- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
сряда, 28 септември 2022 г.
12.7 C
София
Категории:

Радев направи своя избор – почете жертвите от комунизма, отмина убитите в Гарнизонното стрелбище

Избрано

На 1 февруари президентът Румен Радев влезе в обувките на предшественика си Росен Плевнелиев и се поклони на Стената на репресираните пред НДК.

В което няма нищо лошо, защото мъртвите не са ни врагове.

Лошото са двойните стандарти, разделящи и без това разделеното ни общество.

Както Плевнелиев, така и Радев отказва да сведе глава и пред другите жертви – убитите в периода 1925-1944 г., за които пряка отговорност носи монархическият режим на Борис Трети.

Много от тези жертви нито са комунисти, нито споделят комунистическите идеи.Комунисти ли са Гео Милев, Йосиф Хербст и плеяда български интелектуалци, изтезавани в Дирекция на полицията на Лъвов мост и убити без съд и присъда?
Комунисти ли са всички разстреляни в Гарнизонното стрелбище в София?

Само едно изключение направи сегашният държавен глава, когато става дума за екзекутираните с царски указ в Гарнизонното стрелбище – поклони се пред паметника на поета Никола Вапцаров в градинката  зад царския дворец.

Защо обаче упорито отказва да стъпи в Стрелбището, ако е президент на всички българи, а не само на част от тях, наричащи се антикомунисти?
Може би защото там е разстрелян генерал Владимир Заимов, когото десните клеймят като „съветски шпионин“?

„Грехът“ на доблестния генерал е, че предава разузнавателна информация на Москва и така участва в съпротивата срещу хитлерофашизма. Съпротива, в която съюзници са СССР, САЩ и Великобритания.

Това грях ли е?

Ако ще осъждаме шпионажа за Москва по време на Втората световна война, трябва да съдим и инж. Георги Вълков – радист на група, работила за британското разузнаване. Инж. Вълков също е разстрелян в тунела на Гарнизонното стрелбище, но като агент на Лондон.

Нима е грях да работиш за съветското и британското разузнаване през Втората световна война?

Нежеланието на Румен Радев да постави венец на надупчената от куршуми стена е бягство от дълга му да е президент на всички българи.
Иронията е, че през 2016-а и 2021-а той стана президент с гласовете и на българите, почитащи разстреляните в Гарнизонното стрелбище, а не мъртвите на стената пред НДК.

Иронията обаче прелива в гняв, прочетем ли някои от изписаните 7526 имена на черната стена.

Радев всъщност се поклони пред ген. Иван Вълков – министър на войната в периода 1923-1929 година.

Това е генералът, пряко отговорен за кървавите „бели нощи“ след атентата в софийската църква „Света Неделя“ през 1925-а.

Ръцете му са целите в кръв, на съвестта му лежат стотици екзекуции на напълно невинни хора, имали злата участ да попаднат в „черните списъци“ на Разузнавателното отделение на военното министерство, по-известно с името РО-2.

Радев се поклони и пред името на палача на децата Васил и Сава Кокарешкови от Белица. Името му е капитан Николчев, наречен в Разложко „черният капитан“.
Двете овчарчета Васил и Сава Кокарешкови са ятаци на партизаните, заради което са жестоко измъчвани в полицейския участък в Разлог от Николчев.

На 7 юли 1944-а са заклани от жандармериститe. Капитан Николчев, прави следните признания пред Народния съд: „Двамата братовчеди Сава и Васил Кокарешкови побързахме да ликвидираме. Един от жандармеристите се вмъкна в стаята, където момчетата бяха задържани, и ги закла. Страхувахме се да не се открият телата им, защото бяха малолетни и ги унищожихме без съд. Затова дадох нареждане да не се оставят следи от убийството. По-късно ми докладваха, че с телата на момчетата жандармеристите са хранили цяла седмица кучетата. Така от ятаците не остана нито следа…“

Имената на децата вече тънат в забрава, но името на палачът им стои на стената на репресираните.

Президентът ще се поклони ли и пред детския обелиск?

На 1 февруари 2022-а Румен Радев сведе глава и пред капитан Йорданов – палачът на децата от Ястребиново.

Апропо, на стената греят и имената на полицаи, рязали партизански глави в Родопите, както и на жандармеристи, убили майор Франк Томпсън.

На 4 юни 1944 г. британският офицер за свръзка с българските партизани Франк Томпсън, заедно със заловените му другари, са осъдени набързо от импровизиран съд в с. Литаково и екзекутирани. Разстрелът е в нарушение на международното право, защото жертвите са военнопленници, носещи униформи с отличителните знаци на своята държава.

Свидетели разказват, че до последния си миг те се държат геройски и загиват с партизанския лозунг на уста “Смърт на фашизма!”

По извратените критерии на родната десница, заради предсмъртните му слова, майор Томпсън би трябвало да е анатемосан като „комунист“ и „шумкар“.

Но тук антикомунистите мълчат политкоректно. За да не гневят британската корона, отличила с най-високо отличие своя герой на Балканите.

Президентът направи своя избор – почете репресираните от комунизма и отмина екзекутираните в Гарнизонното стрелбище.

Как ли се вписва това в генералската чест?

 

Велизар Енчев

Източник: Епицентър

снимка: Епицентър

- Реклама -

https://filtarbg.com/spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини