- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
събота, 26 ноември 2022 г.
5.8 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Сан Марино се управлява от двама държавни глави

Избрано

Най-старата република в света – Сан Марино, може да бъде прекрасен пример за България, особено що се касае до конституцията им. Тя се състои от 6 книги, написани през XVI век, и е най-старата действаща в света. Причината е, че традициите там се уважават и когато нещо работи, не го променят. Пример за това е традицията страната да се управлява едновременно от двама държавни глави – капитан-регенти от различни партии, като мандатът им е само шест месеца и нямат право да го повтарят. Това позволява да се предлагат нови мнения и да се дискутира по всеки закон, както и по-добре да се представляват интересите на населението.

Докато управляват, държавните глави получават едва 1000 евро заплата, защото постът се приема като дълг към обществото, а не като начин за забогатяване. По време на мандата си обаче те имат право да ръководят свой бизнес или да заемат и други длъжности.

Любопитен факт за петата най-малка държава в света е, че Сан Марино има два календара. Затова там туристите могат да се объркат в датите и годините. Причината е, че страната използва и свой официален календар, който започва с основаването й. Регионът, на чиято територия е днес Сан Марино, печели независимост от Римската империя през 257 г., а от 3 септември 301 г. насам е република.

Основател на държавата през IV век е митичният строител Мариний, обявен по-късно за светец и дал името си на страната и столицата й.

Според преданието той пристига от остров в Далмация и работи като зидар в град Римини. По време на гоненията срещу християните от император Диоклециан бяга и се крие в полите на планината Титано. Там изгражда малка църква, прераснала в манастир, и така поставя основите на Сан Марино. Впечатлена от чудесата, които Мариний извършва с вярата си, богатата римлянка Феличисима му дарява земята, на която са поселището и манастирът.

През ХIХ век миниатюрната република дава подслон на много италианци, борци за обединението на страната. Джузепе Гарибалди е толерантен към желанието на държавата да не бъде включена в Италия. Сан Марино успява да запази своята независимост и до днес. По време на италианския си поход Наполеон Бонапарт минава покрай границите на малката държава. Възхитен от достойнството на нейните граждани и техните демократични традиции, той казва: „Необходимо е да пазим Сан Марино като пример за свобода!“. Днес една от главните улици в страната носи името на корсиканеца.

Жителите на Сан Марино и до сега следват завета на своя предтеча св. Мариний да останат християни, независими и свободни. Свободата е най-голямата ценност в малката страна, която при всеки разговор местните не пропускат да споменат. Това е и една от причините Сан Марино да отказва членство в Европейския съюз, въпреки че територията на страната е изцяло заобиколена от земите на Италия. Сан Марино обаче е част от Европейския паричен съюз и използва еврото като валута. Освен това сече и малко количество собствени монети.

Впечатляващо е, че тук се произвеждат вина и други стоки, по-голямата част от които в крайна сметка се изнасят за Италия заради малкия брой население – малко над 33 000, което се радва на един от най-високите стандарти на живот в света.

Въпреки малката си територия от 61 кв. км площ Сан Марино предлага прекрасна архитектура, невероятни гледки и впечатляваща история. Монте Титано – най-високата точка в страната, разкрива невероятна панорама към Сан Марино и отдалеченото на около 10 км Адриатическо море. На самия ръб на планината са кацнали три величествени кули, построени през XI-XIV в. и свързани с непристъпна в миналото крепостна стена.

Историческият център на града се намира в подножието на стените. Това е страхотно място с живописни квартали и безброй кътчета, от които се виждат трите кули – символи на града, които присъстват на флага й. Първата кула, известна като замъка Гуаита, е най-древното крепостно съоръжение не само в Сан Марино, но и в Италия. Вдигната през XI век, в годините тя претърпява и доста промени. Въпреки реконструкциите и досега е запазен първоначалният й строг и скромен вид. Другите две кули са Де ла Фрата и Монтале.

За радост на туристите има асансьор в самата планина и с него лесно се минава от едно на друго ниво в града. Голяма забележителност е дворецът Публико, където може да се види бронзовата статуя на свети Мариний.

Ако обичате да посещавате музеи, то Сан Марино ще ви изненада с десетина интересни, сред които са крепостта „Честа“, Националният музей „Сан Марино“, Музеят на св. Франциск, Музеят на изтезанията, Музеят на вампирите, Музеят на восъчните фигури и др.

Развитието на хладното и огнестрелното оръжие – от топорите от XV век, през доспехите и алебардите до винтовките от края на XIX в., можете да проследите в Музея на оръжията, разположен в кулата Де ла Фрата. Музеят на Хипократ пък предлага голямо разнообразие от медицински инструменти, използвани в древни времена. Има и магически талисмани, характерни за първите стъпки на медицината. Интересна сбирка пази и Музеят на филателията и нумизматиката. Колекционирането на марки и монети е много популярно хоби в страната. Не бива да се подминава и Музеят на автомобилте. В него са изложени над 100 модела коли и мотоциклети. Пазят се и автомобили на знаменистости, а също и няколко модела от „Формула 1“.

Много хора свързват Сан Марино с Гран При. Заради планинския релеф обаче състезанието се провежда в италианския град Имола. Националният спорт на малката страна е стрелбата с лък, която понякога може да се наблюдава на стадиона, създаден специално за него.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини