spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
вторник, 4 октомври 2022 г.
11.8 C
София
Категории:

Проф. Андрей Пантев

Избрано

Андрей Пантев е роден през 1939 г. във видинското с. Раковица. Завършва история в Софийския университет през 1961, а по-късно специализира в Англия, където в периода 1982–1984 г. преподава балканска история. Депутат в 39-ото, 40-ото и 41-вото народно събрание от гражданската квота на БСП. Автор на над 40 книги, носител на наградата „Голям Платонов Нобел на века“ на Световната академия „Платон“.

1.Как се представяте пред хората?

Като добър човек. Мисля, че добрият човек днес е най-дефицитното създание на нашата планета.

2.Важно ли е за вас първото впечатление?

Много важно, понякога при първа среща има някакъв магнетизъм. И никога началните ми впечатления – добри или лоши – не са били опровергавани от продължението.

3.Вярвате ли в любовта от пръв поглед?

Сляпо вярвам. На всички, с които съм имал такива отношения, мога да кажа, че всичко беше истинско. А на тази прекрасна жена, с която съм сега, й казвам: „Сега е още по-истинско“.

4.Допускате ли лесно хора до себе си?

Да, често пъти ме упрекват за това, но намирам, че ако човек е интелигентен, не казвам само за себе си, трябва да е учтив, достъпен и общителен.

5.Какво може да ви извади от равновесие?

Наглостта, подмазвачеството, идеята за ситуационното приятелство. Знам хора, които ми миеха колата, без да съм ги молил, а сега се правят, че не ме познават.

6.Компромисът, който не бихте си позволили?

Правил съм компромиси, но не бих направил с подлостта, с раболепието, това са ми най-противните състояния. И благодаря на съдбата, че бях свидетел на магическата 1989 година, когато видях, че тези, които имаха основания да бъдат най-гузни от предишния режим като подмазвачи, се докарваха най-старателно.

7.Какво може да ви разплаче?

Спомен за минало, спомен за мама, особено популярна някога мелодия, която ми действа емоционално.

8.На какво най-често се смеете?

На човешката глупост. На елементарните развлечения и циркаджийството. Много ми е мъчно за артистите, които прекрасно биха играли Хамлет, но се правят на маймуни, защото диктатът на публиката е жесток. Не вярвам и че всяка от фолк певиците иска да й се вижда част от бюста, но такова е потреблението на времето. Ако напиша книга, че Левски и Ботев са били любовници, ще се продава повече, отколкото ако напиша истината за тяхното величие.

9.Последната книга, която ви впечатли?

Аз съм пенсионер в това отношение, не харесвам съвременната литература, музика, което не значи, че не са качествени, просто не ги разбирам.

10.Последният филм, който ви впечатли?

„Великата красота“ (на Паоло Соретнино, б.а.) – тъжен, мъдър и в същото време оптимистичен филм.

11.Любим художник?

Цанко Лавренов, много е ярък. Но не съм толкова богат да имам негови картини. Иначе имам много хубави, една картина ти дава оптимизъм и ми се струва, че това ще е последната тръпка, която ще изпитам, преди да се преселя в оня свят.

12.Любим писател?

От всичко на света постоянно препрочитам „Триумфалната арка“ на Ерих-Мария Ремарк, той е настойник на моята младост. „Хомо фабер“ на Макс Фриш, и нея съм я чел десетина пъти и винаги откривам нещо ново.

13.Любим поет?

Най харесвам Пейо Яворов. Но съм много скръбен за съдбата на този самотен човек Никола Вапцаров и стиховете му са ми утеха в тези скръбни дни.

14.Любим певец?

От българските – Борис Гуджунов, навремето казваха, че приличам на него. Да пееш е талант от Бога, но чувството трябва да си го създадеш сам. А от чуждите – Том Джоунс, бях студент, когато чух неговата „Дилайла“. Той ми дава едновременно усещане за мъка и радост.

  1. Любим филм?

Това не е конно надбягване, да заложиш на един. Понякога популярните филми не са ми допадали. Сещам се за рекламата на един британски: „Този филм не е печелил нито една награда“.

  1. Любимо тв предаване?

Онова, на което водещ е Орлин Горанов. Много го харесвам, като поведение, познания. Познавам го лично.

  1. Каква музика предпочитате да слушате?

Обичам нощем да слушам класическа музика, да стоя на балкона, да гледам звездите и да разговарям с жена си. Сега няма такава музика, има повече жестикулации. Ако Майкъл Джексън беше живял през XVIII век, нямаше да го вземат да пее и в църковен хор.

  1. Политик, на когото вярвате?

Няма такъв. Искам да се появи политик, който има чар на симпатяга, дори и да е неискрен. Навремето и злодеите са имали чар, а сега всички са еднакви. Че Гевара, макар за кратко да е бил министър, тръгва в пампасите на Боливия и загива. Мечтая да видя политик, който казва: „Ако моята кауза победи, аз няма да ставам никакъв“.

  1. Историческа личност, която презирате?

Презирам тези, които са хвърляли човечеството във война, като Хитлер и Мусолини. Презирам и тези, които днес говорят за демокрация, а те и децата им тънат в разкош.

  1. Историческа личност, на която се възхищавате?

На Наполеон, макар че той също е донесъл кръвопролития в Европа. Но за него има една фраза: „Той беше толкова умен, че не се страхуваше да се заобикаля с умни хора“.

  1. Любим парфюм?

BOSS – защото е силен, такива старци като мен е потребно да са силно парфюмирани. (Смее се.)

  1. Любимо мъжко име?

Андрей – това е единственото, което харесвам в себе си – името на дядо ми, който беше свещеник.

  1. Любимо женско име?

Елена, както се казва дъщеря ми.

  1. Какво научихте от родителите си?

Почит към науката, към знанието – от люлката до гроба да търсиш знание и ако не си негов носител, да уважаваш тези, които го носят.

  1. Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?

Няма нужда вече да възпитавам дъщеря ми, тя не е фукла.

  1. Какъв искахте да станете като малък?

Много исках да стана летец. Но после взех тази прозаична професия, която пък ми даде възможност да видя света. Аз не съм специалист по българска история, добър или лош, 45 г. преподавах европейска история. Тогава разбираш, че най-добре ще вникнеш в себе си, като научиш малко за другите. Херодот е казал: „Гърците сме велики, но това, което имаме, го имат и китайците, и персите“. А наши историци, за да направят впечатление пред невежа аудитория, ни изкарват, че едва ли не сме измислили огъня. Не мога да представям българите като вечни храбреци, а всички останали като вечни страхливци. Аз не съм обичан много от историците, но то е взаимно.

  1. Кое е любимото ви животно?

Нямам такова. Обичам коня, но като произведение на изкуството. Писателят Исак Бабел пише: „Разтърсван съм от две страсти – коне и жени“. Е, при мен е същото, само че второто е първо. (Смее се.)

  1. Мото, девиз или цитат, които следвате?

Една мисъл на Маркс: „Подлагай всичко на съмнение“.

  1. Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?

Един корабокрушенец попада на пустинен остров, на който живее само една мадама в евино одеяние. Той веднага казва: „Хляб!“. Тя отговаря: „Нямам хляб, но имам нещо, което се харесва на всички мъже…“. А той: „Нима имаш уиски?!“.

  1. Думата, която използвате най-често?

Обич, защото често ми липсва. Аз съм обичан човек, но мисля, че съм обичал повече, отколкото съм бил обичан.

  1. Любимо ястие?

Капама.

  1. Любим цвят?

Син, но не в политическия смисъл. (Смее се.)

  1. Любимо питие?

Много питиета са хубави, но любимото е след полунощ, час, в който всички жени изглеждат прекрасно.

  1. Пушите ли?

Да, непрекъснато, и в момента даже подръпвам от лулата. От 35 г. пуша лула, не мога да си представя с огромната чаша кафе сутрин да не изпуша две-три. Нямам вили и коли, но имам към 100 лули.

  1. Кое е първото ви разочарование в живота?

Когато като ученик прочетох, че в Швеция има най-висок стандарт на живот и най-голям процент на самоубийства. Тогава реших да уча история…

  1. Кога сте били най-горд със себе си?

Гордостта ми е непозната, но ми беше приятно, когато майка ми – даскалица, присъстваше на защитата на кандидатската ми дисертация. Каза ми: „Андрейчо, вече никога няма да се карам с теб“.

  1. Дилемата семейство или кариера – какво избирате?

Разбира се, че семейството, работата не е страст. Колкото и да си й отдаден, е много по-рутинно от това да държиш детска ръчичка или да видиш очи на студентка, която те харесва не като мъж, а като даскал.

  1. Какви са хората от приятелския ви кръг?

Искрени хора, които много обичам, като проф. Николай Цанков – с него пеем песни с акордеон или пиано.

  1. От какво най-много се срамувате?

О, много неща има, които не трябваше да правя. Не съм бил верен съпруг, не съм бил неизкушен от разни развлечения от различно естество.

  1. Кой е най-големият ви страх?

Естествено – смъртта. Това е почти животински инстинкт. Този, който не признава страха от нея, не е искрен. И старостта не е за лигльовците, не можеш на моите години да кажеш – най-хубавото предстои. Старостта е за храбрите.

  1. Мечтата, която преследвате?

Нямам мечти, освен да съм на дълга маса с роднини и приятели и да отпиваме малко повече. Мечтата ми минава през чудото на алкохола, който запалва очите, само да не се стигне до пиянство, защото най-голямото унижение за един човек е напиването, то е самоунижение.

  1. Откъде черпите информация?

Може би са били много по-лоши времената преди, но никога не е имало такава фарисейска система от лъжи. Затова сега повече вярвам на интуицията си от квартал „Младост“. (Живее там, б.а.)

  1. Как отсявате истината от фалшивите новини?

Трябва човек да има собствен филтър, антена. Има неща, които са очевидни. Например сега във войната не може да има само едни дечица – беззащитни и убити, а другите да не ги споменаваме.

  1. Колко време прекарвате в социалните мрежи?

Малко. Като чета какви гнусни неща се пишат от злобни и неграмотни хора, и си викам: „Господи, това ли са потомците на Климент Охридски и Кирил и Методий?“. Това е големият ми песимизъм, положението е отчайващо. А някога с това се хвалехме – че сме грамотни. Когато Маргарет Тачър – още министър на образованието – дойде в СУ, беше силно впечатлена.

  1. Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?

Това е най-големият страх, защото той може всичко освен емоцията, а за мен тя е най-определящият фактор в човешкото битие.

  1. Искате ли да летите в Космоса?

Аз летя в Космоса – като слушам музика, чета поезия или гледам звездите.

  1. Вярвате ли в извънземни?

Не съм ги видял, но туберкулозните бацили са съществували преди да ги открие д-р Кох, така че няма начин да сме толкова уникални във вселената. Слава богу обаче, никой не ни обръща внимание и съм спокоен.

  1. Имате ли пророчески сънища?

Не, но сънувам често моите близки от миналото, разговарям с тях.

  1. Кое е любимото ви цвете?

Над всичко поставям баналната червена роза.

  1. Отглеждате ли домашен любимец?

Не, не мога да си представя тази страст. Гледам разни баби викат на кучето си в градинката: „Ела, маме!“. Абе, осинови едно дете бездомно, тогава викай „маме“.

  1. Кое според вас е най-ценното човешко качество?

Съвестта. Съвестта, според която действаш. Както е писал Ботев: „Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже – мен в сърцето и в душата…“.

  1. Кога предпочитате самотата?

От самота се оплаква само скучният човек. Съдбата ме дари с прекрасен човек, но не се чувствам некомфортно, когато я няма.

  1. Има ли порок, който ненавиждате?

Завистта. От нея произтичат много други пороци, грешки, престъпления. Идеята за българската завист не е случайно измислена от Елин Пелин. Но смешното е, че самият той е завиждал на Йордан Йовков заради „Боряна“.

  1. Борили ли сте се със зависимости?

Безуспешно. Най съм зависим от любов, разбира се. Боря се малко да понамаля онези течни пороци, които се приемат за такива, но не искам да ги отказвам, както и пушенето. Това са част от красотите на живота. Има един анекдот: Изповядвал се човек: „Отче, не пия, не пуша, правилно ли живея?“. А свещеникът му отговорил: „Правилно синко, ама напразно“. (Смее се.)

  1. Коя е най-тежката битка, която сте водили?

Да спечеля сърцето на тази жена, с която съм сега – тя си имаше прекрасно семейство, съпруг, две деца. Макар че не бих го нарекъл битка, а молба.

  1. Имате ли хоби?

Не, това е някакво пристрастяване, не го разбирам. В началото колекционирах лули, после се оказа, че са функционални.

  1. Бихте ли се определили като бохем?

Не знам. Майка ми пееше една песен: „Аз съм стар бохем, няма скръб за мен и живея ден за ден“. Ако това е бохемлък, означава да си безразличен към съдбата на другите, а аз не съм. Представям си бохема като човек, който седи в мансарда или гарсониера, пуши, пие и разсъждава върху света, но е готов да раздели стаята си с един скитник.

  1. Къде почивате – в България или в чужбина?

Отдавна не съм ходил в чужбина. Аз съм в почивка от 2012 г., а тя е измислена за хора с тежък физически труд. Вазов за Паисий: „Кога нямаше кого да надвива, пишеше книги, за да си почива“. Не съм се чувствал толкова уморен, че да си почивам.

  1. Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?

Деменция. Най се ужасявам, че няма да знам кой съм, че ще говоря глупости и ще бъда бреме за другите и себе си. Дано не ме сполети, смятам, че не съм го заслужил.

  1. Вярвате ли в късмета?

Вярвам, да. Но обикновено във футбола, политиката, литературата и любовта от късмет се възползват подготвените хора, ако не си такъв, той няма да се реализира.

  1. Пропуснатият шанс, за който съжалявате?

Че имам само едно дете, исках да имам много повече.

  1. Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?

На 183. (Той е на 83, б.а.)

  1. Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?

Когато трябваше да скъсам студент, изпитвах по-голям срам от него да му завъртя двойката.

  1. В коя епоха бихте предпочели да живеете?

В България малко преди и по време на Балканската война, тогава е имало страхотно въодушевление и атмосфера.

  1. Кое според вас е най-голямото научно постижение?

Научното постижение ще бъде, когато се изобрети лекарство срещу рака, а не да се опитват да заобиколят Марс от другата страна.

  1. За или против ваксините?

Не мога да бъда за или против, като не знам какво са. Но не съм ваксиниран.

  1. Вярвате ли в конспиративни теории?

Вярвам, само че не знам, именно защото са конспиративни.

  1. Как бихте се определили – либерал или консерватор?

Това са странни понятия, в едно отношение може да си либерал, в друго – консерватор.

  1. Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?

Това е божа работа. Никой не е виновен, че е роден така, но когато започнеш да го изтъкваш като предимство, като конспиративна идея за близост, за взаимно помагане, вече не е приемливо.

  1. Интересувате ли се от спорт?

Не, никога. Когато питат Чърчил, който тогава вече е изкукал като мен, каква е причината за неговото дълголетие, той отговаря: „Пия по половин бутилка уиски на ден, пуша по два стека и никога не съм се занимавал със спорт“.

  1. Държите ли на перфектна визия?

Чак перфектна не, но все пак има значение.

  1. За или против пластичните операции?

Проблемът е, че не може да се направи операция за подобрение на мозъка – не мога да разбера защо се деформират някои хора. Вижте Цветана Манева – какво благородство и финес излъчва тази жена, а не се е опънала. Аз съм приятел с мъжа й – Явор Милушев.

  1. Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?

Имам, разбира се, винаги съм се смятал за грозен, но пък така станах амбициозен и направих нещо като кариера. Имах една красива студентка, женена, която случайно ми позволи разни волности в чаршафа. Тя ми каза: „Цяло щастие е, че си грозен. На когото и да се похвалиш, никой няма да ти повярва“. (Смее се.)

  1. Твърдо или меко легло предпочитате?

Меко, искам да потъна в него.

  1. Доволни ли сте от заплатата, която получавате?

И да не съм доволен от пенсията си, каква е алтернативата? Но не се оплаквам, добре съм, щом си купувам разни луксозни неща като пиене.

  1. Страхувате ли се от новото начало?

За мен ново начало е на оня свят. Но аз не вярвам в него. Всичко свършва със смъртта на човека. Другото е утеха за страхливци.

  1. Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?

Може би бивша Югославия – имаме сходен език, всичко беше позволено, първата книга на Солженицин прочетох там. И са много топли битово, дори да се колят понякога.

  1. Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?

Когато се роди дъщеря ми. Бях в Лондон и получих телеграма: „Имаме си Елена“. И после, когато срещнах жената, с която съм, тя първо беше моя студентка, но тогава нищо не е имало.

  1. Най-тежкият период, който сте преживели?

Когато реших, че не мога да живея с бившата си съпруга, която е прекрасен човек, но разбрахме, че нещо не върви. Тогава пропуших лула.

  1. Коя е надеждата, която ви крепи?

Че и утре ще се събудя жив, ще си пия кафето, а после ще правя и други неща.

  1. Вярвате ли в приятелството?

Условно, то се познава само в критични обстоятелства или трябва да се пенсионираш, за да видиш кои са ти истински приятели. Преди някои мислеха, че ще ставам големец, и имах бая ресторантски приятели.

  1. С кого бихте живели на самотен остров?

С жената до мен.

  1. Можете ли да простите изневяра?

Мога, разбира се, аз самият съм нанасял такива травми. А това, че някой не го е направил физически, не значи, че не ти е изневерил.

  1. Поддържате ли отношения с бившите си половинки?

Да, особено с бившата ми жена, каним се на обяд, цивилизована работа. Но по принцип предпочитам омраза пред безразличие.

  1. Привърженик ли сте на брака?

Да, защо това е най-древната институция, макар че е насилие върху човешката личност, трябва да си много елементарен, за да си цял живот с един човек.

  1. Романтични ли сте?

Мисля, че да, след като се просълзявам на песни.

  1. Кой е любимият ви момент от денонощието?

След полунощ, вече споменах. Има нещо странно в нощта, което ни прави различни, не знам какво е, но неслучайно има песни за нея.

  1. На кой народ симпатизирате?

На сърбите, те не се предават, добри, лоши, може да са ни врагове, но са хора с колективен характер.

  1. Кой е въпросът, който си задавате най-често?

Защо, Господи, така ме възнагради с неочаквано дълголетие?

  1. С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?

Нямам такива предпочитания. Навремето много хубаво си говорехме с Георги Първанов. Той беше мой студент и се отнасяше крайно почтително. Веднъж връчваха ордени и там беше големият режисьор Иван Андонов. Дадоха ни по чаша евтино шампанско и казах на Първанов, който вече беше президент: „Кога съм мислел аз, че ще пия с Андонов“, а той ми отговори: „Аз също…“. Много хубаво беше от негова страна, ако имам възможност, ще го опиша.

  1. Кои са илюзиите, с които сте се разделили?

Че съм млад, красив и умен.

  1. Кога свършва детството?

С първата целувка. Тогава идва една зрялост. Но ако говорим за детинската възторжена реакция към света, за мен още има детство.

  1. С какво никога не искате да се разделите?

С досегашния си живот, не мога да се представя, че ще ме гепи такава амнезия, че да не помня и хубавото, и лошото.

  1. Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?

Казах вече – уважавай науката.

  1. Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?

Има нещо, макар никой да не знае какво. Не може да се каже, че в тази вселенска атмосфера няма предопределеност, затова говорят за Божия промисъл.

  1. Допитвате ли се до астролози и нумеролози?

Не. Вярвам в астрологията, но не съм толкова значима личност, че да занимавам хората с моята съдба.

  1. Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?

Връзват ми.

  1. Каква е представата ви за щастие?

Да държа детска ръчичка и да виждам щастливи хора около мен. Жената, с която съм, има прекрасна дъщеря, тя ми е като втора дъщеря, моята от 12 г. я виждам веднъж годишно. Представата ми за щастие е общността, с което не отричам мъдростта на самотата.

  1. Как бихте искали да си отидете от този свят?

Без идиотски страдания и без да бъда съжаляван. Дори в едно погребение най-унизеният е покойникът, колкото и да ридаят за него, смъртта е нещо унизително.

  1. С какво бихте искали да ви запомнят хората?

Ще се повторя – като обичан даскал и добър човек.

Последни новини