17.3 C
София
сряда, 19 юни 2024 г.

„Смирен“ – най-после главна роля за Христо Петков

Геновева ДИМИТРОВА

„Смирен“, 2021, България/Румъния, 92 минути, режисьор Светослав Драганов, сценарий: Светослав Драганов, Богомил Димитров, Невена Борисова; оператор Веселин Христов, музика: Борис Чангъров, Себастиан Засмеле; в ролите: Христо Петков, Мирослава Гоговска, Яна Драганова, Атанас Бачорски, Сашка Братанова, Детелин Бенчев, Здравко Драгнев, Мария Статулова, Борис Луканов. Отличия: Специална награда на журито от София филм фест, за дебют на наградите на СБФД „Васил Гендов“. Разпространява No blink.

Странно нещо са отношенията между филм и критик. След първото гледане може да те грабне, на второто – не. Или обратното. Случвало ми се е неведнъж – зависи от настроението или от контекста, в който гледам дадения филм. На фестивали е най-урожайно, но и най-изтощително. Но може и режисьорът да го промени. Като гледах по-миналата година на „Златна роза” игралния дебют на талантливия и нестандартен документалист Светослав Драганов (1976) „Смирен”, усетих, че е искрен, но ми се видя разпилян. Сега, след като е сменил финала, го изгледах на един дъх.

Васил (Христо Петков) е як все още млад мъж. Документалист. С очила и гола глава. Пътува в кола. Разговаря на английски с чуждата си продуцентка. Не са селектирали филма им на фестивал. Той е навит да смени финала. Виждаме го при възрастната му и немощна героиня на болнично легло (Сашка Братанова). С приятеля й (Детелин Бенчев) издирват сина й монах, с когото не поддържат връзка. Намират го (Атанас Бачорски) след психиатрична клиника. Междувременно трябва кръв за болната – предстои операция. Качват в очуканата соцкола на приятеля момче на стоп, което заминава на работа в Германия. Странни са отношенията му с бившия монах. За филма Васил настоява той да си сложи расо… Непрестанно е с камерата си.

Междувременно се представят отношенията в семейството на Васил. Дъщеря му е навъсена тийнейджърка (Яна Драганова). Съпругата му (Мирослава Гоговска) е свястна жена с малък магазин за дрехи. Приема монаха, когото Васил приютява. Той неизменно пуши. Лабиринтът от Василови грешки лъсва на вечеря с родителите му (Мария Статулова и Здравко Драгнев) по случай рождения ден на болния му дядо (Борис Луканов). Всичко се разпада. Дали? В среднощен мизерен клуб пее Сашо Роман…

Светослав Драганов е от най-изявените български режисьори, завършили НБУ, където сега преподава. Характерно за неговия стил е откриването на чудати герои, които проследява забавно, но твърде обстоятелствено. Веднага се сещам за „Животът е прекрасен, нали?“ (2001), „Млади сърца“ (2003), „Самодейци“ (2005), „Живот почти прекрасен“ (2014)… Филмите му са носители на национални и международни награди.

Интимният и скромен „Смирен“, представящ няколко дни от живота на главния герой, по някакъв начин е автобиографичен за Светослав Драганов. Неслучайно Васил е документалист, а в ролята на бащата е изключителният документалист Здравко Драгнев. Пък и играе собствената му дъщеря Яна. Заснет прецизно от Веселин Христов, чиято камера улавя не само аспекти от екзистенциалните скиталчества на Васил, но и детайли от съвременното ни живеене, „Смирен“ въздейства като документален филм. Разбира се, за това допринася и прецизната работа на сценографа Ванина Гелева и костюмографа Елена Стоянова.

Искреността на филма – освен на сценария и режисурата, се дължи и на автентизма в присъствието на актьорите и преди всичко на Христо Петков. Познат от „Дзифт“, „Лора от сутрин до вечер“, „Възвишение“, „В сърцето на машината“, „Бягство“, от сериалите „Дяволското гърло“, „Под прикритие“, „Четвърта власт“, „Отдел „Издирване“, сега за първи път го виждаме в главна роля. Неговият Васил е и силен физически, и уязвим душевно.

Представители на екипа на филма пътуват из страната и се срещат с публиката. Полезен ход. Сякаш напук на неразбориите в Националния филмов център със Закона за филмовата индустрия и Правилника за приложението му, довели до сума ти съдебни дела и спрени продукции, напоследък излизат все добри, а някои – чудни български филми. Остава да ги гледате. А в момента с пълна сила в София, Пловдив и Варна върви VIII фестивал на документални филми за изкуството Master of Art (10 февруари – 8 март). И там има доста изкушения.

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини