Петя БАХАРОВА
Радомир Чолаков е депутат на ГЕРБ в 49-то НС. В предишното 48-о беше председател на правната комисия. Завършва Юридическия факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специализирал е медийно право във II юридически факултет на Хамбургския университет и е магистър по право на Юридическия факултет на Виенския университет. Участвал е в работни групи за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, Закона за авторското право и сродните му права.
-Господин Чолаков, ще може ли Народното събрание да се ръководи на ротационен принцип, както и правната комисия?
По принцип може. Да, нестандартно е, но в момента трябва да се взимат много нестандартни решения и това едва ли е най-същественото. Обсъжданият ротационен принцип може да задейства при условие, че се състави правителство с участието или с подкрепата на първите две политически сили. От страна на ръководството на нашата парламентарна група ясно беше заявено, че ако това условие не настъпи, всякакви други договорености автоматично отпадат. Много ми е любопитно обаче, защо ротационният принцип беше разпрострян и върху председателя на правната комисия. Както каза един приятел: постът председател на правната комисия се изравни по важност с поста председател на Народното събрание! Изглежда някои впечатления от работата й в 48-мото НС са оставили у колегите от ПП и ДБ погрешното впечатление за някаква изключителна значимост на статута на нейния председател. Единственото, което има значение в парламентарната работа, е мнозинството. Действията на един председател на комисия, както впрочем и на председателя на парламента, са функция от политическата воля на мнозинството. Ако мнозинството иска да се занимава с определен закон, председателят, ако спада към малцинството, не може да се противопостави на това. Може известно време да бави и да шиканира колегите си, но в крайна сметка мнозинството ще надделее. Ролята на председателя, както аз я разбирам, е да стимулира задълбочената и професионална дискусия и да се стреми към консенсуси, така, че да се приемат устойчиви законодателни решения, а не да налага личната си воля, защото не може. Вярвам, че колегите, с които работихме заедно в правната комисия на 48-мия парламент няма да отрекат, че освен в един изолиран случай, по останалите закони работихме в дух на сътрудничество и разбирателство. А, да, не се разбрахме и за скоростта, с която можеха да бъдат приети измененията в НПК, но мисля, че напоследък всички започнаха да се убеждават, че е било за добро.
-В каква последователност трябва да се разглежда законодателната програма на парламента според вас?
В първоначалния вариант на законодателна програма, която обсъждахме с колегите от ПП/ДБ, на първо място беше поставено изменението на НПК, на второ разделянето на КПКОНПИ, а законът за защита срещу домашното насилие беше под черта понеже не произтича от Плана за възстановяване и устойчивост, или от ангажименти по влизането в Еврозоната. Сега виждам, че приоритетна става темата за домашното насилие, на второ място се появява едно изменение на Търговския закон, а КПКОНПИ и НПК минават по-назад. Дори и само този факт идва да ви покаже, че работата с НПК не е толкова проста, колкото изглежда, и че парламентът може би наистина има нужда от повече време и трябва да отмери седем пъти, преди да отреже, за да не приемем противоконституционни текстове, от които да се срамуваме.
-Като споменахте закона за домашното насилие, чуват се гласове, че целта е да се приеме Истанбулската конвенция. Как ще отговорите на това?
Факт е, че случаите на домашно насилие зачестиха и обществото изисква спешната реакция на институциите за решаване на този проблем. Независимо от личното ми мнение, че решението е изцяло в полето на изпълнителната власт, има очаквания, че Народното събрание също трябва да реагира с изменения и допълнения на съответните закони. Ще реагираме, дано после да не се окаже, че случаите на домашно насилие не само, че не са намалели, а са се увеличили, защото органите да изпълнителната власт вместо да си вършат работата, са чакали парламентът да изменя законите. Естествено, че не става дума да се приема Истанбулската конвенция. Тук критиците на закона артикулират и интерпретират неправилно участието на неправителствения сектор в дейностите по превенция и борба с последиците от домашното насилие. Факт е, че както и в други сектори, под влиянието на икономическите и политически теории от 90-те години на ХХ век, през целия преход държавата поетапно се разтоварваше от ангажиментите си за осъществяване на редица дейности от обществен интерес, които бяха оставени на частния сектор и на регулиране с квазипазарни механизми. В момента наблюдаваме феномен, установен от Франсис Фукуяма, а именно, че може да се стигне до ситуация, в която държавата има легитимността да осъществява определени дейности, но няма ресурсите, а неправителствени организации имат ресурси, но не им достига легитимност. Мисля, че задачата на законодателя е да постигне разумно съчетание между легитимиращата сила на институциите и възможностите на гражданския сектор, така че да се постигне добър за обществото резултат при гарантиране на социалния, а не икономически характер на дейността по защита на жертвите от домашно насилие. Колкото до това, че някой щял да ни вземе децата или да ги учи на неправилни неща, това е създаване на изкуствена паника за политически цели. Също като твърденията на другата страна, че българите масово си бият жените. Разбира се, че и едното и другото не е вярно.
-В началото на годината пратихте писмо до декана на Юридическия факултет на Софийския университет, като поискахте от професорите да дадат решения, за да се сложи край на агонията със съдебната реформа. Какво се случи?
Под мантрата „съдебна реформа“ се наложи устойчивото схващане, че става дума за разследване на главния прокурор и нищо повече. Позволих си преди време да кажа, че невъзможността да се намери подходящ начин, за да бъде изпълнено решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Колеви срещу България“ вече започва да се превръща в агония за цялата съдебна система. Не получих формален отговор на споменатото писмо, но разбирам колегите от Юридическия факултет. Един чисто юридически въпрос беше толкова политизиран, че всеки сериозен учен се пази да вземе отношение, за да не бъде обвинен в политическо пристрастие, което не означава, че няма мнение.
-Как от днешна гледна точка ще коментирате законопроекта на Крум Зарков с механизма за разследване на главния прокурор. Преди няколко месеца го обвинихте, че изнасилва Народното събрание с този законопроект…
В продължение на отговора на предишния ви въпрос: можете ли да ми посочите няколко имена на професори по наказателно право, които публично, с имената си да са се изправили и да са казали, че законопроектът за изменение на НПК, внесен от Министерство на правосъдието, е юридически издържан? Не ви ли прави впечатление, че освен няколко души, които се броят на пръстите на едната ръка, този проект не среща публична подкрепа от никого? При обсъждането на НПК 48-мото Народно събрание беше изправено пред следния казус. От една страна имахме становищата на Наказателната колегия на ВКС и на Висшия съдебен съвет, в които се излагаха съображения за това, че въпросният законопроект евентуално е противоконституционен поне в шест пункта. От другата страна стоеше мнението на министъра, че законопроектът е прекрасен. Мнението на поне 50 топ-юриста, срещу мнението на един! Какво очаквате да направи един нормален човек в такава ситуация? Да се подчини на мнението на единия срещу мнението на 50-имата или да каже: „Нека си дадем време, за да обмислим нещата“ с надеждата, че министърът може пък да се вслуша в другите аргументи? Ние избрахме втория подход, заради което бяхме подложени на такава масирана, ожесточена критика, каквато се получава само когато е засегнат много сериозен личен интерес. Всяко зло за добро. Междувременно излязоха твърдения, че са плащани пари, за да бъде отстранен главния прокурор. Ами ако се окажат верни? Какво правим тогава? Надявам се, че след като прокуратурата каза „А“ , ще каже и „Б“ . Хвърлянето на повече светлина по тази тема може да окаже много ползотворно влияние върху законодателния процес.
-Все пак казвате, че темата с контрола върху главния прокурор трябва да бъде приключена веднъж завинаги. Как реалистично може да се случи това?
Има два начина да убедиш едно дете да не пипа печката. Като с рационални аргументи му обясниш, че ще се опари, или като го оставиш да се опари. Изкушаваше ме мисълта дали няма да е по-добре да приемем проекта за изменение на НПК във вида, в който е внесен от Министерството на правосъдието, след това Конституционният съд да го отмени, защото не мога да си представя, че магистратите във ВСС и ВКС сумарно са по-некомпетентни от няколко експерта в министерство на правосъдието, междувременно да се види, че нищо няма да се случи и, че никой няма да отстрани главния прокурор и накрая, ако някой действително е взимал пари, обещавайки невъзможни неща, да трябва да ги връща. Но, винаги ме спира другата мисъл, че все пак човек трябва да има някакво професионално достойнство и, че не може да позволяваме някому да разбива идеята за правопорядък и институционалната система на страната, само за да го убедим, че не е прав. Иначе темата с контрола върху главния прокурор ще бъде приключена с изменение на Конституцията. И аз като г-н Зарков известно време мислех, че може да има по-лесен начин, но се убедих, че няма. Колегите ми юристи от групата на ГЕРБ през цялото време застъпваха това мнение. Гледам, че сега много колеги и от други парламентарни групи стигат до същото убеждение.Това е правилният подход. Другото, както казва Антикорупционният фонд в последния си доклад, е „юридическа еквилибристика“ .
– Но при обсъждането на Правилника на НС г-н Карадайъ предложи да се премахне именно конституционната комисия?
Странно, защото ДПС твърдо стои на позицията, че съдебна реформа не може да стане без изменение на Конституцията. Те дори имат свой проект за изменението й, в който има някои много добри идеи. Точно ДПС, които винаги са настоявали за конституционна реформа, да се обявят против съществуването на такава комисия, беше изненадващо. Но пък това предизвика една много оживена и конструктивна дискусия, която открои допълнителни теми за конституционната комисия на Народното събрание.
-Как ще коментирате срещите и преговорите между ГЕРБ – СДС и ПП-ДБ за съставяне на правителство?
Най-важното е, че в парламента се върна диалогът. Това само по себе си вече е огромна крачка към приключване на политическата криза, която изтощи страната до краен предел. Диалогът означава, че започва нормализация.
