Стефан АНТОНОВ
Въвеждане на еврото преди доходите в България да доближат средните нива за еврозоната, ще предизвика трайно ускоряване на инфлацията, изпреварващо растежа на доходите, и изкушение за разхлабване на фискалната дисциплина. В резултат може да се стигне до години на бюджетни дефицити и раздуване на държавния дълг. Това твърди първият експертен доклад, посветен на макроикономическите ефекти от въвеждане на еврото. Автор е Институтът по икономика и политики (ИИП) към Университета за национално и световно стопанство, а проучването е част от втория годишен доклад на института. Основа за проучването е развитието на осемте страни, въвели еврото след неговото създаване през 1999 г., по показателите за благосъстояние и финансова стабилност (доходи, инфлация, публичен дълг).
„Високата степен на сближаване преди приемането на еврото ще означава по-малко проблеми след това, като един от най-сериозните от тях е високият темп на инфлация. На практика във всички страни, приели еврото, се наблюдава конвергенция в ценовото равнище към средното за ЕС (ЕЗ), но такава далеч не е налице по отношение на покупателната способност на доходите“, сочи заключението на доклада.
Ситуация, при която цените се покачват трайно, а доходите растат с по-бавни темпове, води до относително обедняване на населението. Самото покачване на цените няма да е резултат само от първоначалното закръгляне, но ще бъде траен процес вследствие замяната на валутния борд с конвенционална парична политика и улеснения достъп до кредитен ресурс от домакинствата, предприятията и публичния сектор. Ще се изостри и опасността от трайно разхлабване на фискалната дисциплина, което е симптоматично за почти цялата еврозона.
„Българското правителство ще има пазар на емитираните от него облигации в лицето на БНБ като част от Европейската система от централни банки, която на вторичния пазар ще ги изкупува и по този начин ще повишава ликвидността и търсенето им на първичния пазар. Това би могло да се отрази и върху склонността да се спазват твърди бюджетни ограничения, която като цяло е налице след въвеждането на валутния борд“, твърдят експертите от ИИП.
Документът прогнозира забавяне на икономическия растеж до 3,5% през тази година спрямо 4,8%, прогнозирани от правителството в проекта за бюджета, който парламентът обсъжда. В същото време очакванията за инфлацията са да стигне 11,6%, което е повече от два пъти по-висок ръст на цените спрямо очакваните от кабинета 5,6%.
Причина е изчерпването на ефектите на възстановяването, като евентуално усвояване на средства по Плана за възстановяване ще ускори растежа отново през 2023 г.
