Петя БАХАРОВА
Това беше среща от втори път. Два поредни дни го чакам в отделението и пред кабинета му. Рояк млади лекари го следват по петите и слушат внимателно всяка изречена от него дума. Пациентите влизат един след друг при него, а аз започвам да изпитвам неудобство, че трябва да ми отдели от ценното си време по немедицински причини.
Чакам го пред кабинета му втори пореден ден. Внушителната му фигура се задава по коридора на болницата, а строгият над маската му поглед изостря вниманието. „Днес съм навреме, нали?“, казва делово проф. Крум Кацаров и отваря вратата на кабинета си. Сяда на бюрото, сваля маската и от строгостта му не остава и следа. Много е респектиращо да говориш с професор от неговия ранг. Освен изключителен ерудит в професията си, той ръководи катедрата по „Гастроентерология, чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология“ и клиниката „Гастроентерология“ във Военномедицинска академия. Респектиращи са и наградите, които получава през годините на своята кариера. През 2014 г. е обявен за „Лекар на годината“, четири години по-късно е удостоен с орден „Стара планина“ за големи заслуги към България в областта на военномедицинското дело. Последното признание, което проф. Крум Кацаров получава, е престижната награда от фондацията на името на проф. Тодор Патрашков. Парадоксалното е, че минути преди да получи в голямата зала на ВМА статуетката, изработена специално за случая от Вежди Рашидов, спешно е повикан в операционната и пластиката е взета от негов колега. Така е с големите лекари – понякога нямат време дори да вземат наградите си лично. Признава обаче, че това отличие му е особено ценно, защото носи името на прочутия уролог проф. Патрашков, едно от знаковите имена на Военномедицинската академия.
Проф. Крум Кацаров харесва уюта и кухнята на ресторантите „Ниагара“. Избира за обяда ни този, който се намира на ул. „Дойран“ в столицата. Собственикът му е приятел и съвсем естествено се отправяме към това заведение. „Въпреки че съм гастроентерелог, нямам претенции към храната“, започва необичайно разговора той. Избираме ястия от менюто и стигаме до питиетата. „Разбира се, че ще си поръчаме питие, гастроентеролозите не сме сектантски настроени към алкохола. Бих поръчал чаша червено вино“, отсича той.
Предпочитаното му питие обаче е узото, защото го държи в лятно настроение през цялата година. „Обичам лятото, гмуркач съм, харесвам и нашето море, и гръцкото. Започнах да се занимава с гмуркане в Черно море. То не е чак толкова приветливо, видимостта му не е голяма, както на Средиземно море, но си е наше. В Гърция фауна е по различна от нашата. Иначе гмуркането е емоция. Натоварва те по различен от ежедневието начин и така те разтоварва“, подхваща темата за извънпрофесионалните си увлечения прочутият лекар, който иначе работи от 7 до 19.30 часа всеки ден. При това под огромно напрежение и вечна битка за спасяване на човешки животи.
Иначе проф. Кацаров се е наслаждавал и на красотите по дъното на Индийския океан край Малдивите. Сравнява видяното с филм на „Дискавъри“ – ята пъстри риби, корали и всякакви екзотични обитатели. „Тропическото море е изключително богато и жизнено“, разказва той.
Уточнява обаче, че не се определя за ловец, защото но не обича да убива животни. За него по-важна е социалната страна на лова – срещите и разговорите с хората от дружинката и най-важното – досегът с природата. „Никога не ловуваш сам. Докато гмуркането е много по-асоциално. Нали знаете кога най-много се лъже – на лов, на война и на избори“, повтаря позната максима с лека усмивка.
Тъй като се срещаме с професора след Трифон Зарезан, питам го дали в клиниката му има наплив на пациенти, прекалили с празнуването. „Препиването и преяждането е хронично състояние в България, не ни трябват празници. Обръгнали сме в това отношение. Нашите пациенти са много симпатични хора, защото правилно разбират живота, ядат, пият и не са вглъбени в диети и консумиране на киноа. Българинът е несистемен като човек и съответно е несистемен в храненето и пиенето. Не е от тези, които се ограничават, за да разсъждават кое е най-полезно.“
Тъй като споменава киноа, питам проф. Кацаров какво е мнението му за така модерното напоследък здравословно хранене и толкова рекламираните екзотични продукти. „Не знам какво значи точно здравословно хранене, но когато човек не консумира прекалено големи количества мазнини, захар или сол, това може да се нарече така.
Рекламирането на храни като киноа е по-скоро бизнес, отколкото реална здравословна доктрина. Не е необходимо чак такова залитане с изчисляването на калории и прочее. Дозата прави отровата. Всеки получава някакви сигнали от тялото си, те са като червената лампа в колата. Трябва да спреш, да помислиш и да решиш за себе си.“ Проф. Кацаров все пак отбелязва важността на доброто хранене и кулинария. Обяснява, че както в консумирането на алкохол, така и в храненето има много силен социален момент. „Хората се събират, говорят си, чувстват се добри, важното е да не се прекалява. Там някъде е тънката нишка“, обяснява той.
Навремето родителите му едва ли са предполагали, че синът им ще стане лекар. Във фамилията никой не практикува най-хуманната професия, но на Крум в училище просто му вървят биологията и химията. „Не съм се сънувал като лекар. Родителите ми приеха като добър избор решението ми да следвам медицина. Едно време беше много престижно да станеш доктор“, казва той. Опонирам му, че сега тази професия е още по-престижна заради очевидният недостиг на медицински кадри. Проф. Кацаров контрира с твърдението, че медицината е много коварна, защото обсебва. „Ако искаш да станеш наистина добър лекар, медицината изисква от теб концентрация, отнема ти всичките сили. Тя не е нещо, за което си казваш – ще работя от 8 до 17 часа и след това ще правя каквото си искам. Отивайки си вкъщи, ти пак продължаваш. Пациентите идват с теб вкъщи. Мислиш ги, четеш, правиш справки, защото нещата са динамични и се променят като лечение и подходи. В това отношение медицината е мащеха, не е майка.“ Като доказателство на това твърдения, професорът цитира изследване, според което много малка част от лекарите съветвали децата си ги последват в професията.
Въпреки това обаче големият му син избира да тръгне по неговите стъпки и е успешен гастроентеролог. Професорът не може да скрие колко е горд с него. Малкият му син обаче се насочва към инженерството. Той е на 20 години и в момента следва в Германия.
„Малкият ми син категорично каза – медицина никога. Очевидно не бях добър пример за него. Аз обаче съм много щастлив от избора му и изобщо не го разубеждавах.“
Разговорът ни отново се връща на темата за избора и Крум Кацаров споделя, че родителите му навремето имали огромното желание той да свири на цигулка. „Четири години цигулката мъчеше мен и аз нея. Няма да забравя как при моя учител дойде момиченце, което през първите две седмици успя да научи всичко, върху което аз се потях четири години. След време тя стана първа цигулка някъде из световните опери“, спомня си гастроентерологът. Той, разбира се, зарязва цигулката, когато е в 4-ти клас, но от този период му остава вкусът към музиката или както казва той: Най-малкото знам къде да ръкопляскам.
Днес пък, ако на 14-ия етаж на Военномедицинската академия чуете да звучи хардрок парче, да знаете, че проф. Крум Кацаров е в операционната. Той е от поколението на „Лед Цепелин“ и фен на твърдата музика. Понякога младите му колеги го будалкат, че слуша само мъртви изпълнители. „И въпреки това се оказва, че повече от тях познават доста добре групите на 70-те и 80-те години“, хвали ги началникът.
С музика е свързана и една трансплантация на черен дроб в клиника в германския град Есен, в която участва и българският професор. Там има ритуал всеки опериращ, влизайки в залата, да пуска любимата си музика. Големият шеф в клиниката например винаги започвал операциите с „Аида“. После пускали всякаква музика, но при неговата поява задължително трябвало да тръгне гениалната музика на Верди.
„В нашата работа ритуалът не е лошо нещо. Той те фиксира и ти дава начало – отбелязва д-р Кацаров. – За мен музиката е фон. Слушаш и ти е хубаво. Никога обаче не си представям, че на парче на „Пърпъл“ ще махам полипи“, казва с усмивка той.
Освен че слуша рок, светилото на гастроентерологията вдига адреналина си и на концерти. Точно преди началото на пандемията пътува до Виена, за да гледа на живо групата „Кис“. Предишната година пък е сред феновете на „Гънс ен Роузис“ в Нидерландия. „Концертът им беше в парк. Беше страхотно преживяване. Всички се раздадоха. Сред публиката имаше от малки дечица до доста възрастни хора, което не пречеше навсякъде да пушат марихуана.“
Да имаш събеседник като проф. Кацаров е изключителна привилегия. Става обаче видимо въздържан, ако се заговори за сензационни операции или медицински открития, в които е участвал. „Медицината е функция на технологичните и организационни възможности на дадено общество. За съжаление, ние не сме чак толкова напред, така че повтаряме неща, които правят колегите ни в Западна Европа, САЩ, Япония, Южна Корея. За нас е много важно да следваме добрия пример и практика и се справяме много добре.“
Професорът все пак проявява скромност. Защото тъкмо той и не по-малко известният му колега проф. Никола Владов са пионерите на чернодробната трансплантационна програма във ВМА. „Общо взето я направихме като кръжок по трудово обучение. Участието на държавата беше в това, че ни разреши. Ние се обучихме, намерихме пари от фирми. Не трябва да се изхвърляме, че сме първи, защото други по света преди нас са го правили. Въпросът е да знаеш къде си и да не изоставаш“, обяснява разпалено той, като не забравя да спомене и младите си колеги, на които много залага. – Стремим се да ги задържим при нас, но не се сърдим и на тези, които отиват да работят в чужбина“.
Тъй като проф. Кацаров работи във военна болница, логично е да го попитам дали е ходил на мисии в размирни райони на света. Отговаря ми, че за тези мисии са необходими хирурзи, анестезиолози , епидемиолози. Той обаче е летял до Ирак, за да прибере в България пострадал военен. „Войната не е хубаво нещо. Тя не е видео игра или филм. Когато попаднеш на такова място, виждаш, че нещата са много, много сериозни.“
Преди началото на нашия обяд обещах на проф. Кацаров, че ще успеем да хапнем и си поговорим за не повече от половин час. Почти спазихме графика, което си е постижение, имайки предвид, че работният му график е абсолютно плътен. „Организационните натоварвания тежат най-много, защото като влезеш в операционната, знаеш, че колкото и да ти е тежко, имаш план и работиш по него. След това консултирам и така всеки ден. Винаги, когато имам среща с приятели, закъснявам. Вече са свикнали и даже не се извинявам. Прощават ми.“
На въпроса дали отново би станал лекар, проф. Кацаров отговаря изненадващо и категорично – не. „Има много други интересни неща за правене. Човек трябва да е любопитен. Има предизвикателства навсякъде. Защо трябва да си фиксиран в медицината“, изстрелва напълно шокиращо на фона на блестящата си лекарска кариера.
Въпреки това обаче, когато го питам кога лекарят спира да бъде такъв, отговорът му е – никога. Дава пример с негови колеги хирурзи, които дори на 80-годишна възраст правят изключително сериозни операции.
Преди да се разделим, го питам има ли снимка, която предпочита да публикуваме във вестника. „В интернет има много мои снимки. Убедих се в това, когато пациент донесе в болницата торта с моя лик“, отговори той през смях. А съвсем на финала не пропуска да съобщи, че „Металика“ планират концерт през лятото в Германия и че той се готви да отиде. „Проблемът е, че много бързо свършват билетите за тази група. Но пък аз два пъти съм бил на техни концерти“, уточнява гастроентерологът, благодарение на когото стотици хора живеят втори живот.
Аз пък си мисля, че въпреки твърденията на професора, че днес не би тръгнал по пътя на медицината, това е изключено. Издава го емоцията, когато говори за работата си. А и никога не би имал възможност да свързва хардрока със сложни операции. И с победата над болестите. За да тържествува животът – най-голямата ценност на тази земя.
