Как ще се отрази решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) за поредно увеличаване на водещите си лихви и банковите сътресения в САЩ. Увеличение на лихвите по ипотечните кредите у нас прогнозира пред БТА старши финансовият анализатор от сайта „Моите пари“ Десислава Николова.
Вчера следобед ЕЦБ обяви, че ще повиши отново водещите си лихви с 0,5 процентни пункта, считано от 22 март. Банката предвижда инфлацията да остане твърде висока за дълъг период от време време и поради това Управителният съвет реши да повиши трите основни лихвени проценти на ЕЦБ с 50 базисни пункта, в съответствие с решимостта си да осигури своевременно връщане на инфлацията към средносрочната цел от 2 на сто.
В края на миналата седмица беше обявен фалит на американската „Силикон вели банк“ – Ес Ви Би, сътресения в банковия сектор се усетиха и в Европа, където вчера бе обявено, че банката „Креди сюис“ ще вземе краткосрочен заем в размер до 50 милиарда швейцарски франка (50,7 милиарда евро) от Швейцарската национална банка.
Николова отбеляза, че ЕЦБ започна през миналата година интервенции, свързани с повишение на лихвите, и добави, че това досега не се е отразило на банковия пазар у нас, тъй като той е много ликвиден и има достатъчно ресурс, за да забави всичките тези процеси, свързани с повишаване на лихвените нива, които със закъснение идват у нас.
Ако погледнем статистиката на БНБ, средната лихва по ипотечен кредит е 2,6 процента. Смея да твърдя, че процент – процент и половина отгоре над тази лихва е в рамките на едни оптимистични и умерени очаквания за това каква може да бъде лихвата по един ипотечен кредит в края на 2023 г., каза Десислава Николова. Експертът уточни, че това не включва увеличение на лихвата по потребителските кредити. Банките не предприемат корекции в лихвата за съществуващи договори по потребителски кредит, тъй като те са необезпечени. По-голямата част от тях са отпуснати на една сравнително висока лихва, за да предприема банката по тях корекции и те са за сравнително кратък срок, в който трябва да се върнат, обясни Николова.
Има логика сътресенията, които виждаме в американската икономика и в банковата система, да катализират процеси, които имат забавен характер в България по отношение на лихви, лихви по кредити и по депозити, каза още Десислава Николова. Всички знаем, че към настоящия момент България беше, може би точно защото все още не е част от еврозоната, страната, която е с най-ниски лихви и успява да запази най-ниски лихвите по кредити и депозити, отбеляза Николова. Като наблюдател на това, което се случва, очаквам тези процеси да се катализират, добави тя. Според анализатора, ако до момента сме очаквали по-плавно повишение на лихвите, то със сигурност ще бъде забързано, защото случващото е предизвикателство в чисто макроикономически аспект по отношение на несигурност.
Анализаторът коментира още, че причината се дължи на това, че банките в Америка и в Европа, въпреки че европейският пазар не може да се мери с щатския като обем, имат сходни характеристики и функционираха както на европейските, така и на американските пазари прекалено дълго време на отрицателни лихвени проценти, посочи Николова.
Това, което видяхме, че се случи 2008-2009 г. (фалита на инвестиционната банка „Леман Брадърс“ – Lehman Brothers), се казва „прекалено голям, за да бъде оставен да фалира“, т.е. големите банкови играчи не само в банковия, а и в застрахователния сектор, смятат, че ако оперират малко по-рисково, отколкото биха могли да си позволят и нещо стане, те могат да разчитат на държавата, че ще ги спаси. А държавата – това сме ние, и оттук възниква въпросът редно ли е големите корпоративни лидери да прибират частната печалба, а пък ние данъкоплатците да поемаме загубата, ако нещо се случи, посочи Николова.