- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
неделя, 4 декември 2022 г.
6.1 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Световноизвестният акробат Енчо Керязов: С принцеса Стефани често си говорим за цирка

Избрано

Автор: Ивет САВОВА

Енчо Керязов е световноизвестен цирков акробат и еквилибрист. Носител на наградата „Сребърен клоун“ на прочутия фестивал в Монте Карло. В края на 2019 г. Керязов смени световните сцени с местната власт и стана заместник-кмет на Ямбол, а миналата година сложи край на дългогодишната си кариера. Но цирковото изкуство продължава да е част от живота му. Едноименната му фондация подпомага българските таланти и всяка година организира спектакъла „Нощ на звездите“. 

Господин Керязов, на 1 юни бе единадесетото издание на „Нощ на звездите“. Колко време отнема организацията на толкова мащабно събитие?

– Цяла година. Ето сега вече мислим за следващото дванадесето издание, защото хората, са изключително ангажирани напред във времето и трябва да бъдат свободни на избраната дата. Освен това е нужно да ги ангажираме с нашата кауза, защото се включват напълно безвъзмездно и съответно трябва да могат да си позволят лукса да не работят няколко дни. Отделно им се изпраща музиката, която ще се използва, за да я комбинират с изпълнението си. Време и работа изискват и кандидатурите за годишните награди на фондацията. Организацията на такова събитие е много трудна, изисква се логистиката, организиране на престоя на артистите в България и осигуряване на екипи.

–      Мотото на фондацията ви е „Благотворителността осмисля успеха“. Кок се роди идеята за създаването й?

–      Когато през 2007 г. получих наградата „Сребърен клоун“ на фестивала в Монте Карло, сбъднах моя детска мечта. Бях изключително благодарен на ямболската школа по акробатика, на местните треньори и учители и исках по някакъв начин да докажа на децата, че всичко е възможно. Когато на 6 години се записах да тренирам спортна акробатика, в същата зала беше и Димитър Минчев – трикратен световен шампион по акробатика. Той ми бе идол и пример, че дори човек от нашия град може да стане номер 1 в света. Тази увереност и самочувствие искам да предам на младите хора в Ямбол. Точно по това време бях поканен от местната управа да се включа в коледно празненство. То не се състоя, но бях подготвил награди за децата и ми предложиха да си дойда, за да връча отличията – тогава живеех в Германия. Реших да направя миниконцерт, на който да се представят талантливите деца на Ямбол. На тази първа церемония не успях да присъствам, но видях, че има полза от нея и реших да развия идеята. Кампанията обхвана Ямболска област, а след това и цялата страна. Така стигнахме до „Арена Армеец“, където гостувахме през 2019. Впоследствие заради пандемията решихме да се преместим в Античния театър, на открито, за което благодаря на управлението на театъра и на кмета и община Пловдив.

–      Кои хора са ви помагали в трудни моменти?

–      Първо моите родители, треньорът ми по спортна акробатика, колеги и професионалисти в цирковото изкуство, от които съм черпил опит. Много са хората, които са ми подавали ръка. Димитър Минчев, например, даже не осъзнава колко е важен за мен, защото ми позволи да мечтая не да стана първи в Ямбол, а световен шампион. Фестивалът в Монте Карло и наградата, която получих на него, ме изстреля в кариерата ми, след което всички врати за мен бяха отворени.

–      И двамата ви родители са учители. Не настояваха ли да наблегнете повече на образованието?

–      Имаше отпор от страна на моя баща, когато заниманията ми в спорта станаха по-сериозни. Може би си е представял пътя ми по различен начин. Той е учител, майка ми също, сестра ми завърши педагогическо образование. Но съм благодарен, че в крайна сметка ме оставиха да правя това, което съм искал.

–      Спортът налага много сериозна дисциплина. Имало ли е моменти, в които ви е тежала?

–      Да, като дете, на 9–10, ми тежеше страшно много. Всеки на тази възраст иска да играе, да се забавлява с другите деца, а ти си ангажиран в залата с тежки хранителни режими, със специална физическа подготовка. Но целта ми тогава беше да стана майстор на спорта, да вляза в националния отбор, а желанието беше по-силно от ограниченията. Това е моментът, в който човек избира дали да продължи, или да се откаже.

Принцеса Стефани връчва наградата „Сребърен клоун“ на Енчо Керязов

–      Кариерата ви е срещнала с много знаменитости, сред които Арнолд Шварценегер, Ангела Меркел, принцеса Стефани. Кой ви е направил най-силно впечатление?

–      Всеки от тях, но за Меркел не мога да говоря. Участвах на неин рожден ден, запознахме се, но не съм общувал с нея. Арнолд Шварценегер ми направи огромно впечатление, защото е бил мой идол като дете, израснал съм с неговите филми. Никога не съм си мислил, че ще мога да го срещна, а камо ли да разговарям с него. Бях две години в Швейцария, където се запознах с Роджър Федерер и участвах в негов благотворителен мач. Той има фондация и събира средства за изграждането на училища в Африка. Разговарял съм с него и ми беше изключително интересно, защото е на топ ниво в спорта, а е на възраст, в която това е по-трудно. Той направи и дарение за моята фондация – тениска, с която е играл на Australia Open с автограф.

–      За какво си говорите с принцеса Стефани?

–      Тя е луд фен на цирковото изкуство и с нея водим разговори на тази тема. Има голям опит и сме обсъждали предимно професионални теми. Много земен и приятен човек е. С Шварценегер пък сме коментирали как се поддържа спортна форма, баланс. Той знае за фондацията и беше изпратил страхотно видео послание, което използвахме преди 3 години.

–      Лесно ли взехте решението да сложите край на кариерата си?

–      През последните години тази мисъл се въртеше в главата ми заради възрастта и тежките травми. Възстановяването ми ставаше все по-трудно и беше ясно, че този момент ще настъпи. Така че го приех доста спокойно, имах нагласата и знаех, че този ден наближава. Това, че има деца, които продължават по този път, също ми помогна. Няма смисъл да продължаваш, само за да си на сцената и да храниш егото си. Трябва да знаеш точно кога си на върха и да се оттеглиш, а не публиката да те съжалява. И на мен ми се иска да съм на сцената, да усещам адреналина и аплодисментите. Продължавам да спортувам активно, но не както преди. Сега вече си хапвам, пак се ограничавам, но не както преди години.

–      Кое е най-трудното решение, което ви се е налагало да вземете?

–      В последните години беше това да остана в Ямбол и да започна работа в общината. Съвсем различно е от професията ми до момента и доста време го обмислях. Иначе човек постоянно трябва да взима важни решения.

–      Промени ли се животът ви след влизането във властта?

–      Работата в общината изисква да спазваш работното време от 8 сутринта, отделно имам постоянно срещи, свързани с различни проблеми, които не винаги могат да бъдат решени и това е затормозяващо. Всичко е много различно от предишната ми професия, отговорността е изключително голяма, защото решенията касаят страшно много хора.

–      Синовете ви ще тръгнат ли по вашия път?

–      Малкият е абитуриент, големият завърши в Германия и сега работи във верига магазини там. Малкият ще кандидатства в НСА. Радостен съм, че не тръгнаха по моя път, защото видях, че нямат толкова голямо желание за това. Разбрах го още преди те сами да вземат това решение. Те тръгнаха по моите стъпки, работиха с мен 2 години в САЩ, но се отказаха.

–      Разделихте се с майката на децата ви. Поддържате ли нормални отношения?

–      Да, постоянно сме в контакт и съм радостен, че тя е щастлива. Живели сме много време заедно и сега си помагаме. Не можеш да зачеркнеш такъв човек от живота си.

–      Щастлив ли сте?

–      Щастлив съм, че изпълних детската си мечта, работата ми във фондацията също ми носи огромно щастие. Там срещам много талантливи деца и това ме зарежда с позитивизъм. Радвам се също, че синовете ми са удовлетворени от живота си.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини