Радан Кънев се извини и благодари на младежкото ДСБ, което се саморазпусна

Filt.bg

В понеделник, деня на виното и любовта и непосредствено след преизбирането на Атанас Атанасов за председател на ДСБ срещу Цецка Бачкова, МДСБ се саморазпусна. В центъра на скандала бе депутатът от Варна Стоян Михалев (долу е цитирано изказването му на Националното събрание), фенове и тролове на Атанасов, които нападнаха младежите от партията в социалните мрежи. Това фактически е разцепление на ДСБ, което отдавна води вътрешновидова война по много линии: млади – стари, ляво – дясно, ДСБ – „Да, България“, либерално – консервативно, за и против зелените политики, както и по други теми. Бившият председател на партията, сега евродепутат, зае страна, извини и благодари на МДСБ.

Ето какво написа днес във Фейсбук:

„Няма да анализирам безспорно тъжната новина за саморазпускането на МДСБ. Не и публично, не и прибързано, защото съм под влияние на емоция в момента.

Само ще кажа: БЛАГОДАРЯ!

Благодаря за подкрепата, която – особено в кампанията за Европейските избори – беше неоценима; за труда, за времето, за усилията, за искреното желание; за търпението и зрелостта, уж неприсъщи на младите; за толерантното и разумно отношение във всичките ни спорове и противоречия през годините, които не бяха малко.

И извинявайте, това съвсем лично, за моите прегрешения към вас. Знам, че има за какво.

И до скоро

Текстът, с който младежите обявиха саморазпускането си:

„Противно на предубежденията за нашата младежка невъздържаност и реактивност МДСБ си дадохме време. Оценихме трезво и обсъдихме с всички наши членове събитията в Зала 3 на НДК от миналата събота.

В резултат, отправяме следните питания до всички ръководни органи в ДСБ и силно се надяваме да получим отговор.

Считате ли за допустимо и морално народен представител, зам.-председател на Комисията по култура и медии, член на Националното ръководство на ДСБ, да прави цитираното по-долу обръщение към делегатите:

󠀢“Сега разбирате ли защо господин Костов беше против да имаме младежка организация?

Признавам си, че тогава не съм разбирал. Неговата мъдрост е толкова голяма, че и днес, макар и да не е тук в момента сред нас, той ни учи какво е хубаво и какво не е хубаво за една организация. Искам да ви кажа и друго. Днес чух много хора да се изказват от негово име. Хора, които дори не са учредители. Те щели да ме връщат към учредителните ценности. Извинявайте, аз съм от учредителите, написал съм химна, аз ли не знам кои са учредителните ценности, та ще ме връщате и ще ме поучавате?[…]

Нагледах се през всички тези години на млади революционери с големи амбиции, които ни казваха “не, трябва да бъде новата власт, новата промяна в партията, защото ние сме младите, ние ще ви променим, ние сме полъхът на новото. Стига с този консерватизъм, стига с вашите внушения трябват нови млади хора с нов полъх, който никой не ги знае дори да станат”. Да, всички тези които говореха така знаете ли къде са днес? Принизени са до нивото на слуги на една сикаджийска мутра. […]

Това е разликата, че аз не съм готов да сменя тези ценности и да се обърна и да кажа “Добре, нека да дойдат младите, нека ни закарат при Петър Николов, нека ни закарат при Даниел Митов, нека ни направят и нас слуги. ❞

Предвид общественият отзвук, който предизвика изказването, очаквахме да получим публично извинение. За да дадем възможност такова да бъде отправено, запазихме мълчание в продължение на два дни. Оттук нататък дори да дойде извинение, ние няма да го приемем.

За да решим как да продължим оттук нататък, за нас е с най-висока степен на важност да знаем дали подобно отношение към младежката структура се смята за приемливо, при това не само от ръководството, но и от всички членове и симпатизанти на партията, които се осмелят да вземат отношение.“

Писмото е адресирано до Атанас Атанасов, Кристина Петкова, Йордан Иванов, инж. Грети Стефанова, Стоян Михалев, Димитър Чорбаджиев, Катя Панева, Дорет Димитрова, Зарко Маринов, Евгений Хараламбиев, Любен Иванов Иванов, Людмила Илиева