Александър МЕТОДИЕВ
В рубриката „Рушители на съвременна България“ вестник „Филтър“ и сайтът filternews.bg публикуват свои разследвания за грабливия преход, заковал страната ни в дъното на Европейския съюз по почти всички икономически и социални показатели. Липсата на политическа воля да се справим с онези, които разграбиха и опоскаха страната ни, вкараха я в невиждана икономическа и екологична катастрофа, е една от основните причини демокрацията у нас да куца, а ножицата между свръхбогатите и бедните, които на практика са над 70 на сто от населението, да е максимално разтворена. С всяка изминала седмица онези, които следят поредицата, се натъкват на огромната наглост, с която се вършат беззаконията. Наглост, която на пръв поглед изглежда невъзможна, но се оказва, че съвсем не е така. Тук всичко е възможно, а дъно не се стига, за да се оттласнем някак си от него.
13 октомври 2022 година. Бившият депутат от СДС Никола Николов вика медии в родния си Разград. Обявява, че напуска политиката и се отдава на каузи в изкуството.
Николов е лидер на бизнес кръга „Агнешки главички“. Един от най-близките хора на Иван Костов. Дал е път в бизнеса и връзки в политиката на съгражданина си Иво Прокопиев. Човекът в сянка на много процеси у нас през последните години. Обвиняем и подсъдим за фалита на стъкларското предприятие „Диамант“ в Разград, което е ръководил в началото на 90-те години, преди да стане депутат и фактор в политическия живот. По-късно е оправдан.
Никола Николов е нещо като „капо ди тути капи“ на десните и идеолог и бизнес гуру на хората, които ги финансират. Името му се спряга винаги при създаването на нов политически проект, както в случая с „Да, България“ на Христо Иванов през 2016 година.
В края на миналата година, 10 дни след изборите, Николов твърди, че се оттегля от политическия терен. Решил го отдавна, но изчакал парламентарните избори, защото обещал на „Демократична България“ да има депутат от Разград. Преди повече от 20 години Николов спечели два мандата за два парламента – 38-и и 39-и. И сега с влиянието си успя да вкара от листата на ДБ Ивайло Мирчев.
Политикът от миналото от години е бизнесмен. С много фирми, влияние и пари. На пръв поглед политиката днес не му трябва. Какво се случва обаче само дни след обещанието на Николов за оттегляне от обществена дейност? Сформира се новото Народно събрание. 48-ото поред, което президентът Радев разпуска на 3 февруари. И едно любопитно име отново се появява в него – Никола Джипов Николов. Вписан като съветник на депутата от ДБ и лидер на „Зелено движение“ Владислав Панев. „Агнешката главичка“ Никола Николов има пропуск за парламента и пряко влияе на решенията на народния избраник, който е съпредседател на „Демократична България“. Динозавърът от смутните времена в края на 90-те и началото на новия век съветва Панев за енергетика. И това не е случайно.
След оттеглянето си от активната политика Николов става бизнесмен. Днес е мултимилионер, собственик на фирми, някои от които търгуват с ток – сфера, в която се сблъскват много интереси на различни политически играчи. Децата му Райна и Джипо също печелят от соларни паркове. В тази област един от основните играчи е Иво Прокопиев. Николов и Прокопиев винаги са отричали бизнес връзката си, която започва още през 90-те, но тя продължава и до днес, показа проверка на „Филтър“.
На 28 април 2022 година Никола Николов влиза в съвета на директорите на „КЕР Токи Пауър“ с мандат до 2027 година.
„КЕР Токи Пауър“ АД е дъщерно дружество на „Пауър Сист“ ЕООД според фирмената информация. Колега на Никола Николов в управителния съвет е Юри Катанов, който е един от спонсорите и учредителите на „Да, България“. Действителен собственик обаче е Иво Прокопиев – съгражданинът на Никола Николов. Фирмата, която агнешката главичка от близкото минало управлява, търгува с всички продукти на енергийната борса и има сключени договори с офиси, магазини, складове, производствени обекти, административни сгради, заводи. Съдружия и участие във фирми на Прокопиев имат синът на Никола Николов Джипо и дъщеря му Райна. Децата на Николов печелят и много обществени поръчки и имат договори с различни ВиК дружества в Североизточна България.
Главата на фамилията пък е в управителния съвет на Българската фотоволтаична асоциация като един от най-големите играчи в бизнеса.
Негова колежка в органа е Гинка Върбакова – неизвестната дама, която замалко не купи ЧЕЗ преди няколко години.
Никола Николов е бил и в управата на „Йовета глас“ – дружество, което произвеждаше стъклопакети в Пловдив. То е беше собственост на „Алфа Финанс холдинг“ на Иво Прокопиев и на „ВК мениджмънт“ на Весела Кюлева, вдовицата на разстреляния през 2005 г. бизнесмен Емил Кюлев. Заводът отдавна не работи и беше обявен за публична продан. Никола Николов е създател също на „Девня Солар“, която по-късно продава на приятеля си Иво Прокопиев. Връзките между двамата са преки и доказват, че бизнес империята на кръга „Капитал“ е нещо като наследник на „Агнешките главички“.
Николов и служители на Прокопиев имат участие в няколко фирми за възобновяеми източници, които след това са продадени на корейски бизнесмен.
В последните години Никола Николов не се набива на очи. Според десните дърпа конците в сянка. Разделя времето си между София, родния Разград и чужбина. Освен това може да се похвали, че е един от политиците, които станаха мастити бизнесмени, след като минаха през ситото на съдебната власт.
Как научният работник се превърна в мултимилионер
Николов е роден в град Левски до Плевен, но учи в Математическата гимназия в Разград, а след това в МЕИ-София, сега Технически университет. При падането на комунизма е научен работник в Института по приложна минералогия в Разград. През 1992 година става шеф на държавната фирма „Диамант“ в Разград. Управлява я до фалита й през 1995 година, за което после ще бъде обвинен и съден.
По това време Николов вече е в сините редици и започва да гради политическа кариера. Член е на Радикалдемократическата партия – една от многото малки формации в старото СДС. Става председател на общинския съвет в Разград, а в 38-ото народно събрание е избран за депутат. Издига се до член на Националния изпълнителен съвет на СДС и става един от най-близките хора на Иван Костов. Шеф е на икономическата комисия в парламента и има влияние върху всички бизнес процеси в страната тогава, особено приватизацията.
Заради различни бизнес интереси обаче тогава Николов влиза в конфликт с друго бизнес крило на СДС, ръководено тогава от Йордан Цонев и Христо Бисеров. И до днес Николов ги обвинява, че са измислили кръга „Агнешки главички“, с който винаги е бил свързван.
През 1997 година ОДС е хегемон на политическата сцена с 53% от депутатите. Иван Костов е премиер, а шеф на парламента е Йордан Соколов. Един от най-приближените до двамата големи в държавата е Никола Николов. Около него има група депутати, всички с бизнес интереси в различни сфери. Това са Красимир Каменов, Панайот Ляков, Пламен Иванов, Илиян Попов и други, вече отдавна забравени герои на прехода. Те получават името „Агнешки главички“ заради специалитета, който си поръчват на сбирките в ресторанта на Централния кооперативен съюз на ул. „Раковска“ в София. Още тогава мнозина от колегите им в парламента твърдят, че „Агнешките главички“ контролират огромна част от икономиката и участват тайно в приватизацията. Години по-късно, след излизането от властта, Николов ще се превърне в едър бизнесмен.
Парира атаките на Никола Филчев, преди да влезе в бизнеса
Преди да се превърне в могъщ бизнесмен, с Никола Николов се заема прокуратурата – без успех, както и с ученика му и съгражданин от Разград Иво Прокопиев.
През 1999 година Никола Филчев става главен прокурор с подкрепата на Костов като премиер, но скоро след това между тях избухва конфликт. След загубата на сините от НДВС през 2001 година започва и разследването на икономическите кръгове около Костов. Един от тях е агнешката главичка Никола Николов. Прокурорите се връщат назад във времето и го обвиняват за длъжностно присвояване и безстопанственост за времето, когато е бил директор на фалиралия завод. „Диамант“. Имунитетът му е снет. Според разследването Николов е присвоил 10 милиона неденоминирани лева. С над 10 сделки от завода били изнесени тонове материали, които не били платени. Случайно или не, тогавашният му заместник Велеслав Тачев е негов съдружник в няколко проспериращи фирми години по-късно.
Николов обвинява прокуратурата в политическа поръчка срещу себе си. При разпитите му обаче той е разпитван не само за завода, който е фалирал като ръководител. Питат го и за приватизацията на ключови предприятия от времето, когато е имал властта да влияе върху процесите – „Каолин“, „Биовет“ – Пещера, „Хан Аспарух“ и „Булгартабак“ в Исперих и много други. Тогава Николов отрича бизнес връзки с Прокопиев и твърди, че са само приятели от Разград. Днес обаче двамата управляват фирми с десетки милиони обороти в сферата на енергетиката.
През 2008 година Николов е окончателно оправдан и влиза смело в бизнеса с парите и връзките, натрупани по времето, когато е бил депутат. Като експерт по фотоволтаици и енергетика е нает и за нещатен сътрудник в 48-ото народно събрание, което ще бъде разпуснато в края на тази седмица. С огромно влияние върху „Демократична България“ е и последователят му Иво Прокопиев, който също беше съден за продажбата на държавните дялове на EVN, но го оправдаха. Срещу него обаче има иск на КПКОНПИ за 200 милиона лева в съда – проблем, който духовният му баща Никола Николов няма.
