Петков с португалския премиер Антониу Коща и френският президент Еманюел Макрон преди началото на Съвета
След почти седем часа разговори, от които три с американския президент Джо Байдън и един с украинския Володимир Зеленски, европейските лидери обещаха повече военна, хуманитарна и икономическа помощ на Киев, но не взеха решение за налагане на нови санкции срещу Русия.
„Санкции се налагат като реакция на нещо. Ако наложим нови санкции сега, когато ситуацията е без промяна, каква би била следващата ни стъпка“, поясни премиерът на Люксембург Ксавие Бетел.
Американският президент Джо Байдън е хванал за рамото германския канцлер Олаф Шолц под погледа на премиера на Люксембург Ксавие Бетел. Байдън разговаря с европейските лидери за Украйна и Русия, като заради ограниченото време изслуша само осем от тях: на Румъния, Полша, Латвия, Люксембург, Кипър, Швеция, Австрия и Испания.
Върховният представител за външната политика на ЕС Жозеп Борел също потвърди, че сега най-важна е военната помощ за Украйна, „защото следващите две седмици ще решат коя страна ще спечели войната“.
В заключенията от срещата, публикувани тази нощ лидерите заявяват, че вече приетите санкции „оказват огромно въздействие върху Русия и Беларус“ и изразяват готовност „да затворят вратичките за възможното им заобикаляне“.
„Европейският съвет призовава всички държави да се съобразят с тези санкции. Всички опити за заобикаляне на санкциите или за подпомагане на Русия с други средства трябва да бъдат прекратени“, се казва в решението.
Лидерите дават знак, че ако се налага, още санкции ще бъдат наложени. Преди срещата балтийските държави настояха за временно ограничаване вноса на руски петрол и въглища като възможна следваща стъпка. По-рано тази седмица обаче германският канцлер Олаф Шолц предупреди, че незабавно спиране на доставките биха навредили на европейската икономика и че диверсифициране на енергийните източници би имало същия ефект като енергийното ембарго, макар че би отнело повече време.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че в петък ще бъде обявено споразумение със САЩ за увеличаване на доставките на втечнен газ, с „които можем да заместим това, което сега получаваме от Русия“.
Европейските лидери призоваха Русия „незабавно да спре военната си агресия на територията на Украйна, незабавно и безусловно да изтегли всички сили и военна техника от цялата територия на Украйна и да зачита напълно териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна в рамките на нейните международно признати граници“.
Те поискаха Москва да спре да обстрелва цивилни и граждански обекти и да осигури безопасна евакуация, да освободи плениците и да позволи доставката на хумантарна помощ в Мариупол и другите обсадени градове.
Европа потвърждава европейската перспектива на Украйна и готовността си да обсъди желанието й да влезе в ЕС, когато отговаря на условията за това, поставяйки в официален документ на ЕС обещанията от неформалната среща във Версай на 11 март.
Лидерите поръчаха на Европейската комисия да ускори работата за финансово подпомагане на държавите, приели най-много бежанци и да търси още възможности, за да финансира издръжката им. Националните власти пък са призовани да разработят планове за действие при извънредни ситуации, за да отговорят и на средносрочните и дългосрочните нужди около бежанците, потърсили закрила при тях.
Европейският съюз ще се ангажира финансово и със следвоенното възстановяване на Украйна, като ще създаде специален фонд за това, в който ще се събират средства от цял свят. ЕС ще организира донорска конференция за набиране на средства за доверителния фонд.
Премиерът Кирил Петков заяви пред журналисти преди срещата, че „България има ясна, откровена и силна позиция за войната в Украйна“, като добави, че „правим всичко възможно, за да подкрепим Украйна извън военната помощ“.
„Даването на въоръжение ще е символичен акт, защото едва ли ще можем да дадем такова въоръжение, че да променим войната, но тук е въпрос на позиция“, каза Петков, добавяйки, че 80% от българите са против военните доставки и отричайки разногласия в коалицията по темата.
Петков коментира, че санкциите „работят до голям степен“ и че мерките, които взема ЕС трябва да „максимално асиметрични“, така че да „имат голямо влияние върху Русия“, без щетите върху ЕС да са по-големи от тези върху Кремъл. Той даде за пример замразяването на резервите на централанта банка в Русия, което според Петков е с точно такъв асиметричен ефект.
Преди дискусията за Украйна лидерите на ЕС продължиха с още 2.5 години мандата на Шарл Мишел като председател на Европейския съвет. Белгиецът беше преизбран, като единствен кандидат, без други претенденти да са обсъждани за поста.
Източник: Дневник
Снимки: EUCouncil
