Докато войната за държавни пари между групировките в българското кино продължава, стана ясно, че само 350 000 са гледали родни филми на голям екран през 2021. Колко на брой от тях са поклонници на авторските и колко на комерсиалните ленти, може само да се гадае. Повечето от основните проблеми в производството на кино с пари на данъкоплатците са ясни дори и за хората извън кухнята му. Вече и децата разбраха, че законът за филмовата индустрия и правилникът за прилагането му циклят отдавна. При това отговорността се размива и рядко се носи от продуцентите, които прибират сериозни суми, за да правят кино, а след това никога не са виновни, че публика няма.
Какви са критериите за субсидиране на проекти, как, защо и кой получава субсидии от Националния филмов център е сапунка, а всеки неин следващ епизод е все по-покъртителен. В киногилдията войни се водят на много фронтове – обявявани за стари и грозни срещу млади и красиви, авангардисти срещу консерватори, живеещи в България срещу напуснали страната, политически коректни срещу консерватори.
Никой обаче до този момент не се осмелява да постави и друг казус на масата – какво се случва с откровените провали, снимани с държавна подкрепа, които карат хората в залата да заспят и без хапчето за сън, рекламирано от Юлиан Вергов. Да не говорим за недоволството сред съсловието заради решението сериозни суми от субсидията да бъдат насочвани към големите телевизии за сериали, а не за игрално кино.
Неслучайно скандали разтърсиха и последната сесия на НФЦ за раздаване на киносубсидии. Председател на журито бе Весела Казакова, която остана крайно разочарована, че филмът с нейно участие „Жените наистина плачат“ не бе избран за наша кандидатура за „Оскар“, а честта се падна на лентата на Ивайло Христов „Страх“. Отмъщението не закъсня. Двата проекта на Христов не получиха субсидия на сесията. Сценарият на Виктор Божинов по „Чамкория“ също не се класира за финансово подпомагане заради противоречия на режисьора с член на журито. А съставът му включваше Весела Казакова, Жорета Николова, режисьорите Станислав Дончев, Иван Павлов и Андрей Андонов, кинокритика Божидар Манов, оператора Димитър Костов.
За десерт в момента всичко, което трябва да произтече от решенията, взети на последната конкурсна сесия, е блокирано, тъй като кандидатстващият за субсидия Камен Калев подаде жалба заради липсата на документ, който би бил в негова полза. Резултатът – няма да бъде сключен договор с нито един от спечелилите проекти, докато Административният съд в София не си каже думата. А това е така, защото при преизчисляване два от отличниците трябва да отпаднат, а други два да бъдат одобрени.
Смята се, че през 2022 киното ще разполага с 44 милиона лева, като в тях влизат и върнатите средства през миналата нулева за индустрията година.
Трима се борят за шеф на Филмовия център
Кои са тримата кандидати за шеф на НФЦ? Първият е Александър Донев – режисьор, сценарист, продуцент, доцент в Института за изследване на изкуствата към БАН, преподавател в НАТФИЗ, изпълнителен директор на НФЦ през 2009 и 2010. В гилдията са наясно, че той е безапелационен ерудит, което не се цени напоследък у нас. Единствената дама в триото е Ваня Райнова, която няма общо с фамилията на Богомил Райнов. Скоро по кината ще се появи игралният дебют на перфектния документалист Андрей Паунов – „Януари“, а тя е продуцент на българо-португалската черно-бяла драма по мотиви от едноименната пиеса на Йордан Радичков. Райнова най-често работи в тандем със съпруга си, режисьора Светослав Стоянов („Последните черноморски пирати“).
В конкуренцията влиза и Петър Тодоров, за когото се знае, че отдавна е експерт в разпространението на филми – дейност с нюанси на параграф 22.
