Петя БАХАРОВА
Сергей Станишев е роден на 5 май 1966 г. в град Херсон. Бивш депутат и министър-председател на България, както и председател на Висшия съвет на БСП. 11 години той оглавява Партията на европейските социалисти.
– Господин Станишев, ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ се разбраха и избраха председател на Народното събрание. Очаквано ли беше за вас подобно развитие?
След пет избора и над 500 млн. лв. разходи за тях най-малкото, което трябва да очакваме от парламента, е да се конституира и да си избере председател. Всички следяхме новините по време на празниците, за да се успокоим, че Народното събрание ще има живот и ще започне да приема закони. Предстои му най-важната задача – изборът на редовно правителство.
– Това означава ли според вас, че ще бъде гласуван редовен кабинет и че се вижда изход от омагьосания политически кръг?
В кампанията се изрекоха много заклинания, а някои от партиите продължиха с тях и след вота. Това не е добро начало на преговори.
Най-логично е правителство да бъде сформирано между първите две коалиции. По няколко причини. Първо, то би било най-стабилно – с мнозинство, което няма да зависи от други политически субекти. Второ, по повечето си обявени приоритети двете коалиции са на едно мнение – войната в Украйна, еврозоната, фискалната политика, съдебна реформа, законодателната програма. Естествено, партиите се притесняват, че ще отблъснат свои избиратели и ще загубят местните избори наесен. Но ще изгубят не по-малко, ако не излъчат правителство. Защото хората искат кабинет, бюджет и предвидимост.
Политическата схватка ще е тежка. ПП се родиха от протестите срещу ГЕРБ и влизайки в коалиция с тях ще загубят основната си характеристика на опонент на този модел. Ще отпадне причината за съществуването им, те ще останат без кауза. Това ще има своята електорална цена. Но тя няма да е по-малка, ако вината за неслучването на кабинета е основно тяхна. Време е ПП да започнат да се държат като възрастни. Те вече не са нова партия – видяхме ги в управлението, нито пък имат право да се държат като най-моралните. За ГЕРБ цената, първо, не е толкова висока и второ – заради излизането от изолацията и връщането им във властта може би ще преценят, че си струва да бъде платена.
– Какви са очакванията ви за живота на 49-ия парламент?
Зависи дали ще има редовно правителство. Логично е, зад очевидно постигнатото мнозинство за председател, да очакваме и кабинет. Приетата законодателна програма трябва да бъде изпълнявана като приоритети и реформи от състав на Министерския съвет, а те следва да залегнат и в бюджета. Служебното правителство по-трудно може да води цялостна политика, в това число и да преговаря с ЕК, например по Плана за възстановяване и устойчивост.
Освен това, ако дамоклевият меч са местните избори, то как ще се промени картината при предсрочен вот през юли? Не мисля, че партиите имат интерес от това. Или само две от тях – ГЕРБ, които ще са в силна позиция и „Възраждане“, защото ще растат.
През 2005 г. политическата ситуация не беше по-различна. Вярно, БСП и НДСВ, макар и опоненти, се държаха доста по-цивилизовано по време на кампанията. Но основното беше, че осъзнаха отговорността си пред държавата в ключов исторически момент. Лидерството означава да водиш, а не да следваш общественото мнение. Да, партиите платихме политическа цена. Но България стана член на ЕС. Сега е крайно време да влезе в Шенген и в еврозоната. Каквото и да струва на политиците.
– Какви са вариантите за съставяне на правителство?
Надявам се, че лидерите на партиите в двете коалиции ще проявят разум и няма да паднат жертва на собствени властови амбиции. А жонглирането с мандати може да им изиграе лоша шега. Тангото с втория мандат рискува търпението на хората да се изчерпи. Рулетката първи-втори не може да е смокинов лист за участниците в коалицията. В крайна сметка, както и да кръстим новото правителство и с който и мандат да бъде избрано то, зад него ще има управляващо мнозинство, а това си е де факто коалиция. Криеницата само играе по нервите на избирателите. И създава усещане за договорки и задкулисие.
– Възможно ли е участието на БСП в бъдещо правителство?
Би било пагубно за партията. До какво доведе участието на БСП в предното правителство? До съучастие в решенията на кабинета за оръжия за Украйна, изземане на всички социални послания от коалиционните партньори и помпане на „Възраждане“ като автентичен националистически проект. Големият грях на сегашното ръководство на БСП е, че лиши от лява партия най-бедната страна в ЕС. Партията отстъпи от ролята си на авторитетен участник в българската политическа реалност. Престана да бъде основен опонент на ГЕРБ и претендент за управлението на страната. Свихме се до най-тясното си ядро и 23-ма народни представители.
– Кои са големите минуси на политическата ни система? Възможна ли е промяна на държавното управление на страната?
Никоя система не е съвършена, но аз съм твърд привърженик на демокрацията и парламентаризма. Ако е нужно нещо да се промени, то това е поведението на партиите и готовността им да поемат отговорност, особено по време на кризи. Миналата година наблюдавахме едно „назлъндисване“ на политическите сили да поемат управлението през тежката зима. Що за поведение? Тогава защо упрекват президента, че изпълнява конституционните си правомощия?
– Как ще отговорите на мненията, че вече е дошло време да се сменят политическите фигури, защото старите са се изчерпали и са омръзнали?
Вечният рефрен, слушаме го вече 30 години. Но видяхме, че и управлението на „новите“ се срина за половин година. Животът се променя. Всичко е на един клик разстояние и човешките отношения вече са различни. Хората се умориха да избират между старото и новото. Омръзна им и да нямат избор – на 2 април над 100 000 български граждани демонстрираха гнева си срещу постния политически пейзаж. Избирателите искат модерно управление, което да се справи с належащите проблеми, но и да даде визия за 20–30–50 години напред. А за нея е нужен политически консенсус.
– Как ще коментирате третото място на „Възраждане“ и влизането отново на „Има такъв народ“ в НС?
Като разочарование от политическото безсилие на основните партии – чист протестен вот. ГЕРБ и ПП/ДБ не успяха да рамкират дебата – изпаднаха в личностни нападки и отстъпиха политическия терен на популистите и националистите. А БСП тръгна да се състезава на тяхна територия. Проблемът е, че „Възраждане“ ще върви нагоре при кабинет на ГЕРБ и ПП/ДБ, но ще расте и ако партиите не постигнат разбирателство, защото тогава битката ще е на системните срещу антисистемните играчи. А засега „Възраждане“ няма конкуренция като антистатукво.
– БСП е изправена пред сериозно предизвикателство. От една страна са преговорите за съставяне на кабинет, от друга – вътрешни проблеми за избор на председател. Как ще се развият нещата според вас?
Ръководството на БСП има надежди да бъде поканено в новата управленска конфигурация. На всяка цена. За да удържи позициите си вътре в партията и да си върне на президента, уволнявайки назначените от служебното правителство. Опасността тази мечта да не се сбъдне хвърля „Позитано“ 20 в паника, видно от истеричната реакция на лидера от парламентарната трибуна срещу очерталото се парламентарно мнозинство.
Болката ми е за БСП. Като лявата партия на България. Толкова дълго БСП и левицата бяха синоними. Сега виждаме разрояването вляво – стари и нови политически субекти, граждански сдружения, колективи. Боли ме и за тези около милион българи, които само допреди 5–6 години виждаха в левицата промяна, надежда за по-добър живот, социални гаранции и сигурност. Виждаха възможност за победа и за лява политика у нас.
Сега вляво не се говори за политики, споровете са само кой ще държи марката „лявата партия“, кой ще води бащина дружина и кой ще се нареди в свитата, по-близо до благините. Затова с колегите от Делегацията на българските социалисти в ЕП решихме да направим дискусия, посветена точно на левите политики. Искаме да ги формулираме сега, преди новото правителство да избере приоритетите си и преди гласуването на бюджета. На 12 май всички леви хора са добре дошли да обсъдим левите послания в навечерието на местните избори. Защото общинската кампания от години се деполитизира, а кметовете са най-близо до хората. Без значение колко предизборни кампании предстоят, ние трябва да поставим социалните послания в центъра на този дебат. Вляво има капацитет и политически потенциал и ще бъде жалко, ако изоставим кандидатите си за кметове и общински съветници, заради амбициите на ръководството на БСП да участва в правителството.
– Кого виждате като лидер, който би могъл да промени партията?
Със сигурност някой вярващ в идеите на левицата и на европейската социалдемокрация. Някой, който в последните години е имал последователно поведение срещу разбиването, деинтелектуализацията и опростяването на БСП. Напоследък се появиха много критици на Нинова, които имат своя сериозен принос за разрухата в партията.
– Кои са световните процеси, които най-много ви тревожат?
Инфлацията, предстоящата битка за ресурси и енергоносители, крещящите неравенства, опасността Зелената сделка да падне жертва на новите геополитически реалности. Липсата на солидарност и променените човешки отношения, моралните аспекти на иновациите и изкуствения интелект, новият пазар на труда и колко хора ще останат зад борда заради недалновидността на правителствата си. Ще продължи ли образованието да бъде универсален изравнител на шансовете? Здравеопазването ще остане ли достъпно? Или и двете ще са новата луксозна стока на XXI век. Рехуманизацията – в технологиите, в отношенията и в политиката.
– Доколко има пряка заплаха за България при ескалацията на военния конфликт в Украйна?
Надявам се, че България не е застрашена. Но няма как да си заравяме главата в пясъка. Логиката на войната е винаги към разширяване – към използване на нови и на повече оръжия, към включването на нови хора, към нови форми на бойни действия. Всичко това увеличава рисковете от включване на НАТО в конфликта. Тези дни, при посещението си в Киев, генералният секретар Йенс Столтенберг заяви, че не вижда пречки Украйна да се присъедини към Алианса, и обеща решения през юни. Не разбирам какво означава това. Членството на Украйна сега, по време на война, би означавало пряко въвличане на целия Северноатлантически пакт. Нека си спомним, че от много години именно присъединяването на Украйна е червена линия за Русия. Понякога имам усещането, че здравият разум все повече напуска политическите кръгове в САЩ и в Европа. Като че ли с всяко следващо действие се тества търпението на руската страна, а това носи опасности и ограничава допълнително възможността за политически изход от този кошмар. Не виждам искрено усилие войната да бъде спряна дипломатически и политически. Затова и краят й не се вижда.
