Кристина ПАТРАШКОВА
Парадоксална държава е България. У нас животът не се измерва с постижения, а със скандали. Те обсебват съзнанието ни, превръщат се в главна тема за разговори и дискусии, разделят приятели.
Скандалите са много и избухват един след друг. Вторият заглушава първия, третият помита предишния, четвъртият изчегъртва всички останали. Само през последния месец се задъхахме от безброй скандали. В началото бе войната в Украйна, която отекна в цял свят. И повлече безброй нашенски конфликти. Стартирахме с истерия по бензиностанциите заради слуховете, че бензинът не само поскъпва, но направо свършва. Управниците обвиниха опозицията, че създава изкуствена паника. Бензинът не свърши, но и не поевтиня. Никой не си взе поука, защото дойде ред на войната за олио. В мазните битки по опашките хората се ругаеха, бутаха и мачкаха. Войната отново напомни за себе си. В България кацна американският военен министър Лойд Остин. Гръмна скандал, че НАТО иска да предоставим военна техника за Украйна. Кирил Петков опроверга, но не всички му повярваха. Конфликтите от битово-военен характер бяха победени от скандала със задържането на бившия премиер Борисов миналия четвъртък. Той трая едно денонощие.
Китайското проклятие да живееш в интересни времена у нас трябва да се перифразира – да живееш в скандал. Съществуването ти да преминава от катастрофичност до катастрофичност, от едно до друго политическо противопоставяне. Хората все по-рядко говорят за изкуство, естетика, положителни преживявания. Не смеят да си правят планове и дори да мечтаят за почивка. Ресторантите пак се напълниха, но и там клиентите не обсъждат най-добрата реколта за вино, а поредния дефицит.
Времето е военно, а светът отново се разделя на блокове. България не може да е изключение от общата картина. Но повечето местни скандали са плод на собствения ни манталитет и бездарието на политиците, които сами избираме. Колкото и да е ужасна тази война, тя все пак ще свърши. Какво ще правим ние тогава? Нали пак оставаме с нашето отношение към света, способност да се справяме с кризите и най-вече да мислим. За да измерваме живота си с достойно съществуване, а не със скандали.
