Няколко думи за политическата криза, на която вече й се вижда краят в края на годината.
Единствената причина, поради която България все още няма редовно правителство, са местните избори през есента. Не принципите на Кирил и Асен или непримиримостта на „Демократична България“ към корупцията, нито резервите на ГЕРБ към способностите на харварджиите да управляват бюджета, а единствено и само предстоящият вот за кметове и общински съветници в края на годината. Кадрите на събраните маси в парламентарния бюфет, около които дружески се бяха събрали представители на ГЕРБ и ПП-ДБ, за да работят управленска програма и да разпределят участието си в парламентарни групи, казват всичко за напредналия процес на сближаване между двете политически сили. Играта на несъгласие между лидерите им и надцакването с имена за кабинет е тактическа, а не принципна.
Всеки изчислява какво ще спечели и какво ще загуби. ПП-ДБ отдавна са готови да се гушнат с Борисов, а той отдавна има план Б – да направи управление без тях, а с ДПС, БСП и ИТН. Единствената причина, поради която нито една от страните не прави решителната крачка, е борбата за надмощие в предизборната надпревара за кметския вот, която вече започна. Повтаряли сме многократно, че ако “Промяната” и ДБ влязат сега в управление с Борисов, губят местния вот. Ако Борисов направи правителство с другите, им подарява няколко големи градове на тепсия. Неговата тактика очевидно е да ги овъртоли в гербаджийство, за да отврати колкото се повече техни избиратели, така че да ги отслаби, независимо дали ще направят сега правителство или не. Те съвсем доброволно се хващат на тази въдица и не оставят никакво съмнение, че са неопитни в тази политическа игра.
Колкото повече време минава без категорично решение по този въпрос, толкова по-зле за тях, независимо от крайния резултат. Трудно ми е да кажа каква е тяхната тактика. Изглежда, че нямат такава, а в редиците им цари хаос и все по-очертаващо се разцепление между „Демократична България“ и „Промяната“. Изглежда, че Асен Василев и Кирил Петков все пак клонят за това да не влизат в управление сега, а да се отиде към нови предсрочни парламентарни избори с надеждата, че те могат да се проведат заедно с местните. Тук нещата стават по-сложни, защото президентът Радев даде да се разбере, че няма да позволи това да се случи и ще задвижи по-енергично рулетката с мандатите, което означава избори в началото на септември. Последното не е добре за ПП-ДБ, защото вероятността „Възраждане“ да ги бият изглежда все по-голяма, а после искат не искат ще влязат в коалиция с Борисов и то в самото навечерие на местния вот. В това отношение наистина нямат много полезни ходове. Хората така и така видяха, че вече са си простили с ГЕРБ, а депутатите им си гукат задушевно пред всички репортери и колеги в парламента – наистина не разбирам, защо още се дърпат, но писах подробно за това миналия път.
Сега ми се струва важно да се отбележи друго. Началото на края на политическата криза. То е свързано с пълната реабилитация на Бойко Борисов и завръщането му като лидер на политическия процес. Кризата започна с протестите срещу нахлуването на прокуратурата в президентството и управлението на кабинета „Борисов 3“ през лятото на 2020 г. Последваха три години в опити за чегъртане и демонтиране на модела ГЕРБ, който се оказа устойчив и то до голяма степен, благодарение на тоталната му доминация в местната власт. Разбира се и поради тоталната некадърност на опонентите му да се обединят помежду си и да бъдат ефективни. Последните парламентарни избори сложиха края на изолацията на Борисов и поставиха началото на изолацията на Кирил и Асен. Това се вижда много ясно от факта, че на никого не му минава през ум да мисли, че около тях може да се направи обединение срещу ГЕРБ. Да сте чули някой да говори за партии на промяната срещу статуквото, както беше в последните три години?
Много важно е да се отбележи и промяната в отношенията между президента Румен Радев и Бойко Борисов, които очевидно се разбират идеално и работят в синхрон. Съдя за това по топките, които си подаваха през служебното правителство, а и сговорчивостта на Радев да не бърза веднага с връчването на първия мандат на победителите, които имаха нужда от малко време, за да омотаят “Промяната” в преговорни процеси и общи пресконференции.
Това, което искам да кажа е, че с политическата криза е приключено на дълбинно ниво, въпреки жестикулациите на повърхността, които могат да ни загубят още няколко месеца. Има общ консенсус, че Борисов не може да бъде изолиран, а ГЕРБ ще продължи да играе основна роля в управлението на страната. Всички останали, които са уморени от предсрочни парламентарни избори, са готови на всякакви комбинации с него. Освен това видяха, че Кирил Петков и Асен Василев са много лека кавалерия, с която не може да се направи нищо. Ако няма някакви много сериозни външни катаклизми, свързани с войната в Украйна и международната икономическа конюнктура (а подобни кризи са напълно възможни) след местните избори България със сигурност ще има стабилно редовно управление, което ще бъде подредено от Бойко Борисов.
Неговата дилема е дали сега да не форсира нещата или да ги остави да се наместят сами. Това е тънка и сложна за изчисление игра, защото балансите в самата партия ГЕРБ са поставени на истинско изпитание. Много от нейните избиратели са потенциален електорат на „Възраждане“. Факт е, че гербаджиите ненавиждат „Промяната“ и за разлика от Борисов нищо не са ѝ простили. Много радикализирани избиратели и активисти на ГЕРБ не искат и да чуят за общо управление с Кирил и Асен и се чудят, защо Борисов не се върне към здравите си връзки с ДПС и не ги помете. Тук обаче те не включват в сметките си американското посолство, което очевидно играе основна роля в този театър. Иначе Борисов щеше да направи кабинет с хартиената коалиция без „Промяната“ още в миналия парламент.
Предполагам, че в следващите две седмици ще стане ясно дали ще има кабинет, но не бих се наел да прогнозирам, защото мисля, че самите главни фигури в този процес все още не знаят. Но мисля, че най-късно след шест месеца този цикъл на политическа непредвидимост ще приключи. Ако няма форсмажорни обстоятелства, разбира се.
