискотека сред развеселена компания, която се забавлява със свои приятели или обсъжда иронично познати. По-лошото е, че историята започва да се профанизира, сякаш някакви елементарни днешни взаимоотношения са пренесени векове назад, при това с претенцията, че от тях зависят знакови събития от историята на България.
Изказът и общуването са проблем не само на киното, но и на цялото ни общество. Ние не можем да изкажем мислите си, не търсим дълбочина и подтекст на думите, затова и не се разбираме. Понеже това е днешен проблем, той се пренася и при възпроизвеждането на отминали времена. Не можем да се въоръжим със собствения си език – нито сега, нито преди. Нали помните една от знаковите реплики в „Игра на тронове“ – „Зимата идва“. Две думи, които не само говорят за наближаващата опасност, но я визуализират в целия й ужас. Защото начинът, по който говорят героите в сериала през цялото време, създават усещането, че всяка дума е не по-малко важна от действието.
Елементарният изказ, при това принизен до днешен тарикатски жаргон, олекотява образите. Той е бронята, която пречи сценаристите да проникнат по-дълбоко в душите на персонажите. Евтиният декор и ниският бюджет могат да бъдат преглътнати, ако на екрана са пресъздадени плътни образи, през чиито лични истории преминава цялата епоха.
А тя е прелюбопитна, да не говорим за посланията. Сериалът започва с палеж в манастир, в който изгарят най-ценните книги на цар Симеон. И той иска не само да бъдат намерени виновниците, но да се открият писари, които да възстановят книжнината, защото „за какво са им смърдящите тела на хората, ако нямат душа?“. Кога повече от днес усещаме колко необходими са просветени държавници и колко важни са културата и образованието за запазването на националния дух? Киното е гигантска пропагандна машина, която работи безотказно в цял свят и гради десетилетия самочувствие на базата на често захаросани сюжети. Разбира се, за да се случи това, екранната история трябва да е талантливо написана и заснета. Това не може да се каже за първите два епизода на „Войната на буквите“, макар че не бива да се отричат важните послания и убедителната игра на част от актьорите. Пробойните са в сценария, а не толкова в евтиния декор. Поне засега така изглежда.
И все пак да изчакаме историята да се развие, преди да даваме окончателни оценки. А иначе финансовото рамо, което БНТ дава на исторически продукции, е похвално. „Войната на буквите“ продължава.
