Димитър ПЕТРОВ, специално за ФИЛТЪР
Всичко започна с брифинга на главния прокурор Иван Гешев в понеделник, по време на който той скъса оставката си, обвини политически лица в грубо вмешателство в работата на прокуратурата и се зарече, че ще изхвърли „политическия боклук”. Последва изявление на зам.-главния прокурор Борислав Сарафов, който съобщи, че се чувства застрашен от главния прокурор Иван Гешев, поради което настоява за охрана от Министерство на правосъдието. На следващия ден зам.-главният прокурор Борислав Сарафов даде главния прокурор Иван Гешев на прокурор, главно защото е направил запис на свой телефонен разговор с член от ВСС – Йордан Стоев. От своя страна, главният прокурор Иван Гешев внесе искане във ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на зам.-главния прокурор Борислав Сарафов. Междувременно зам.-директорът на НСлС Ясен Тодоров заяви, че го следят с дрон, който дори си е позволил да влезе в терасата му. А членът на ВСС Йордан Стоев разкри, че е потресен от случващото се.
Както гласи една народна мъдрост: „положението вместо да се влошава, става безнадеждно“. Доскоро вярвах, че подобни скандали могат да се развият единствено в някои африкански държави, известни с вътрешнополитическата си нестабилност. Може би в Нигерия или Сенегал, където независимата съдебна система е само на думи, а боят в парламента от край време е традиция. Е, за съжаление, такъв скандал избухна и в нашата родина. За мен обаче е много по-притеснителна апатията, с която народът ни реагира на внезапно избухналата война в прокуратурата. Сякаш всички ние очаквахме, че рано или късно съдебната ни система ще катастрофира, направлявана не чак толкова прикрито от политическата ни класа. И сега сме склонни да наблюдаваме ситуацията отстрани и да вярваме, че нещата ще се наредят от само себе си. Не чувстваме, че можем да променим нещо с поведението си, защото мислим, че всичко вече е решено на кръгла маса в някое заведение или палат. Във всяка съвременна държава, в която има изградено силно гражданско общество, подобни конфликти щяха да предизвикат голям обществен отзвук. Щяха да се появят за часове движения и митинги, които да потърсят отговори на най-важните въпроси от дневния ред на страната ни и да заявят, че положението е нетърпимо и изисква спешни действия. При нас реакцията се изрази в бурно възмущение в социалните мрежи, гарнирано с няколко колажа на Иван Гешев, който къса своята оставка. В един момент фокусът на вниманието беше дори върху вратовръзката на главния прокурор, на която личи знамето на САЩ и символа на Републиканската партия – слон. Изглежда, че поне в начина на обличане магистратите ни са изцяло независими…
Убеден съм, че докато не започнем да извисяваме по-високо гласа си и да отстояваме непоколебимо своите искания, няма да постигнем благоденствие, а институциите ще продължат да се разпадат пред очите ни. Политиците ще продължат да се преструват, че стриктно изпълняват разпоредбите на конституцията, като не се намесват в никоя от трите власти, а всъщност след някой нов скандал ще се окаже точно обратното. А може да видим разнобой и в някоя друга институция, която иначе впечатлява със своята монолитност като Българския футболен съюз например?
Иначе днешният парадокс е много сходен с един друг такъв от началото на следосвобожденска България. През лятото на 1879 г. Софийският окръжен съд осъжда първия ни правосъден министър Димитър Греков за побой над политически опонент и го обявява за неспособен да упражнява министерските си задължения. Несъгласен със съдебното решение, Димитър Греков незабавно уволнява постановилите го съдии. Те пък отказват да напуснат позициите си в съдебната система, за което им е потърсена отговорност. Историята звучи познато, но има една голяма разлика и това е каузата, зад която застават основните действащи лица. През 1879 г. каузата е България и нейният път за развитие, а днес – личните интереси, обвързани със сериозни материални облаги.
