spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
неделя, 2 октомври 2022 г.
18.6 C
София
Категории:

Ран Босилек вдъхновява Багряна да твори за деца

Избрано

Поколения българи израстват с приказките и стиховете на Ран Босилек. Те са толкова популярни, че често хората ги взимат за народно творчество. Самият писател навремето прави импровизирани анкети, като спира минувачи по улиците, за да ги пита кой е автор на „Я кажи ми, облаче ле бяло…“ и в повечето случаи получава отговор, че е народна песен. Това обаче го радва, защото е признание за популярността му.

Като народни се възприемат и някои от приказките му, като „Дядо и ряпа“ например. Независимо дали знаят името му, поколения българи могат да рецитират наизуст поне едно негово стихче, като „Родна стряха“ („Бяла, спретната къщурка, две липи отпред…“) или „Родна реч“ („Родна реч, омайна, сладка, що звучиш навред край мен…“), често приписвано на Иван Вазов. Стихотворението „Я кажи ми“, изпято от доста известни певци, Ран Босилек пише, докато защитава докторат по право в Брюксел и то още тогава се превръща в химн на нашите емигранти, какъвто е и до ден днешен. Няма човек, който да не си спомня за Косе Босе, Кума Лиса и най-вече за баба Цоцолана и пакостите на Патиланчо, които той разказва на своя драг Смехурко.

Преди да избере за свой псевдоним името на горчива билка, писателят носи рожденото си – Генчо Негенцов. Роден в Габрово на 26 септември 1886 г., той е едва 7-годишен, когато умира баща му – занаятчия и опълченец в Освободителната война. Въпреки трудностите, свързани със загубата му, Генчо и неговите двама братя и две сестри завършват висше образование. Брат му Христо е известен педагог и член на дружеството „Монтесори“, а Никола – физик и метеоролог. Генчо от малък има развито въображение и дар слово, умее толкова добре да разказва истории, че го наричат Сладкодумника. Бъдещият писател първо завършва Априловската гимназия и известно време работи като учител в нея. Тъкмо за учениците си там написва първото си детско стихотворение „На косичка“ през 1906 г. По-късно следва в Софийския университет, откъдето взима дипломи по славянска филология и право, а след това защитава докторат в Брюксел. Въпреки че известно време работи като адвокат, любовта му към децата надделява и той изцяло се посвещава на писането за тях. През 1923 г. е назначен за редактор в едно от най-популярните и обичани детски списания у нас – „Детска радост“ на издателство „Хемус“. Това е и най-ползотворният период в развитието му. Ран Босилек работи всеотдайно за развитието на детската ни литература. Той успява да привлече наши автори и да ги вдъхнови да обърнат поглед към малчуганите.

„Почнах да пиша стихове за деца, без да имам влечение. Понеже Ран Босилек настояваше. Колко пъти е идвал на „Брегалница“. Ако не беше той, никога нямаше да напиша стихотворения за деца. Молеше, искаше“, споделя Елисавета Багряна. В резултат от настойчивостта му в „Детска радост“ излизат немалко нейни стихотворения, които впоследствие са издадени в книжка. Поетесата не пропуска да допълни, че Ран Босилек е бил между малкото почтени редактори, които не ограбват сътрудниците си.

„Плащаше хонорар редовно. Няма в „Детска радост“ едно мое стихотворение без хонорар.“ Освен нея Ран Босилек успява да привлече като автори Дора Габе, Веса Паспалеева, Калина Малина, Асен Босев, Чичо Стоян, Гео Милев, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Елин Пелин, Георги Райчев и др. Сътрудниците му разказват, че е невероятно прецизен като редактор, който цени труда на всеки, опитва се да запази стила им и им дава свобода при избора на теми.

Големи са заслугите му и за вида на детските книжки. Той привлича най-добрите илюстратори за художественото им оформление, сред които са Вадим Лазаркевич, Георги Атанасов, Александър Божинов, Никола Кожухаров и др. Така книжките, издавани от „Хемус“, са с грижливо подбрани разкази, приказки, стихотворения, изпъстрени с хубави илюстрации. На кориците им греят цветни картинки. Едновременно с това насърчава и детското творчество. Писателят подбира произведения на малките си читатели, които излизат на страниците на „Врабче“ – приложение към „Детска радост“. Ран Босилек участва в организирането на конкурси за деца писатели и художници, в които отличените получават като награда изданията на „Хемус“. Заедно с „Врабче“ излиза и „Врабчов кинематограф“, в което се публикува информация за детските книги.

Ран Босилек обича живия контакт с малките си читатели и непрестанно обикаля училищата в страната за литературни четения, често заедно с Багряна. Тя разказва за съвместната им работа и за „живите срещи с детските очички, за които всичко е ново, всичко е хубаво, изпълнено с живот“. „Обикаляхме много пъти заедно по четения из провинцията… Ран Босилек много обичаше да говори пред публика, на децата. Когато бях с него, се чувствах спокойна – няма да има нужда да говоря. Само прочета 3–4 стихотворения и толкоз. А той си бе истински детски писател – когато чете или говори, се държи като актьор – гласът му се извисява, звучи патетично“, спомня си тя.

Сред заслугите на Ран Босилек е и активната му работа по създаването на първото Дружество на детските писатели.

В тежка за издателство „Хемус“ финансова ситуация той без колебание ипотекира къщата си, за да помогне. Ипотеката е наследена от семейството му, когато писателят умира на 72-годишна възраст през 1958 г. Двуетажната къща, която строи съвместно със свой приятел зъболекар около 30 години по-рано, се намира на столичната ул. „Цар Иван Асен II“, привлякла известни артисти и бохеми по онова време. До смъртта си живее там с единствения си син Босилко и жена си Райна, която е от известния род Корнажеви. От същия род е и първата жена президент на Бразилия – Дилма Русеф. Ран Босилек и съпругата му са кумове на чичо й Захари Русев.

Последни новини