- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
четвъртък, 29 септември 2022 г.
15.2 C
София
Категории:

Пушкин възпява наш герой в повестта „Кърджали“

Избрано

Близо половин век преди избухването на Априлското въстание, темата за поробеното население в Османската империя и неговите борби привлича вниманието на великия руски писател А. С. Пушкин. В периода 1820–1823 г. той живее в Бесарабия и описва живота на българите в Северното Придунавие – Бесарабия (областта Буджак) и Молдавия, в стихотворение и повест, и двете с името „Кърджали“.

„Кърджали бе родом българин. По турски „кърджали“ значи юнак, герой. Истинското му име не зная. Със своите разбойничества той всяваше ужас по цяла Молдавия“.

Така започва малко известната повест на Александър Сергеевич Пушкин „Кърджали“. Главен герой в нея е български разбойник, действал в района на Яш в Молдова. Той е заловен от руснаците и предаден на османските власти, но успява да избяга и продължава дейността си. Според много източници прототипът на главния герой е историческа личност, български хайдутин на име Георги Кърджали. Историкът Пламен Павлов припознава в него Индже войвода и смята, че той е сред възможните прототипи. Някои автори пък твърдят, че героят е измислен или е събирателен образ на български хайдути.

Повестта е създадена в Санкт Петербург към 1834 г., близо 7 години след като Александър Пушкин е напуснал Молдова и Новорусия. През декември същата година е публикувана за първи път в „Библиотека для чтения“.

Главният герой в „Кърджали“, чиито набези „всявали ужас в цяла Молдавия“, се присъединява с двеста свои другари към доброволците етеристи, които воюват за освобождението на Гърция. Не му била ясна истинската им цел, вметва Пушкин, но войната му предлагала възможност „да се обогати за сметка на турците, а може би и на молдовците…“. Участва в сражението при граничния пост Скуляни на р. Прут през юни 1821 г. Битката, за която Пушкин пише, че „от никого не е описана в цялата й трогателна истина“, е последната между гръцките опълченци и професионалната турска войска. „Представете си седемстотин души арнаути, албанци, гърци, българи и всякаква сган, които нямат понятие от военно изкуство и отстъпват при вида на петнайсетхилядната турска конница.“ Турците побеждават. Около шестстотин арнаути се разпиляват из Бесарабия. Никой не се оплаква от тях. По-късно Кърджали е арестуван и предаден на турците. С хитрост и смелост успява да избяга „и сега разбойничества около Яш“.

Великият писател е привлечен от силата на храбрия българин, бунтуващ се срещу чуждата власт. Той създава обобщен образ на романтичния разбойник, но и достоен човек, който се противопоставя на тиранията. Кърджалията на Пушкин е идентичен с разпространеното през XIX век в Европа романтично обществено възприемане на хора, поставили се извън деспотичния закон, като знаменития разбойник Риналдо Риналдини в Италия, другарите „контрабандистас“ на незабравимата Кармен в Испания или по-късно за Джеси Джеймс или Бони и Клайд – разбойници, станали почти национални герои на САЩ.

„Кърджали дълго върлувал около Яш. По едно време писал на пашата да му прати пет хиляди, ако ли не, щял да запали Яш и да се промъкне до самия паша. Исканите пари му били изпратени. Ето какъв бе Кърджали“, завършва повестта си Пушкин.

Творбата е преведена за първи път на български език от бесарабския българин Михаил Греков, син на Генчо Къргов, прочутия Генчо войвода. Публикувана е във в. „Независимост“ (1874), редактиран от Любен Каравелов.

Повестта „Кърджали“ има и по-късни преводи – на Васил Каратеодоров, Сава Чукалов, Димитър Бозаков. През 1979 г. е включена в поредицата „Световна военна белетристика“.

Двайсет години след първия български превод повестта е публикувана и от известното лондонско издателство „Джордж Бел и синове“.

„Българска гордост е, че в трудни за самия него и за народа ни изпитания А. С. Пушкин се докосва до националната ни душевност и съдба и с малката си повест „Кърджали“ става родоначалник на българската тема в руската класическа литература“, пише проф. Петко Троев, който изучава творчеството на големия руски поет.

Любопитен и малко известен факт е, че първородният син на големия руски поет участва в Руско-турската освободителна война като командир на полк. Той също се казва Александър, а българите го наричат полковник Пушка. Александър Александрович командва 13-и нарвски хусарски полк и с него се включва във войната. В нея той си спечелва име на идеалния командир.

Синът на поета – Александър Александрович

Редица български градове са освободени с активното участие на Нарвския полк. Интересна е и мисията им в Елена – добре укрепен вражески пункт. След като се оттеглят, турските части подпалват града. Войниците на Пушкин всеотдайно помагат в потушаването на огъня в Елена. Хората дълго след това разказват спомени за тези събития. Командира наричат добродушно полковник Пушка, защото човешката му реакция отваря пътя към сърцата им. „Разказва се за присъствието на Александър Александрович заедно с неговия полк на погребението на едно българско семейство, което е убито по особено жесток начин при изтеглянето на войските. В боевете край Котел полкът на Пушкин се сражава заедно с две дружини български опълченци. След победата в доклада си той специално споменава участието на българите, като пише, че те са се откроили с особен героизъм и с доблест“, продължава разказа си Десислава Стоичкова.

След войната Нарвският хусарски полк и командирът Александър Пушкин получават множество отличия за храброст.

- Реклама -

https://filtarbg.com/spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини