spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
понеделник, 3 октомври 2022 г.
8.5 C
София

Проф. Ивайло Дичев: Президентът играе популистка игра с газа и Северна Македония

Избрано

Десислава КАМЕНОВА

Ивайло Дичев е професор по културна антропология в СУ „Св. Климент Охридски“. Преподавал е и във Франция, САЩ, Германия. Получавал е стипендии на френското правителство, „Фулбрайт“ и „Рокфелер“. Почетен изследовател на Института за източни и югоизточни изследвания в Регенсбург. Носител е на наградите за есеистика „Паница“, „Черноризец Храбър“ и „Димитър Пешев“. Издава онлайн списанието за културни изследвания „СеминарБГ“.

– Господин Дичев, твърди се, че отношенията между Кирил Петков и Румен Радев са охладнели. В последните дни между тях се разрази словесен конфликт по две горещи теми – Северна Македония и „Булгаргаз“. От ГЕРБ директно заявиха, че е възможен нов сценарий „Боянски ливади“. Очаквате ли да се стигне до толкова крайно развитие?

– Този конфликт е структурен проблем в Конституцията. Президентът няма отговорности и се отдава на популизъм, да не кажа, политически нарцисизъм. Премиерът се опитва да управлява. Една конституционна промяна трябва да реши това – или да отнеме правомощия на президента, като го направи медиатор, който се избира от парламента (Италия, Германия), или да му даде повече власт – президентска република е трудно въобразима, но може да му се възложат реални неща като истинско вето и по-сериозна роля в назначаването на различни постове.

Сегашната криза дойде неочаквано рано, някои се чудят дали Радев и Петков не играят на лошото и доброто ченге. Или пък това е игра, която цели да покаже, че ПП не е проект на Радев, както твърдят от ГЕРБ. Президентът сега е избрал популистки теми за критика (газа, Северна Македония), но ако тръгне с нещо по-сериозно – примерно, ако се възпротиви на съдебната реформа, нещата ще загрубеят. И ще е интересно дали Борисов ще застане със заклетия си враг срещу новите управляващи, или ще ги подкрепя, за да му отмъщава.

Дано президентът се опомни, защото няма друг шанс за страната, освен това правителство да избута година-две. Не виждам интереса му да руши това, в което сам е взел участие – укрепването на българската държава.

– Радев заяви, че посещението на Петков в Скопие е било прибързано и може да се тълкува като отстъпка. Премиерът отвърна, че външната политика е работа на кабинета и настоя, че визитата дори е закъсняла. Вие явно не мислите, че критиките на президента са основателни?

– Мисля, че президентът играе една недостойна популистка игра с емоциите на нашите съграждани. ЕС иска да си изпълнява програмата – обещали са да работят по Западните Балкани, но много от страните не са ентусиазирани да приемат нови бедни роднини от нашия размирен регион – Франция каза, че иска първо задълбочаване на съюза, Холандия е против кандидатки със значително мюсюлманско население.

Наша идея беше да върнем на дневен ред Западните Балкани, това беше може би единственото безспорно постижение на г-н Борисов. И той се отказа от него, за да се задържи на стола си под натиска на една организация със странно име, която, доколкото ми е известно, така и не се е отказала от терористичното си минало (ако бъркам, се извинявам). Българската публичност беше обработена обилно от политици и медии с кръчмарските аргументи „признайте, че сте българи“. Е, да, ама не са, и не само заради насилието в началото на комунизма, когато под прикритието на борба с фашизма новата власт решава и етнически проблеми. 15% от българите не искат при никакви положения Северна Македония в ЕС, а 50% от другата страна смятат България за основния си враг. Ето какво постигна популисткото насъскване на народите ни – ако това не е национално предателство, здраве!

Г-н Петков опитва единственото, с което можем да излезем от задънената улица – всестранно сближаване, възстановяване на доверието. Нека направят един съвместен институт, но не на политически „паритетен“ принцип, а с истинска методология, с международен научен борд. Историята е едно от оправданията, които си търсим за абсурдното вето. Ако мислите, че някой ще ни натиска отвън да интегрираме Северна Македония, лъжете се, делото на давещите се (Балкани) е дело на самите давещи се.

– Все пак премиер и президент демонстрираха единство на честването на 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев. В същото време Петков отмени общото поднасяне на цветя с посланика на Скопие. А оптимистичните твърдения, че българите ще бъдат включени в северномакедонската конституция са несигурни. Какво мислите за тезата, че това може да се окаже автогол, защото тогава ще излезе, че македонците не са българи и губим общата си история?

– Външната ни политика се занимава с това пред кой паметник, кой и какви цветя да поднесе. Това са жестове, които помагат на разбирателството, както тостовете на обща вечеря. Как може да се караме точно за Гоце Делчев, не ми побира умът. Той е бил етнически българин, който се е борил за независима Македония от Охрид до Одрин, бил е републиканец, което го е отчуждавало от Царство България, може би малко социалист. Какво пречи да го мислим за общ балкански герой? Изобщо не разбирам тази глупост с кражбата на история: какво точно правим, като я откраднем, продаваме я на битака ли? Тук става дума за идентификация.

За българското малцинство в Северна Македония въпросът е сложен. От една страна – трябва да намерим политически компромис – кабинетът „Петков“ трябва да се върне с някакъв скалп и да нададе победен вик. Нищо не пречи Скопие да вкара в конституцията българите след „власи“, преди „и други“. Но колко ще се окажат те, това е мина, която рискува да избухне. Преброяванията при комшиите винаги са силно политизирани, преди 20 години за българи се обявиха 1400, сега се говори за 3000. Ами ако една нова популистка коалиция, начело с президента заяви, че това не са реални цифри и не ги признаваме? Дали сме 120 000 паспорта, къде са, значи, тия хора – дали не са принудени с бой да не се пишат българи? Ние, разбира се, добре знаем къде са – в Германия, купили са си паспортите, за да могат да работят в ЕС.

Да споменем и истерията около ОМО „Илинден“ – Пирин, с които се бил срещнал Пендаровски. Това са шепа хора, впрочем спечелили редица дела срещу България в Европейския съд по правата на човека. На мястото на нашите управници не бих вдигал много шум точно около тях.

– По-сериозният конфликт между Радев и Петков обаче очевидно са рокадите в „Булгаргаз“. Президентът заяви, че кабинетът трябва да гарантира, че няма да има пак частни посредници за газа и да действа като ГЕРБ. Премиерът увери, че има сериозни грешки, за да се стигне до такива цени, и трябва да има наказани. Наистина ли става дума за финансови интереси и „бой между две хасковски банди“ – едната близка до Радев, другата до Асен Василев?

– Не знам дали има такива банди. Но македонската тема наистина изглежда твърде наивна за един толкова сериозен конфликт, който може да ни вкара в четвърти избори. Според мен президентът отново играе с народните тревоги по повод цените на горивата – абе нещо има там, виж ги новите, още по-лоши излязоха от старите… Иначе – как си представяме, че се управлява една държава, ако министър-председателят не може да разследва, да уволнява и да назначава? От първия ден ги емнаха. Ами дайте все пак малко да изчакаме. Няма как от днес за утре да се събудим една Швейцария на Балканите. Струва ми се, че посоката е правилна, но не съм сигурен, че българската публика е готова да чака.

– Лидерът на ДБ Христо Иванов подкрепи премиера и заяви, че кабинетът се крепи на стабилността на коалицията, а не на отношенията с президента. Но пък каза, че е много вероятно догодина да има предсрочни избори. Какви са прогнозите ви за целостта на коалицията?

– Надеждата ми е да изкарат до местните избори (2023 г.), когато интересите им ще се противопоставят – трябва непременно дотогава да има някакви позитивни резултати. Отвъд много симпатичните и млади дейци на ПП, коалицията ми изглежда доста неорганизирана и разнопосочна, правителството – феодализирано.

Какво може да ги раздели ли? Според мен срещу еврото са само „Възраждане“. По руската агресия няма да има разцепление, ако наистина се стигне до сериозни бойни операции, което не ми се вярва. Мисля, че НАТО е много по-здрава организация от разпаднатия ЕС. Виж, ако трябва да се налагат санкции на Русия, БСП може да се окаже проблем – и управляващите ще трябва да се обърнат за подкрепа към опозицията, например ДПС. За ковида разделението е вътре в коалицията, политическото НЛО, наречено „Има такъв народ“, вече застана срещу кабинета за зелените сертификати, те май са антиваксъри. Но резултатът от това ще е просто, че както и досега, няма да има сериозни мерки – „ще се мре яко“ според крилатата фраза на професор Мутафчийски. Но пък на кого му пука? Последният българин да загаси лампата!

Последни новини