-3.2 C
София
събота, 8 февруари 2025 г.

Села с имената на властта

Каква е обичта към политиците, чиито имена случайно съвпадат с географските имена на населени места в страната?

Да отговорят на този въпрос могат всички социологически агенции, но е необходима сериозна обиколка на България, чието население все повече се свива във времето на политическа, икономическа и здравна криза. Ковид създаде предпоставка за обратния процес на доскоро ширещата се миграция от селото към града. Днес някои села започват да се съживяват и това е резултат на преселването от града към селото, като начин на оцеляване от тежката пандемия. Нашата обиколка из страната е по-скоро опознавателно-занимателна, отколкото опит за сложно изследване. За читателите вероятно ще бъде любопитно как живеят хората в Радево, Петково, Бойково, Трифоново, Доганово, в Дончево и Манолово. И да сравнят този бит с живота на видните ни политици. Разбира се, всякакъв ангажимент и всякакви обобщения биха били тенденциозни. Едно е сигурно – политиците ни отдавна са загубили авторитет сред обикновените хора. На повечето от тези, с които се срещнахме, не им се говори за политика и за бъдеще, защото политиката отдавна е мръсна дума, а бъдещето е неясно или най-малкото – тревожно.

„Да се разберат Путин и Байдън“, ни каза една жена от Трифоново, заключавайки веднага след това: „От нашите нищо не зависи. Ние само се клатим от Русия към САЩ и обратно. Ама Америка май е далече, нали?“. Със сигурност тези думи изразяват цялата натрупана безнадеждност в душата на българина, който преживява от революция до революция, от една промяна до следваща промяна. И все някой някого
изчегъртва.

По ирония на съдбата уж президентското Радево и уж премиерското Петково са управлявани от ГЕРБ, в селото, адаш на лидера на ГЕРБ, Бойково тежката дума има БСП, в Трифоново – СДС, а за капак в софийското Доганово конците дърпат от ВМРО.

Оставяйки настрани тези иначе прелюбопитни шеги на времето и стеченията на обстоятелствата, няма как да не отбележим, че картината в повечето села е изключително тъжна. В Петково, което е разположено в сърцето на Родопите, една от най-големите забележителности сега е старческият дом, а в монтанското Трифоново не могат да се справят със заблатяването и високите подпочвени води, които корозират
основите на къщите. Но това пак не е най-страшното на фона на изчезването на стотици села от картата на България. А за съжаление и на български села от картите на съседни държави. Такъв е случаят със Сидерово – едно вече безлюдно село, чиито къщички са светели в Северна Гърция. Точно тук в област Северна Македония някога са живели българи, останали без родина по силата на международни следвоенни спогодби, на една ръка разстояние от България. Вероятно това е причината и за изчезването на селището. Но Сидерово е тема за друг репортаж.

Най-много села – 3, са адаши на Христо Иванов. Има и в Русенско, има и в Шуменско, има и в Хасковско. Най-голямо е русенското. Не знаем дали Даскал Атанасово може да
се асоциира с коалиционния му партньор ген. Атанас Атанасов, но със сигурност в селото от Радневска община хората щяха да преживяват трудно, ако не бяха тецовете и рудниците наоколо. Едва ли напористата иначе Мая Манолова може да отговори защо в село Манолово къща с прекрасна швейцарска гледка към Стара планина струва само 17 хил. лева и защо българското население почти се е изселило оттам. Иначе Томислав Дончев и Татяна Дончева да се разберат като земляци на кого му отива повече името на добричкото село Дончево. Въпрос на политически разговор. А може и да стигнат до консенсус, че тревненската махала Дончовци e много по-тяхна, отколкото селото край Добрич.

Единственият извод, който можем да направим от нашата обиколка, е, че всичко хубаво и ново по тези места е главно вследствие на частната инициатива. В повечето случаи държавата и общините отсъстват. Да не говорим за състоянието на читалищата, църквите, пенсионерските клубове, ако ги има въобще. Разбира се, има и приятни изключения. Но те са, за да потвърдят горчивата тенденция.

Само в Бойково могат да се срещнат Румен Радев, бившият премиер Бойко Борисов, бившият държавен глава Петър Стоянов и сегашният кмет на Пловдив Здравко Димитров. Но това сега изглежда твърде хипотетично. Най-малкото, защото Борисов и Радев трудно биха седнали на една маса. Без каквото и да било пристрастие, Бойково е най-атрактивното от всички села, за които разказваме. Не само защото тук са вилите на известни българи, но и защото въздухът е един от най-чистите на нашия континент. Европейско проучване поставя на трето място българското Бойково. Точно заради чистия въздух по царско време през 1929 година в Бойково се създава детско юношеска колония, а притокът на туристи започва да се увеличава с годините. В същото време селото става и апетитно място за мастити виладжии. Вилите са 900, а къщите на местните – едва 500.

Тук свои имоти имат бившият президент Петър Стоянов, кметът на Пловдив Здравко Димитров, бившият областен управител Гьока Хаджипетров, много от сериозните бизнесмени от региона и столицата, адвокати, хора на изкуството, сред които семейството талантливи наши художници проф. Здравка Василева и Георги Щърбев. Чест гост в хотел „Виел“ при собственика му д-р Васил Будев е сегашният президент Румен Радев. Две са преданията за началото на Бойково, за което се говори, че води
своето съществуване от времето още на Второто българско царство. Според едната легенда селото носи името на един от внуците на дядо Драган, който след години работа в Беломорието се заселва в северните скатове на Орфеевата планина, където отглежда тримата си внуци сираци. После тримата основават свои села: Бойко – Бойково, Явор – Яворово, и Сотир – Сотирово (днешно Храбрино). Според другата
легенда по време на епидемията от чума, от която гине всичко живо, юначен българин на име Бойко премества селото на сегашното му място и затова е кръстено на него. 13 параклиса са разположени в землището на Бойково на мястото на стари светилища. В периода 1835–1838 година е построена църквата „Свети Атанасий“, която е една от най-ранните в Тъмръшката нихия и много по- ранна от всички пловдивски църкви. Напук на всякакви забрани и в разрез със законите на Турската империя е построена на една от най-високите точки в Бойково.

Според историческите документи първото поселение на мястото на родопското село Петково, което днес наброява 226 жители, е от XVI–XVII век, по време на насилственото помохамеданчване на среднородопските българи. Създадено е от избягали непокорни българи с водач Узун Петко от Старо село, от Карлово, Пловдивско и от опустошени околни села. Съществува предание, че в селото намират убежище и търновски боляри, избягали от турското нашествие. Това били все умни хора и първенци. Това е причината в наши дни селото да даде 16 професори и един академик – Благовест Сендов. На името на дедите на известния математик е Сендовска махала. Бащата на бившия ни първи дипломат Надежда Михайлова също е от Петково.

За да стигнеш през зимата до Петково, се изисква шофьорски кураж, добро оборудване и по препоръки високопроходим автомобил. Често през цялата зима пътят е заснежен и изисква майсторство зад волана. Иначе селото е разположено в една от най-красивите местности в Средните Родопи, на двата бряга по течението на река Малка Арда, свързани с четири каменни сводови моста от римски тип. Изследователи твърдят, че Петково е създадено през 1576, а през 1676 година става сравнително голямо селище с над 500 къщи и 2500 жители.

През 1834–1835 г. е получен султански ферман за построяването на черква и през 1836 храмът „Св. Йоан Предтеча“ е издигнат на високо панорамно място, на което преди това се е намирал параклисът. През 1869 г. в него за първи път с молебен е честван светлият празник на светите братя Кирил и Методий, а паметно слово 5 години по-късно произнася един от първите родопски писатели и народоуци Христо Попконстантинов, който е най-великата личност в историята на селото. Петково дава немалко хайдути и поборници като Чило войвода, четника от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа Никола Славов и участника в Априлското въстание Тодор Велевски.

Днес там гордите балканджии са на доизживяване, а областният център Смолян е далече. Най-голямата забележителност е единственият по рода си часовник у нас, разположен на кулата на черквата. Той е подарен от цар Фердинанд и на всеки половин час камбаната му бие, а на кръгъл отброява часовете, за да чуят всички скотовъдци по околните възвишения кога е дошло времето да прибират добитъка в кошарите. За политика местните не обичат да говорят и знаят, че промените идват не с изкуствени усмивки, а с калъчка.

Доганово се намира в центъра на шоплука, само на 8 километра от Елин Пелин и на 30 източно от столицата. Смятано за един от центровете на шопския хумор, днес то влиза повече в криминалните хроники, отколкото във вицовете. Наричаното доскоро ромско малцинство превзема селото и налага едни други обществени порядки, които често не са съвместими с общоприетите. Така например миналата година бе изпратена
с масов бой с тояги и сечива в махалата, след който седем жители на селото са арестувани от полицията.

Името на Доганово за първи път се споменава в турски данъчен регистър преди точно 600 години – през 1420, под наименованието Доганджъ-Махмудъ. През 1446 година в друг турски документ е вписано като Доганджи. Всичко това дава основания на краеведите да смятат, че мястото е населено по-масово след падането на България под турско робство и българският етнос по тези земи е станал малцинство поне за следващите 80–100 години. Днес тези исторически препратки са в пълен дисонанс с реалността, защото община Елин Пелин се управлява не от кой да е, а от кмет войвода
– избраника на ВМРО доц. Ивайло Симеонов. Той е действен и енергичен човек, но във времето се появяваха информации, че именно в тази община върви най-голямата търговия с гласове в ромските секции. Още през 2015 година Златко Георгиев-Циганина и Стефан Методиев- Пастора получават едногодишни условни присъди за предизборна търговия. Доказателствата тогава са събирани във всички населени места на общината.

Сгушено в подножието на първите склонове на Западното Средногорие, Доганово иначе е село с традиции. Местното килий- но училище е съществувало още от далечната 1835 – годината, в която в Габрово е създадено първото светско школо от Васил Априлов. Килийното училище се е помещавало в три стаи в двора на местната черква. Изградена през 1853 година, църквата „Свети Димитър“ има изключително интересни стенописи и красив иконостас. Само на километър от Доганово е разположен манастирът „Св. св. апостоли Петър и Павел“, който е издигнат върху основите на стара църква. Според преданието тук са намерили смъртта си бегълци от гонението в Родопите през втората половина на XVII век, водени от отец Свилен. Това гласи надписът на един от старите каменни кръстове. Открити са и много кости, включително и на деца. По това време Доганово е било турско военно село. В полето пастирчета многократно виждат светлина, която се спуска над мястото на днешния храм, после възрастните копаят и намират основите на църквата, която възстановяват.

Понякога от най-тъжните и най-кървавите страници на историята е трудно да открием препратки към днешни дни. На последните парламентарни избори през ноември ДПС – партията на почетния председател Ахмед Доган, получава само 2 гласа. От 587 избиратели в списъците гласуват само 160, а безспорен победител е коалицията ГЕРБ/СДС с 59 гласа, на „Продължаваме промяната“ са се доверили 35 души, на „Има такъв
народ“ – 17, на БСП – 13, а на „Възраждане“ – 9. Партията на общинския кмет ВМРО е с 6 гласа, а градската десница на Христо Иванов и Атанас Атанасов – с 5.

„Днес казват, че Нова Загора е квартал на Радево“, шегува се кметският наместник Росица Недялкова – открита, приветлива и любезна жена, която се е върнала в родното Радево в последните години, преди да се пенсионира.

„Ние сме от сравнително младите села в страната. Радево е създадено през 1830 г. Носи името на ратая Ради, който получил земи тук в знак на благодарност заради добрата си работа в чифлика на богат турски бей. Това знаем от историята, описана от популярния в Нова Загора краевед Николай Койчев“, разказва Росица Недялкова.

Радево днес е модерно село, младите хора на трудоспособна възраст работят в рудниците и мините, а доходите им надвишават значително средните в България. Любопитно е, че в Радево няма малцинства, а това прави и имотите тук далеч по-търсени и привлекателни. В момента се продава само една къща, и то в центъра на селото. Впрочем днес в Радево живеят около 180 души, като малко повече от половината са адресно регистрирани, а другите се водят виладжии. Обслужват ги два магазина, в селото има и ресторант.

Журналистката Ива Петрони – спътницата на бившия министър на културата Боил Банов, е най-известното име с корени от Радево. Според местните обаче бившата телевизионерка отдавна е скъса-ла пъпната връв и е продала всичките си имоти в района, установявайки се в София. В истинска атракция на селото са се превърнали пет английски семейства, които групово се заселват тук. Наскоро един от британците губи своята съпруга и това разтърсва колонията им в Радево. Именно островитяните са в основата на прочутото пейнтбол игрище, където мъже от всички възрасти могат да се върнат в детството и да поиграят на войници в максимално реални до военната обстановка условия. Управителят и едноличен собственик на „Пейнтбол Комбат България“ Шон Гийлфойл с усмивка казва, че у всеки мъж, а и у много жени детското умира последно и пейнтболът е чудесен шанс да си го върнем поне за няколко часа.

Иначе хората в селото са пацифисти, а на всичкото отгоре и не приветстват вдигнатите юмруци в политиката. „Ставаме все по-малко. Топим се с дни и трябва да се обединяваме, а юмруците разделят. Това трябва да го знае и българският президент Румен Радев“, казва с тъга кметският наместник в Радево Росица Недялкова.

Село Трифоново носи името на участник в съпротивителното движение преди 9 септември 1944 година. Местните хора обаче не знаят почти нищо конкретно за този човек. Старото име на селото е Препължене и то идва от това, че във вековете селото се е измествало на североизток от подножието на Стара планина и се приплъзнало цели 50–60 километра към равнината. На това място е имало оживен път още от римско време.

Според легендите местните били свободолюбиви и не се церемонели с турците. Така веднъж обискирали някакъв турчин и като намерили в него вещи на ограбени българи, решили да му светят маслото. За отмъщение турците хванали едно овчарче и му отрязали езика, но не посмели да го бастисат заради страх от възмездие.

След Освобождението селото на няколко пъти е потапяно от водите на малката рекичка Ливадската бара, която съвсем не изглежда толкова страшна днес. Напротив – тя прилича на малко поточе, което на места дори изчезва в ливадите. Заради това, че се намира в ниското, а подпочвените води са твърде високи, Трифоново поне веднъж на 20–30 години се заблатява и това създава проблеми на хората. Къщите тук започват да се рушат от основите, които поддават на постоянната влага.

В Трифоново може и да не знаят подробности за патрона си, но говорят с огромно уважение за бившия царски човек Коло Рангелов, на когото се дължал големият възход на селото. Говори се, че Коло е бил бивш царски адютант, който като награда за добрата служба бил назначен за областен управител. Яздел бял кон в бяла и спретната униформа. След идването на народната власт Рангелов изчезва безследно. Предполага се, че е един от разстреляните без съд и присъда „врагове на народа“.

Селото продължило да дава първенци и в годините след 10 ноември 1989 година. Оттук е бившият прокурор и член на Висшия съдебен съвет Цеко Йорданов. Смятан за един от най-първите хора тук, Йорданов преживява големи битки, включително и с правосъдната система, част от която по ирония на съдбата е и самият той. Подсъдим е заради това, че осуетил разследване срещу израелеца с български паспорт Маир Хаим Овадия. Впоследствие делото е прекратено, а той осъжда прокуратурата. Тревогите се отразяват на здравословното му състояние. След смъртта на Йорданов се появяват над 80 наследници за имотите му.

Най-знатният жител на селото обаче си остава кметът на Монтана Златко Живков. Роден преди 62 години в Бойчиновци в семейството на шивачка и фабричен работник, детството и младежките години на Златко Живков преминават в Трифоново. Вече 23 години дипломираният историк е кмет на Монтана, а до неотдавна родителите му живеят в селото. „Той е изключително грижовен син и правеше всичко за майка си и баща си, така че да си отидат достойно от този свят“, разказват за „Филтър“ Валентина Симеонова и Надка Георгиева, които са живата история на селото, наброявало някога 600 жители. Днес по адрес в Трифоново са регистрирани не повече от 60 души, но реално в него живеят поне 150. Кореняците стават все по-малко и отстъпват територия на граждани от Монтана. Новодомците купуват имоти тук и търсят спокойствие в селото, което се намира само на 8 километра от областния център. Цените на къщите тук са сравнително високи за района заради близостта именно до Монтана, и се продават от 25–30 хил. лева нагоре в зависимост от състоянието си.

След три века съществуване от 2019 година Трифоново най-после си има свой храм. Издигната със средства главно на община Монтана, църквата „Св. св. Кирил и Методий“ получава дарение камбана от протосингела на Видинската митрополия архимандрит Антим, а игуменът на Бачковския манастир Сионий носи кадилницата от Йерусалим.

Въпреки опитите Трифоново да се развива обаче упадъкът на Северозапада оставя своя отпечатък и тук, макар и далеч по-малко, отколкото на други места. В
селото вече няма магазин, а доскорошният магазин на „Наркооп“ се дава под наем. Кандидати обаче няма, защото местните хора предпочитат да запалят автомобилите и да пазаруват от големите вериги в областния център. По същата причина я няма и кръчмата в селото. А политикът и адаш Слави Трифонов вече не е харесван от местните. „Беше интересен, докато правеше шоу, но като политик изгуби харизмата“, коментират жителите на Трифоново.

 

Филтър

Последни новини

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img