spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
неделя, 2 октомври 2022 г.
18.6 C
София

Руска шпионка е проникнала в НАТО и 6-и американски флот в Италия

Избрано

30-годишна рускиня – разузнавач от отдел 5 на военното разузнаване на Русия ГРУ – е проникнала в структурите на НАТО в Италия и в продължение на 10 години е щъкала между Рим и Неапол, стигайки до италианското и американското командване на алианса на много високо ниво, като е имала отношения с десетки офицери от базата на НАТО в Неапол и 6-и американски флот. Това показва съвместно разследване на Bellingcat, Der Spiegel, The Insider и с италианския вестник La Repubblica, публикувано в петък.

„Гала вечеря в щаба на НАТО в Неапол събира на маса всички най-важни офицери, придружени от техните съпруги, както и други видни гости. Преди да започне вечерта, командващият моли за тишина и вдига наздравица: Да пием за Атлантическия съюз. Той не може и да си представи, че заедно с него чаша вдига и шпионин на руските тайни служби, усмихната млада жена във вечерна рокля, герой на най-сензационната разузнавателна акция на Москва в Италия“ – така започва текста си италианският La Repubblica.

Разкритата от мрежата разследващи журналисти афера би допаднала на вкуса на Йън Флеминг за нова глава от шпионския цикъл за 007. Разследващите репортери не са успели да възстановят каква информация е получила шпионката, нито дали е успяла да посее вируси в телефоните и компютрите на приятелите си, за да ги шпионира и открадне чувствителни данни.

Агентката, за която разказва съвместното разследване, е ползвала името Адела Куфелд Ривера с легенда на успешен дизайнер на бижута, родена в Перу, с баща германец, с пъстра биография и хаотичен личен живот, а всъщност дисциплинирана нелегалка на ГРУ с името Олга Колобова.

В полунощ на 14 септември 2018 г. генерал-майор Андрей Аверянов, командир на секретната оперативна част на ГРУ 29155, все още е на работното си място в щаба на ГРУ на Хорошевското шосе, разказва The Insider. Генералът е имал тежък ден: малко по-рано The Insider и Bellingcat са публикували разследването си „Солберецки“, посветено на подчинените на Аверянов – „Петров“ и „Боширов“, в което се доказва съпричастността им към руските служби. Наред с останалото разследването разкрива за първи път, че офицерите от ГРУ използват паспорти за прикритие от една и съща специална серия с последователни номера. Текстът завършва с думите: „Интересно е също, че ако смените последната цифра в паспортите на Петров или Боширов, тогава отново ще намерите хора със странни профили, с непълни адреси (например без посочен апартамент) и отсъстващи от всякакви социални мрежи и бази данни.” В края на текста пише „Следва продължение“.

Въпреки че тогава Аверянов още няма как да знае, че този текст е само първото от поредица шумни разследвания, той вече разбира мащаба на случилата се катастрофа: засегнати са десетки активни служители, много от които се намират в Европа точно в този момент с паспорти от тази серия. Заради дописката, която се събира на две страници, цяла нощ шефът на ГРУ Костюков звъни непрекъснато лично на Аверянов, а цялото ръководство на разузнаването работи в авариен режим.

На следващия ден, 15 септември 2018 г., жена с паспорт на името на Мария Адела Куфелд Ривера си купува еднопосочен билет от Неапол до Москва. Най-забележителното в паспорта обаче не е името, а номерът – той се различава само по последната цифра от паспортите на „Петров“ и „Боширов“. В продължение на около десет години „Адела“ живее в различни страни на Европа и е добре позната в много кръгове като родена в Перу социалистка, дизайнерка със собствена линия бижута. Военни, политици и журналисти общуват близко с нея, тя дава интервюта и организира шумни партита, за да се превърне на въпросния 15 септември отново в Олга Василиевна Колобова, родена през 1982 г., и да се върне в апартамента си в Москва в западния район Дегунино.

Първи опит за раждане

На 8 август 2005 г. Службата за гражданския регистър на окръг Индепенденсия в Лима, Перу, получава заявление за включване на нов перуански гражданин в националната база данни. Жената се е представила като Мария Адела Куфелд Ривера, а адвокатите й представили акт за раждане от службата по вписванията на морския град Каляо. Удостоверението за раждане е с дата 1 септември 1978 г. и съдържа пореден номер 1109 от книгата за раждания от 1978 г. Службата по вписванията поисква допълнително потвърждение и адвокатите на Адела представят допълнителен документ: свидетелство за кръщение от енорията на Кристо Либерадор в Каляо. Според църковния документ Мария Адела е родена на 1 септември 1978 г. и е кръстена две седмици по-късно, на 14 септември 1978 г. За потвърждение на тази информация службата по вписванията се обръща към енорийския свещеник на епархията на Кристо Либерадор, преподобния Хосе Енрике Ерера Кирога. Свещеникът дори не е трябвало да проверява църковните архиви, за да разбере, че документът е фалшив, защото е основател и първи свещеник в храма, основан през 1987 г., девет години след предполагаемото кръщение на Мария Адела. Във връзка с това измамно заявление Министерството на правосъдието прехвърля случая на прокуратурата за „престъпления срещу обществената безопасност и вярата“.

Второто появяване на Адела

Въпреки че историята с перуанското гражданство се проваля, ръководството на ГРУ е твърде лениво, за да измисля нова легенда (вероятно не знаейки, че перуанското правителство ще направи тази информация публично достояние). Мария Адела получава първия си руски паспорт през 2006 г., използвайки точно същото име и дата на раждане. Според създадената за нея легенда тя е работила като „водещ специалист“ в Московския държавен университет.

Трябва да се отбележи, че вътрешният руски паспорт, издаден на Мария Адела, принадлежи към същата серия, от която ГРУ е издало на най-малко шестима други членове на своя персонал, включително „Сергей Павлов“ (истинско име Сергей Лютенко), един от обвинените за отравянето на българския оръжейник Емилиян Гебрев, и „Александър Данилин“ (истинско име Александър Ковалчук), замесени в отравянето на Сергей Скрипал. Това означава, че Мария Адела е получила руски паспорт около ноември-декември 2006 г. – точно преди перуанското министерство на правосъдието да публикува данни за нейното разобличение (макар и в слабо посещаван сайт).

Впоследствие Мария Адела разказа на новите си познати доста екзотичната версия за произхода си: тя е родена в Калао, Перу, баща й е германец, а майка й е перуанка. Баща й ги изоставя и майка й я отглежда сама, а през 1980 г. заминава с нея за Съветския съюз за участие в Олимпийските игри (!). Там майка й получава спешно съобщение от Перу, което я призовава спешно да се върне у дома, и оставя малката Мария Адела на грижите на известно съветско семейство (?!), с което очевидно се сприятелява. Майка й никога не се завръща и Мария Адела израства в Русия, като има трудни отношения както с приемната си майка, така и с баща си, за които тя казва, че са я малтретирали като дете.

Кога точно „Адела“ се е появила в Европа, вече е трудно да се установи, но съдейки по снимките й в социалните мрежи на други хора, тя е била в Рим и Малта между 2009 и 2011 г.

Марсел Д’Арги Смит, бивш редактор на британското издание на списание Cosmopolitan, счита Адела за близка приятелка, откакто я среща на партито за рождения й ден в Малта през 2010 г. Според нея тогава „Адела“ казала, че учи гемология в Париж, но често посещава Малта, където има гадже.

Първата информация за международните пътувания на Адела, която може да бъде намерена в базите данни, датира от 10 октомври 2011 г., когато тя направи първото от многото пътувания с влак с продължителност два дни и половина от Москва до Париж. Защо толкова често пътува от Москва с влак, не е много ясно, тя самата обяснявала това с аерофобия. Паспортът, с който пътува по това време, е издаден през август 2011 г. и е с номер 643258050 – само с няколко цифри различен от номера на „Сергей Федотов“ (истинско име Денис Сергеев), третият участник в отравянето на Скрипал.

Малко след като се премества в Париж, Мария Адела-Олга регистрира собствена марка бижута във Франция под марката Serein. От този момент нататък тази компания за бижута става официален бизнес за прикритие на Адела.

През юли 2012 г. Мария Адела се омъжва за човек, за когото обяснява на приятели, че е италианец. Всъщност, освен италиански паспорт, нейният съпруг Д. М. има и еквадорско, и руско гражданство и е роден в Москва от майка рускиня и баща еквадорец. Малко преди сватбата им той получава руски паспорт от руското посолство в Еквадор. След като бракът е регистриран в Рим, той пътува до Москва, където през септември 2012 г. получава руски данъчен идентификационен номер.

Само година по-късно съпругът е отново в Москва, без Мария Адела. На 13 юли 2013 година умира на 30-годишна възраст, а като причина за смъртта в смъртния акт е посочена „двойна пневмония и системен лупус еритематозус“. Близки приятели на съпруга на Мария Адела са изненадани, когато в хода на разследването научават от The Insider, че мъжът изобщо е бил женен, а за Мария Адела не са били и чували, не разпознават и снимките й.

Граничните данни сочат, че Мария Адела не е била в Русия по време на смъртта на новия си съпруг и е пристигнала в Москва едва месец по-късно, на 15 август 2013 г. В началото на 2013 Мария Адела е регистрирала собствена компания в Италия Serein SRL, чиято цел е производство и търговия с бижута и луксозни стоки и се премества в неаполитанското предградие Посилипо с изглед към залива. Именно в Неапол започва върхът на кариерата на Мария Адела като руски шпионин, посочва The Insider. През следващите три години тя става неразделна част от местния социален живот: открива бутик за бижута и лукс, по-късно го превръща в моден клуб, където местният социален живот кипи, и накрая става ръководител на местен клон на благотворителната организация Lion’s Club.

Бутикът на Мария Адела демонстрира фирмени бижута Serein, за които тя каза, че е проектирала сама. Вече несъществуващата уеб страница на нейната компания твърди: „От 1800 г. работим за създаването на малки произведения на изкуството, които предизвикват емоция“. Всъщност обратното търсене на изображенията в Google разкрива, че „малките произведения на изкуството“, продавани в бутик Мария Адела и уж „създадени в Неапол“, се оказаха евтини дрънкулки, закупени от китайски онлайн търговци на едро.

Учудващо, Адела не само че не се проваля, ами и успява да стартира „концептуална галерия Serein“. Промоционалното видео на галерията казва, че мястото се е превърнало в рай за местната неаполитанска публика, включително местни политици, бизнесмени и знаменитости. Най-вероятно собствениците донякъде са украсили имиджа на галерията, но трябва да се признае, че „Адела“ успява да се наложи с легендата си и да създаде нови полезни контакти.

Може би основното постижение на Адела, което отваря много врати за нея, е получаването на длъжността секретар в местния клон на благотворителната организация Lion’s Club през 2015 г. Този клон, наречен Lions Club Napoli Monte Nuovo, има една важна характеристика – той е създаден от офицери на НАТО, базирани в Неапол, и дори включва отличителните знаци на обединените сили на НАТО върху знамето си.

По спомените на подполковник Торстен С., офицер в германския Бундесвер, който през 2015 г. е бил ковчежник на клуба, интересът към членство спада и ръководителят му в Неапол препоръчал Мария Адела за съживяване на дейността активизиране на международните връзки и гражданското общество в Неапол. Той припомня, че Мария Адела е била много активна в опитите си да възроди клуба, посещавайки всички събития, а по някое време през 2018 г., когато членството е намаляло и имало опасност от закриване на клуба, тя дори доброволно платила членския внос на всички. Тогава подполковникът не видял нищо подозрително в тази внезапна щедрост.

Трима свързани с НАТО познати на Мария Адела, които разследващите журналисти са интервюирали, са казали, че като член на Lion’s Club тя е общувала с много служители на НАТО, станала е приятелка с редица офицери и често е имала комуникации с тях в социалните мрежи, някои от които са очевидно от романтично естество.

Човек, смятан за близък до Мария Адела, е полковник Шелия Брайънт, тогава генерален инспектор на военноморските сили на САЩ в Европа и Африка. Г-жа Брайънт, която напуска Неапол през май 2018 г. и се кандидатира за Конгреса от листата на Демократическата партия, казва, че намира предисторията на Адела за объркваща и неубедителна – „Защо някой би изоставил детето си в Съветския съюз?“ Източникът на доходите й също не е ясен за нея: „Тя отвори магазин и често сменяше скъпи апартаменти въпреки факта, че произходът на парите беше неясен.“ Г-жа Брайънт твърди, че тя и съпругът й са намалили комуникацията си с „Адела“ до разговори, опитвайки се, наред с други неща, да й помогнат да преодолее това, което според тях са „емоционални проблеми с мъжете“.

Мария Адела е имала пряк личен достъп до много офицери от НАТО и американския флот в Неапол, посещавала е някои от тях в домовете им, присъствала е на много събития, организирани от НАТО или американските военни, включително годишните балове на НАТО и морската пехота на САЩ. Единственото, което засега не е ясно, е дали някога е имала физически достъп до база на НАТО.

След публикуването на първото разследване за „Петров“ и „Боширов“ в The Insider и Bellingcat Мария Адела отлита за последен път в Москва, без дори да има време да обясни заминаването си на европейските си познати. Два месеца след отпътуването си за Русия тя пуска в страницата си във фейсбук пост, в който казва, че е болна от рак и разказва как косата й е пораснала отново след химиотерапията. Докато измислената „Адела“ умира от рак, истинската Олга Колобова се устройва добре в Москва – купува си последния модел Audi и се нанася в елитен апартамент, получен от държавата в комплекса „Селигер Сити“ в района на Западно Дегунино, който вече познава, описва положението й в Москва The Insider.

Докато в Европа приятелите на Мария Адела вече мислено са я погребали, мислейки я за мъртва, на 4 декември 2021 година тя неочаквано пуска съобщение в директен чат до Марсел Д’Арги Смит с текст:

„Скъпи, скъпи Марсел!

Има много неща, които не мога (и никога няма да мога) да обясня!

Но ми липсваш много, много, много…“

Мария Адела привлича вниманието на разследващия екип от журналисти в края на 2021 г., когато откриват, че собственикът на паспорта на ГРУ е лице с име, което не е в нито една руска база данни. Установено е, че са й издадени поне три паспорта – един вътрешен и два чуждестранни – от поредицата, използвана от много други известни офицери от ГРУ. Нейното лице е на личност от смесена раса, родена в Южна Америка, любима предистория както на нелегалните на СВР, така и на ГРУ.

Намирането на истинската самоличност на „Адела“ се оказало трудна задача. Обратното търсене на лице в руската паспортна база данни дало стотици възможни съвпадения със слабо съвпадение. Използвайки стари регионални бази данни, в крайна сметка разследващите успяват да проследят последното дигитално присъствие на Олга в Русия през 2005 г., когато на 23-годишна възраст тя регистрира компания за продажба на алкохол в Краснодарски край в Русия. След като намират тогавашната й адресна регистрация, журналистите от The Insider успяват да издирят баща й. Той ръководи военния отдел във филиала на Уралския държавен технологичен университет в Каменск-Уралски, награден е с почетен орден за изпълняване на интернационалния си дълг в Ирак, Ангола и Сирия. Оказва се, че Олга Колобова е била потомствен кадър на ГРУ.

Самата Колобова е отказала пред The Insider коментар за разкритията на разследващата мрежа.

Източник: Сега

Последни новини