Амeриканският фотограф Сандро Милър и холивудският актьор Джон Малкович пресъздават най-емблематичните образи във фотографията от ХХ и ХXI век. Това се случва в серията „Малкович, Малкович, Малкович: Почит към майсторите на фотографията“ – 61 цветни и черно-бели кадъра, в които асът от сцената и екрана се превъплъщава в известни личности.
Големият актьор демонстрира хамелеонските си дарби, влизайки безпроблемно в кожата на Алберт Айнщайн, Че Гевара, Анди Уорхол. Милър и Малкович възпроизвеждат снимката на Ървинг Пен със свития в ъгъла Труман Капоти, Мерилин Монро от Бърт Стърн, мигрантката с деца, уловени от Доротея Ланг, автопортрета с автомат на Робърт Мейпълторп, иконичната поза на Джон Ленън и Йоко Оно от Ани Лейбовиц, класиката на Даян Арбъс на момчето с играчка ръчна граната, пчеларя на Ричард Аведoн и други.
Изложбата ще бъде открита на 17 февруари и ще продължи до 30 април в „Квадрат 500“, а подреждането на сбирката съвпада с гастрола на Джон Малкович в Народния театър със спектакъла „В самотата на памуковите полета“.
Сандро Милър e носител на много награди, той е в топ 200 на най-добрите рекламни фотографи в света. Негови са кампаниите на най-известните американски марки – от „Кока-Кола“ до прочути брандове в автомобилната, козметичната, модната и комуникационната индустрия. Виртуозът на обектива отговори на въпроси, изпратени му до САЩ от вестник „Филтър“.
– Господин Милър, разкажете, моля, как с Малкович избрахте образите, в които той се превъплъти пред обектива ви?
– Замислих проекта, докато лежах вкъщи, преодолявайки четвърти стадий на рак. Без да знам дали някога ще мога да работя отново, започнах да мечтая – как да отдам почит на великите майстори фотографи преди мен. Всеки от тях оказа огромно влияние върху кариерата ми. Така че изображенията, в които Джон трябваше да се превъплъти, избрах аз – най-емблематичните за легендарните си автори. Малкович не участваше в началото на процеса – той щеше да бъде моята муза в продължение на пет години. Неговият гениален талант затвърди обаче успеха на изложбата.
– Опишете как преминава една ваша фотосесия с него?
– Има няколко причини, поради които поканих Джон. Преди всичко той е мой скъп приятел. Обичам го и обичам да работя с него, защото е перфекционист като мен. Получи ни се, защото и двамата искахме да постигнем съвършенство. Когато за първи път му разказах за идеята си, бяхме в дома му в южна Франция. Видях в очите му, че е наясно със страхотните възможности – да превърне превъплъщенията си в камерни спектакли. Вече на терен усети всеки от героите. Идваше в студиото за по 5-6 кадъра на ден. Винаги беше готов да се преобрази – в Мерилин Монро, Че Гевара, Уинстън Чърчил, Ърнест Хемингуей, дори в Христос на кръста. Той вярва, че е бил всеки от тях. Те го отведоха в нова ера, ново място, нова ситуация, ново настроение, поведение, пол и раса. Беше брилянтен в актьорската си игра – навлизаше толкова дълбоко във всеки персонаж, надхвърляше себе си. На моменти наистина си мислех, че срещу мен в собственото ми студио седят Анди Уорхол, Айнщайн, Джон Ленън или Бет Дейвис. Гений е много силна дума, но не съм сигурен, че е достатъчна, за да опише моя приятел Джон Малкович.
– Кои са най-взривоопасните моменти в творческото ви общуване – и двамата сте световни артисти, може би всеки от вас се съобразява с егото на другия?
– Егото никога не се е намесвало в общуването ни, творческо и човешко. Джон е възможно най-земният човек, когото познавам. Той активно помагаше на снимачната площадка – за грима, прическите, екстеншъните, гардероба. Ангажира се с всички. И двамата сме толкова сигурни в това, което правим, че егото не е част от нашия характер. Много се забавлявахме, въпреки че, да, понякога беше изключително стресиращо за мен. Стотици часове изследвах всяка снимка в детайли.
– Какви други акции сте правили с Малкович, с когото се познавате и работите от 30 години? Коя е любимата ви негова роля в киното и театъра?
– Запознахме се в театъра на Джон „Steppenwolf“ в Чикаго. Направили сме заедно много фотосесии и четири арт филма – включително Psychogenic Fugue за Дейвид Линч. Ще покажа всичките късометражни продукции на моята лекция в 11 сутринта на 18 февруари в Националната галерия в София. Иначе любимият ми филм с Джон винаги е бил „За мишките и хората“, той е Лени Смол и в сценичната версия в Steppenwolf. Бях нокаутиран от Малкович във „Въздушен конвой“ – неговият Сайръс Вирусът беше по-страшен от дявола. Спомням си, че срещнах Джон няколко години по-късно и си помислих, че самият той прилича много на своя герой. Не можех да направя по-голяма грешка. Снимах го – и това беше началото на много дълго приятелство. Обичам Джон и като папата в „Новият папа“. Вярвам, че получи този ангажимент заради портрета, който му направих като папа Йоан Павел II за полското списание Viva. Сигурен съм, че режисьорът Паоло Сорентино го е видял и си е казал: „Това е моят нов папа!“.
– Кои са най-шоковите ситуации, в която сте попадали, докато снимате по света?
– Толкова е трудно да повярвам, че вече са минали 45 години от началото на кариерата ми, през която съм се запознавал с много известни хора, пътувал съм до най-красивите, екзотични и понякога опасни места… Сякаш съм се возил на скоростно влакче в увеселителен парк. Имаше гигантски планини за изкачване, дълбоки долини от трудности, които преживях – два пъти чух диагноза рак, преминах през множество икономически проблеми. Ще ви разкажа само за една среща. Работех с Мохамед Али преди 20 години. Дадоха ми около минута да го снимам. Бяхме на събитие, което почиташе Мохамед и вероятно се бяха събрали близо 400 души. Настаних Али на стола, направих портрета, приближих се до него и му казах колко много го обичам като личност – не само като страхотен боксьор. И си тръгнах. Няколко крачки по-късно усетих огромната му ръка на рамото си. Той ме обърна и ме целуна. Промълви „Благодаря“. Той ме погледна дълбоко в очите, а аз се разплаках.
