-5.2 C
София
събота, 8 февруари 2025 г.

Светослав Танев: Пазя кореспонденцията на Светослав Минков със Стефан Цвайг

Мария ПЕТКОВА

Светослав Танев е внук и единствен наследник на големия ни писател Светослав Минков – автор на първата фантастична книга у нас и основател на първото в света научнофантастично издателство „Аргус“. Син е на дъщеря му Теодора от първия брак на писателя с Мария Томова.

Танев завършва българска филология, занимава се с реклама, снима епизодични роли в киното. Вярва, че има много общи черти с дядо си и сходно отношение към света.

– На 12 февруари се навършват 120 години от рождението на Светослав Минков. Как ще отбележите тази годишнина на дядо ви?

– През целия ми съзнателен живот нямам спомен да е имало официално честване или името на Светослав Минков да е споменавано за една или друга годишнина. Но така не е само с него…

Светослав Минков пръв у нас превежда Андерсен

– Достатъчно популярен ли е днес? Какво е важно да помним за него освен книгите му?

– Интересна тема е популярността. Днес можеш да си известен само с това, че си известен, и да си абсолютно безсмислен, но популярен. Това е нов социален феномен, който редом с фалшивите новини се превръща в норма. Едно общество, което не зачита меритокрацията или системата на „равните възможности“, при която хората се доказват чрез своите способности и талант, а не чрез връзки или пари, няма как да цени каквото и да било, още повече културата си. А културата е памет. В тази част на света, където живеем, не харесваме успелите чрез техния собствен труд, защото успелите са „те“, а „те“ са други, чужди, различни от нас хора, с които не можем и не искаме да се идентифицираме. Темите, които вълнуват Светослав Минков, не са били на дневен ред в едно битово общество, което не се е променило и е останало същото като манталитет, светоглед и мащаб.

– Вярно ли е, че заедно с Владимир Полянов създава първото в света издателство за научнофантастична литература?

– Светослав Минков е първи в три неща – първи превежда Ханс Кристиан Андерсен на български. Заедно с приятеля си и съмишленик Полянов правят първото в света издателство за фантастична литература „Аргус“ (1922 г.) и е първият български писател, който въвежда фантастиката като жанр на родна почва. Неговият сборник с разкази „Синята хризантема“, издаден през 1922 г., е смятан за първата фантастична книга в България. Иван Милев рисува кориците на книгите „Смърт“ на Владимир Полянов и „Синята хризантема“ на Светослав Минков.

– В неговите творби има пророчества за бъдещето, които звучат много актуално днес…

– Представете си само колко бурно се развива светът от началото на века до Втората световна война. Медиите всекидневно съобщават за открития във всички области на живота, и то такива, които със сигурност го променят. Каква по-добра платформа на човек с фантазия като Светослав Минков да провиди бъдещето. Има нещо утопично, пророческо в първия етап на творчеството му, което е изключително интересно, защото полага темите в сферата на фантастичното. Всъщност днес неговата фантастика е реалност.

– Вярно ли е, че Светослав Минков се запознава с първата си жена Мария в Мюнхен благодарение на план, скроен от приятеля му Владимир Полянов, който става и негов кум?

– В една коледна вечер в ресторант в центъра на Мюнхен, в който редовно се събирали, Полянов скроил план. Казал на Минков, че седналото наблизо момиче, което било без кавалер, го харесва. А на момичето подшушнал, че Минков се топял от любов по нея, но го било срам да й признае. Интригата успяла и любовният роман между Минков и непознатата започнал. След няколко години Полянов и жена му кумували на младоженците Светослав и Мария и кръстили после дъщеричката им Теодора, която е моя майка. А между другото, мястото на тяхното запознанство съществува и до днес.

– Кои са най-трудните моменти, през които преминава в живота си?

– Животът не само на Светослав Минков, но и на всички между войните после в комунизма не е бил за завиждане. Дядо ми е минал през какво ли не, но е запазил достойнството и разбиранията си за света. И си спомням една мисъл – „Тежките времена раждат силни хора. Силните хора раждат лесни времена. Лесните времена раждат слаби хора. Слабите хора раждат трудни времена“.

– По време на следването си в Германия Минков се сближава с хора като Дечко Узунов, Иван Пенков…

– Близки, истински приятели. С обща естетика и виждане за света, идеологически и творчески съмишленици в областта на изкуството. Като добавим Николай Лилиев, с когото също се запознават в Мюнхен, са били добро съчетание на бохемска компания в сърцето на Европа. Художници, писатели, поети, които създават култура, за която всеки народ би си мечтал. Българският не само не мечтае, но той няма нужда от тях. Можете ли днес да назовете четири имена от ранга на тези, за които говорим, които са приятели и вървят заедно в изкуството?

– Светослав Минков е близък и си кореспондира с личности като Карел Чапек, Стефан Цвайг, Густав Майринк, Жорж Папазов…

– Пазя част от кореспонденцията с Цвайг и Папазов. Българските творци през тази епоха са на едно ниво със своите колеги не само в Европа, но и в целия свят. Общуването е мултикултурно, равноправно, с общи критерии и естетика. Писмата са споделяне, общуване с идеи, мисли и съзидание.

Стефан Цвайг подарява писалката си на Минков Светослав Минков пръв у нас превежда Андерсен

– Преди няколко години в интернет бе продадена част от неговия архив за смешна сума. Какво съдържаше той и как е попаднал там? Вярно ли е, че след смъртта му ДС прави обиск в къщата му? Възможно ли е да са иззети и негови недовършени произведения?

– Фалшивите новини са вече част от нашия живот. Дори и в предаване като „Стани богат“ имаше въпрос за „откраднатия“ или „изчезналия“ архив. Не, не е изчезнал, продаден или откраднат – това мога да споделя. А през 1966 г., когато умира Светослав Минков, част от архива му е прибран от Държавна сигурност. Какво е взето и къде е сега – можем само да гадаем.

– И до днес е слабо известно, че Минков се явява на първото дело срещу Вапцаров, като рискува работата си в легацията ни в Япония.

– Двамата не са били близки, имали са различни идеологически позиции, но това не пречи Светослав Минков доброволно да отиде на процеса и да защити творчеството на Вапцаров, като по този начин помага на поета да излезе от затвора при първото му задържане. Те така и не са станали близки, но съпругата на Вапцаров Бойка и моята баба – първата жена на Минков – Мария, остават близки цял живот.

Писателят по време на работата си в Токио, 1942–43 г.

– Какви са впечатленията на Светослав Минков от Япония, защо напуска по-рано работата си там?

– Когато България открива своята дипломатическа мисия в Токио, Светослав Минков става част от екипа и заминава с тайната идея, че отива на голямо приключение, в което ще черпи идеи и вдъхновение от едно толкова далечно и непознато място. Изненадата е много бърза и разочарованието не закъснява, защото очакванията се разминават с действителността. По-късно той ще опише Япония като едно тъжно място, с което не може да се свикне. Точно 12 месеца след пребиваването си там напуска по лични причини и с голяма радост се прибира в България.

– Известно е, че Светослав Минков е запален пътешественик. Кои са най-интересните му пътешествия по света?

– Едно от най-вълнуващите му пътешествия е до Аржентина, закъдето пътува по повод среща на световната асоциация на писателите (ПЕН клуб). Названието на клуба ПЕН е абревиатура от английските думи Poet (поет), Essayist (есеист) и Novelist (романист), които образуват думата PEN (писалка).

На кораба по път за Рио де Жанейро се запознава със Стефан Цвайг и това пътешествие е началото на техните творчески отношения. На връщане от Аржентина Стефан Цвайг му подарява своята писалка, която Минков запазва като скъп спомен.

– Какви несгоди преживява писателят след Девети септември?

– Да пишеш фантастични разкази и да не преминеш към социалистически реализъм в епохата на култа към личността, несъмнено носи неприятности. Оповестяването на многото документи от архива на СБП и на партийната му организация ни прави неволни свидетели на случилото се с цяло поколение писатели. Свидетели на изключвания, самокритика, разкаяния, посещаване на партиен университет, където се изучава марксистко-ленинската идеология с цел приобщаване към строителството на социализма в България… Малък ад. Връх в този смисъл са двете писма: на Светослав Минков до Вълко Червенков и отговорът на Вълко Червенков до Светослав Минков. Във второто недвусмислено е посочено, че новата власт никога няма да забрави работата му като дипломат на монархо-фашистката власт.

Минков с втората си съпруга Йорданка

– Казвате, че дядо ви се е чувствал душевен емигрант у нас, вие как се чувствате днес в България?

– При положение че си обиколил света, срещал си се с невероятни хора, спускането на Желязната завеса е логично да те превърне в душевен емигрант.

Що се отнася до мен, имам щастието да общувам с малко, но изключително истински хора, с които имаме близък светоглед и общ вкус за красивите неща. България днес и по време на цялата си история получава точно това, което заслужава. Пропуснали сме цели отрязъци от логичния цивилизационен процес, всеки ден откриваме по няколко пъти топлата вода и считаме този акт за изключително събитие. Оправдаваме невежеството и незнанието си чрез другия и не можем да признаем къде точно се намираме и кои сме наистина. Липсва ни Просвещението в буквален и преносен смисъл, но със сигурност то не се задава пред нас. Малкият човек не е хубаво понятие, защото той създава и аранжира масовия вкус. А масовият вкус е с лош дъх.

– Има ли черти на дядо ви, които носите? Какво бихте го попитали, ако можехте да го срещнете днес?

– Да, имаме много общи черти и сходно отношение към света. Не бих го попитал нищо, а бих го оставил да продължи да разказва за бъдещето, независимо как ще завърши този разказ.

Последни новини

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img