- Реклама -

- Реклама -

понеделник, 6 февруари 2023 г.
-5 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
Категории:

Сава Огнянов бил увлечен по дъщерята на Ботев

„На моя любим приятел, вдъхновен изпълнител на стихотворенията на незабравимия ми баща“ – с това посвещение дъщерята на Христо Ботев Иванка подарява на големия актьор Сава Огнянов томче със стихове на баща си на френски. За съжаление то изчезва под руините след голямата бомбардировка през 1944 г. в София. Преди това е грижливо съхранявано от дъщерята на „аристократа на сцената“ Жозефина.

Наистина Сава още като дете рецитира с вдъхновение гениалния ни поет, а мълвата говори, че с дъщеря му Иванка имат връзка. А това се случва, след като Христо Ботев е бил влюбен в майката на бъдещия актьор – Мария (Мина) Горанова, и именно тя е първото му либе. Преди красивата Мина да се омъжи за богат котелски търговец, между двамата имало младежка задявка. Затова Ботев й посвещава стихотворението си „До моето първо либе“ („Посветено на г-ца М. И. Г-ва“). Според внучката на Венета Ботева – Венета Рашева-Божинова, на нея са посветени също „Ней“ и „Пристанала“. Мария и Христо се познават от деца, защото са роднини по майчина линия, а и тя е ученичка на баща му даскал Ботьо. Чувствата им се разгарят, след като тя се връща от Прага, където завършва с отличие консерваторията на издръжка на роднините си, меценатите Евлоги и Христо Георгиеви. Мина обаче е омъжена насила за Петър Огнянов Чакмака, председател на Кюстендженската българска община. Казват, че след венчавката с него никой повече не я е чувал да пее дори на сина си Сава, който се ражда на 24 май 1876 г.

Мария (Мина) Горанова

Закачка на съдбата е, че след години Сава се увлича по дъщерята на Ботев. Двамата разменят нежни писма, докато той е студент в Германия. По-късно тя не пропуска негова премиера в театъра, а той говори с трепет и възторг за нея. Майка й Венета обаче не одобрява това увлечение и през 1906 г. я омъжва за д-р Стоян Христов, с когото заминават за Женева. Там Иванка завършва висшето си образование и ражда дете, когато умира от рядка инфекция.

Освен с рецитации Сава Огнянов още като ученик в елитната мъжка класическа гимназия „Борис I“ в Русе изумява с изпълнението си на Шейлок от „Венецианският търговец“ на Шекспир. „На финала публиката бе занемяла, притаила дъх от ужас и захлас. Да, никога през живота си не бях чувал такива викове и ръкопляскания, както онази вечер след сцената на Шейлок и Порция. Дълго време в града се приказваше само за Шейлок на гимназиста Огнянов, който наистина игра като голям, завършен артист“, пише по този повод писателят Константин Мутафов.

През 1896 г. 20-годишният Сава Огнянов заминава за Мюнхен, където първо следва архитектура, а после учи в прочутото драматично студио на Ото Кьоних. След това се прехвърля в Берлин и става редовен студент в тамошната академия. През 1902 г. дебютира в столичната трупа „Сълза и смях“, а после влиза в трупата на Народния театър. Гастролира в различни страни. Обявен е от италианската критика за „звезда на италианското кино“ след само една главна роля във филма „Отец Савелий“, когато е в Рим през 1920 г. Там му предлагат нови филми и театрални роли, но той се връща в родината си, убеден, че „камъкът тежи на мястото си“.

Освен с таланта и впечатляващата си осанка той въздейства и с гласа си – „говори толкова ясно, че е рахат да го слуша човек“.

За да стигне до перфектната си дикция обаче, Огнянов полага небивали усилия, тъй като първоначално изговаря думите като скороговорка. След като получава остри критики в пресата по повод този проблем, той се амбицира да го преодолее. Пред първия си биограф Пенчо Пенев разказва, че главата му се замайва, след като прочита в един вестник: „Този пък актьорин, дето играеше младежа в представлението, говореше толкова бързо, толкова неразбрано, че ми идеше да вдигна стола, на който седях, и да го запофуча на сцената по този изпълнител на една от най-главните роли!“.

„Ами сега? Какъв актьор ще бъда с този ужасен недостатък? Ха да те видим, Сава?! Може ли да бъдеш втори Демостен? Че като се затвори моя милост в стаята си (тогава живеех на „Партиарх Евтимий“ до „Граф Игнатиев“, къщата на един подполковник), че по десет часа на ден: упражнения на глас, на букви, срички, думи, изречения и цели тиради на хекзаметрови стихове. С такава неумора и настървение правех тези десетчасови упражнения, че инак много добрият ми хазяин най-сетне се принуди направо да ме изпъди, за да му затихне къщата!“, споделя той.

Сава среща съпругата си Жозефина, когато тя е едва на 13 години, а той е на 30 и вече е звезда на Народния театър. Между двамата се разгарят чувства независимо от разликата в годините. Чаровната лудетина е дъщеря на чешкия режисьор Йозеф Шмаха, който е поканен за първи главен артистичен директор на Народния театър. Режисьорът прави опити да научи български още преди идването си в „голямото турско село“, както нарича София в писмата си, но се оказва, че не може да общува с артистите. Сава, който свободно говори немски, му превежда. Заради езика, а после и заради Жозефина актьорът е чест гост в дома му – сецесионовата къща на ъгъла на улиците „Иван Вазов“ и „Васил Левски“.

Сава Огнянов със съпругата си Жозефина

Когато родителите на Жозефина забелязват увлечението й, се стряскат, че тя може да остане в България, която Шмаха възприема противоречиво – „най-непонятното нещо в тази красива страна, която толкова бързо е дръпнала напред, са българските тоалетни. Влезеш ли в тях, висваш над някаква пропаст“.

За да разделят влюбените, пращат Жозефина на гости при приятелското семейството на адвокат Мутафов във Варна. По ирония на съдбата обаче съпругата е роднина на Огнянов и покровителства връзката им. Така историята завършва пред олтара през 1908 г., когато влюбените се венчават.

Сава и Жозефина са много щастливи, напук на всички, които не спират да ги обсъждат. Двамата са неразделни, тя го придружава навсякъде при пътуванията му в Европа. Родителите на Жозефина се примиряват с брака, но умират един след друг около Първата световна война, без да дочакат първата си внучка. Първородната си дъщеря Сава Огнянов кръщава на любимата си Жозефина. Второто им дете е син – Петър, който почива едва 2-годишен, което съсипва семейната идилия. От мъка Сава и Жозефина почват взаимно да се обвиняват и скандалите нямат край. Постепенно се отдалечават и търсят удовлетворение в работата на сцената. Жозефина развива певческа кариера и постига феноменален успех през 1918 г. в главната роля в „Царицата на чардаша“ от Имре Калман. „Мъжете пият шампанско от обувката й!“, възкликва един критик, но Сава Огнянов вече дори не я ревнува. През 1920 г. заминава за Италия без нея. Скоро след това двамата се развеждат и Жозефина, която е на 6, остава при майка си. Дъщеря им разказва, че след време родителите й отново решават да се съберат, но баща й умира внезапно от инфаркт на 22 март 1933, едва на 57 години.

- Реклама -

Последни новини