Маргарита ДИМИТРОВА
Българските производители на картофи изпадат от групата на земеделците, които ще получават специална подкрепа от следващата година, когато ще влязат в сила новите правила на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Това ще остави без поминък повече от 2300 семейства в планинските и полупланинските райони. Като се добавят и наетите в стопанствата, значи около 7–8000 души ще се окажат без работа. Това съобщи пред „Филтър“ Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите.
Фермерите и от този сектор, така както всички земеделци, получават субсидия за площ, а понеже са в планински райони тя е малко по-висока, около 50 лв. за декар. Но по-съществена е другата помощ, наречена обвързана подкрепа с производството. Тези средства се дават на градинари и животновъди, за да могат да посъживят стопанствата си.
До момента помощта варира от 150 до 220 лева на декар. От догодина обаче производителите на картофи няма да разчитат на нея, ако не стане чудо и пробив в брюкселските регламенти. По данни на браншовата организация, които се различават от агростатистиката, през 2021 г. у нас е имало около 60 хиляди декара с картофи, от тях са извадени между 140 и 180 хиляди тона. Това е 60% от потреблението ни. Останалите 40 на сто идват от внос, основно от Франция, Полша, Германия.
Преди да влезем в ЕС и да отворим вътрешния пазар за западноевропейските производители, в България е имало около 200 хиляди декара с картофи. Преди промените са били заети около 500 хиляди декара.
След доматите, краставиците, ябълките, крушите картофите са поредните, които ще бъдат изместени от чуждестранната конкуренция. Логиката абсолютно не може да обясни подобен срив в производството, защото в последните години в страната ни се наляха милиарди европейски пари.
На границата на абсурда е и предложението на българските чиновници от агроведомството да има помощи за картофи специално за нишесте. На територията на страната ни няма нито една фабрика с подобно производство.
Изчезнаха родните сортове
Земеделските производители вече не засаждат български сортове. В историята са останали „Вида“, „Струма“, „Плана“, „Бор“, широко разпространени преди в Самоковския район.
Това разказа пред „Филтър“ Виолета Благоева, която е агроном в Опитната станция по картофите в Самоков. Там са заети и трима работници, които изпълняват ролята и на охранители. От месец насам е назначен и директор.
Благоева работи в станцията от 34 години, но е решила да напусне, защото вижда, че няма перспектива за развитие. И разказва, че там не разполагат със съвременна техника и са „пример“ каква не бива да е техниката в земеделието. Няма и поливна система – още един пример как не трябва да се работи.
Станцията е създадена през 1932 г., а в момента е съвсем западнала. Последните останали мохикани засаждат около 60 дка с български и чужди сортове. Голяма част от продукцията продават, за да осигурят издръжка на научната институция.
„Картофите са суперинтензивна култура, много е голяма инвестицията за посадъчен материал, за напояване, има и доста ръчен труд, хората са плътно ангажирани почти през цялата годината. Без субсидиране българският картофопроизводител не може да оцелее. Това не е просто бизнес, защото има малки фермери, които така издържат своите семейства. А в един планински район какво друго може да се отглежда? Недопустимо е да загубим самоковския картоф!“, обобщи Виолета Благоева.
Тодор Джиков е председател на Националната асоциация на картофопроизводителите
Тодор Джиков: Нашите помощи ще потънат във виртуални стопанства
–Господин Джиков, обяснете защо картофопроизводителите изпаднаха от схемата за „обвързаната подкрепа“?
-Преговорният процес започна през 2019 година. Българската администрация настояваше трапезните картофи да са в групата с т.нар. обвързано подпомагане. И такива бяха изгледите до април-май миналата година. След това холандски чиновник повдигнал въпроса, че европейските картофи се радват на добър пазар, нямат трудности при производството и не е необходимо да има допълнителни помощи. Само че ситуацията в България е различна, това производство е концентрирано в планинските и полупланинските райони, където климатът ограничава отглеждането на други култури. Тези райони изпитват сериозни социални и икономически трудности. Всичко това трябваше да го помисли земеделският министър и нашите чиновници в Брюксел. Да не забравяме, че България има пълномощен министър в Постоянното представителство на ЕК по земеделие, а към него и няколко секретари.
–Кога чиновниците проспаха промяната, която ще ви остави без бизнес, а потребителите без български продукти?
-Миналата година, по време на служебното правителство. На 20 май нашите чиновници съобщиха, че все още няма постигнато съгласие за новия регламент и че българската страна ще настоява за обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци, за животновъдство, за преходна национална помощ за тютюна.
Допреди седмица дори не знаехме как върви преговорният процес. Нито веднъж не бяхме поканени да обсъдим как държавата ще продължи да подкрепя тези земеделци.
От нас се иска да произвеждаме качествена продукция, да плащаме заплати на работниците си, да си внасяме осигуровките и данък печалба. Другото е в ръцете на държавната администрация, на експертите. Тези хора не успяха да защитят интереса ни.
– Какво е вашето обяснение за ситуацията?
– Има съчетание между неспособна администрация и лобистки интерес. В Брюксел се води един грозен пазарлък. На преден план се поставят интересите на земеделците от Франция, Германия и Полша, които имат свръхпроизводство на картофи и правят основните продажби в Европейския съюз.
– Но нали това са европейски пари, какъв е проблемът у нас да се пуснат на повече и различни производители на зеленчуци и плодове?
– Не е така. Ресурсът е един. Сега от него ще бъдат освободени по 12 милиона лева годишно. Разработени са две нови мерки за подпомагане в животновъдството– най-вероятно парите ще бъдат пренасочи там. Става дума за собственици на автохтонни стада (стари породи животни – б.р.), които ще получават помощи, без да доказват каквото и да е производство. Това е една мафия от не повече от 7–8 души. Има едни играчи, които обикалят и създават виртуални стопанства с фалшиви животни.
Парите за картофите ще отидат за виртуални стопанства в животновъдството и за виртуални биоградини. Знаете ли, че има близо 400 хиляди декара градини, от които 80 хиляди са регистрирани биоградини и за тях се дават по 160 лева на декар всяка година. Колко биоябълки, биокруши, биочереши сте виждали на пазара?! Абсолютно източване на средства! Това са една шепа хора, които измислят пъклените си планове, облечени в европейски регламенти и български закони.
