Мария ПЕТКОВА
„Дадох ли нещо на България?“ – с тези думи си отива от този свят на 15 февруари 1967 г. един от знаменитите й синове – Симеон Радев. Забележителният публицист, революционер, историк и дипломат си задава този въпрос, въпреки че е единственият у нас, който притежава снимка на Франклин Рузвелт с надпис: „На големия българин г-н Симеон Радев“. Американският президент оценява ерудицията и родолюбието му на срещите им по време на дипломатическите мисии на Радев във Вашингтон, Лондон и Брюксел. Едва на 30 години писателят издава своя труд „Строители на съвременна България“, който си остава най-доброто, написано за следосвобожденска България. Той излиза във фантастичния за времето си тираж от 8000, като малко след това са отпечатани допълнителни бройки, а авторът получава сериозен хонорар от 12 000 лв.
След 9 септември Симеон Радев не е съден въпреки близостта си с Фердинанд, на когото дава езикови консултации. Той обаче никога не се сближава с властта и не потъпква принципите си. Пише спомени, които продава на БАН за жълти стотинки, но отказва да стане академик, за да не му наложат политически промени в „Строителите…“. По това време семейството издържа предимно жена му – художничката Бистра Винарова, която се принуждава да рисува плакати със социалистическа тематика. Макар и не особено позната у нас, тя е определяна от европейската преса като „съвършено своеобразна и съвършено уникална“. Големият български изкуствовед Андрей Протич я нарича „апостолка на новия стил (експресионизма) в българското изкуство“. Нареждат нейното име до Кандински, Пикасо, Брак, Жорж Папазов, Жул Паскин. Тя блести с талант, интелект и красота и в нея са влюбени поетът Райнер Мария Рилке и авторът на „Алексис Зорбас“ Никос Казандзакис, който й иска ръката. Тя обаче избира десет години по-възрастния от нея Симеон Радев и двамата са прекрасна двойка. Те не просто се обичат до края на дните си, но чувствата им са толкова силни, че дори имат телепатична връзка помежду си.
Разказват, че на 16 април 1925 г., когато двамата са женени едва от година, Бистра предупреждава телепатично Симеон да не ходи в църквата „Света Неделя“. Така той избягва смъртта, тъй като в същия ден е атентатът срещу военния елит и цар Борис III и в храма загиват над сто души, а ранените са около петстотин. Подобен случай, който доказва връзката им от разстояние, има и по време на бомбардировките над София. Тогава те се изнасят при свои приятели в Бояна. Симеон обаче слиза по задачи в града. Когато се чува тътенът на бомбардировачите, Бистра се оттегля в един ъгъл и нервно пуши. Малко по-късно се обръща към сина си, когото до момента не забелязва, с думите: „Трайче, чух го! Баща ти е жив!“. „Силно се притесних, защото помислих, че от големи вълнения е започнала да бълнува. Привечер бяхме седнали с нея на двора и в далечината видях баща ми, който идваше към вилата. Преди да стигне до нас, той извика на майка ми:
„Чу ли ме, защото аз те чух!“, разказва Траян.
Оказва се, че се е скрил в убежището на Министерството на благоустройството, откъдето изпращал цялата си мисловна енергия към жена си, за да й предаде, че е жив. „До края на съвместния им живот съм бил няколко пъти свидетел как в критични моменти майка ми и баща ми поддържаха телепатична връзка помежду си. Това, разбира се, ставаше, тъй като техният брак беше изграден върху голямата им любов и общите им духовни интереси“, добавя синът.
Симеон и Бистра се срещат, когато тя е едва 18-годишна. Тогава Радев посещава дома й, за да записва за книгата си спомените на майка й Елиза за семейството й, покойния й мъж и други исторически личности. Елиза е дъщеря на известния лекар и политик Георги Вълкович. Съпругът й пък – генерал Винаров, който е потомък на Захарий Зограф, е адютант на княз Александър Батенберг и развива конния спорт у нас. Скоро след тази среща Бистра заминава в чужбина. Първо отива в Дрезден, а по-късно в Мюнхен, Виена и Берлин, където учи живопис. Изложбите й по света се посрещат изключително добре.
Пътищата им със Симеон Радев се пресичат отново след 13 години във Виена, където той проучва архивите на бившата Австро-Унгария. Тогава те отиват заедно на опера, но по разкази на сина им тази среща не сполучва. Завладян от красотата на Бистра, Радев се опитва да я шашне с начетеността си и използва всеки повод да я приближи, като често й шепне в ухото. Това доста я ядосва, защото й пречи да се наслади на представлението. Следват обаче нови срещи, в които Бистра открива обаянието на Симеон
и двамата се венчават на 3 март 1924 г. в параклиса на Българската екзархия в Цариград. Мечтаят си да живеят в Италия, където освен да се отдават на страстта си един към друг, всеки да се занимава с каквото обича. Под влияние на обществения натиск обаче Радев продължава дипломатическата си кариера и заминава за Вашингтон.
Иван Луков, Андрей Ляпчев и Симеон Радев (от ляво надясно) по време на преговорите по Солунското примирие през 1918 г.
Впечатляващ полиглот, който освен няколко европейски езика говори арабски, турски и персийски, Радев разказва, че цар Фердинанд обичал да се съветва с него по езикови въпроси. Веднъж го вика да прочете някакъв документ на френски, написан собственоръчно. Писателят му прави някои бележки, а Кобургът отваря вратата и вика сина си: „Борисе, ела да видиш как цар Фердинанд пише под диктовката на Симеон Радев“. При друга подобна среща Фердинанд го хвали: „Дълбае го френския този македонец“.
