Под заглавие „Свежият полъх по върховете на десницата“ Yordan Vulchev развива идеята си във Фейсбук, защо трябва да бъде подкрепена кандидатурата на Цецка Бачкова за лидер на ДСБ. Мандатът на настоящия председател на партията Атанас Атанасов изтича и предстои национална конференция за избор на нов. Атанасов първи обяви кандидатурата си преди дни, като неочаквано заяви, че не е подавал оставка, въпреки че лично веднага след изборите отчете резултата на ДБ като „слаб“ и увери, че ще поеме лична отговорност.
Ето текста на Йордан Вълчев, като тагнал и Радан Кънев:
Преди дни бившият депутат и настоящ заместник-председател на ДСБ Цецка Бачкова обяви, че се кандидатира за лидер на партията. В навечерието на най-важния форум на ДСБ след поредицата от парламентарни избори.
Досегашният лидер генерал Атанас Атанасов обяви, че също ще се кандидатира отново за лидерския пост, макар резултатите и работата му да свиха някогашната дясно-консервативна партия в клуб по интереси на затворен кръг от приближени. Между другото този синдром не е валиден само за ДСБ и Атанасов – той може да се види като копирам под индиго във всички партии от автентичната десница.
На този застаряващ, сив и безличен лидерски пейзаж се появи свежата, мотивирана и подкрепена от много млади хора кандидатура на Бачкова. Безупречното и образование в чужбина, членството й в най-голямата дясна партия в Европа – ХДС на Аденауер, Кол и Меркел, както и активната й работа до сега в изграждането на структури на ДСБ като Женския и младежкия съюзи, автоматично я изстреляха на гребена на вълната.
Оттук-нататък остава членовете на ДСБ, които ще избират лидер да преценят дали искат още от същото, а именно партията да бъде бавно, но славно претопявана от доминиращата „Да, България“ или ще се опитат да се върнат към корените си и да бъдат достойни наследници на поколението на Костов, Михайлова, Методиев и т.н.
Радан Кънев донякъде шокира всички с пасивната си позиция, която говореше за страх от разцепление на партията при евентуални силни избори за лидер. Позиция, която идва от пиедестала на отговорността му като бивш лидер на ДСБ, който вместо да има своята роля в запазването на партията е готов да остави на власт безвремието, което ще доведе до забвение.
Само след няколко дни ще разберем кой път ще поеме някогашната твърда, консервативна и тъмно-синя партия – десния или грешния.
Източник: Фейсбук
Снимка: Демократична България