Операцията за демилитаризация и денацификация, която Руската армия провежда в Украйна, не е основния проблем на т.нар. Запад, който хич не се интересува особенно от съдбата на украинския народ. Това са притчи за наивния западноевропейски и северноамерикански бюргер. Причините за нестихващата вече трета седмица истерия са съвсем други.
Руската федерация на практика се изключи от създадената от неолибералния глобалистки елит финансова система и кукловодите са силно притеснени, че ако тази страна издържи, може да повлече след себе си и други народи, които да потърсят свободата си и да поемат по собствен път на развитие. Ако това се случи, следва пълна трагедия и тотален крах на дълговия хартиен долар и респективно на властта на картела, който до момента контролира паричното предлагане в света. Това е причината, по цял ден да гледаме и слушаме злостни коментари и апокалиптични за Русия „анализи“, както и за налаганата цензура и разразилата се пещерна русофобия.
Путин тръгна на поход срещу глобализма и създадения от него световен ред, а руският народ е дълбоко убеден в своята правота. Русия е единствената страна в света, която може да съществува абсолютно самостоятелно, но в случая имам усещането, че не е сама! Новият световен ред няма да се състои и това направо влудява световната олигархия, която дърпа конците на западните политически елити.
На всички, които радостно шестват по студиата и разясняват как Русия е фалирала и рублата съвсем скоро ще се превърне в безполезна хартия искам да предам искренните си съболезнования. Рублата вече е обвързана с над 60% от ресурсите на планетата, намиращи се на почти 20% от сушата на Земята и скоро няма да стане „хартия“, но същото не важи за други валути, сред които е доларът и подопечното му евро.
Русия може без останалата част от света, независимо от трудностите и изпитанията, които за сетен път в историята си ще преживее руският народ. Но останалите и най-вече Европа не могат без Русия и това предстои да стане ясно на всички, които живеят на Стария континент.
Руският, китайският, индийският, народите от Африка, Азия и Латинска Америка, които не се присъединиха към наложените от англо-саксонския запад санкции, имат много високи прагове на търпимост и са способни да оцеляват в екстремни условия и да се задоволяват с малко. Това обаче не важи за „санкциониращите“ от т.нар. „златен милиард“ – за тях предстоят тежки времена.
От коя страна ще застане България? До къде можем да си позволим да стигнем в „лоялността“ си към глобализма, който сега на новоговор се нарича евроатлантизъм? Това е големият въпрос, пред който ще се изправим и то много по-скоро, отколкото някои си мислят!
21 век не принадлежи на стария свят – той загива!