Намерилите в ранния следобед в събота изчезналия на 11 ноември Александър от Перник не смятат, че той е бил отвлечен, държан насила и други подобни версии, които наричат конспирации.
Те са Милко Михалков и Веселин Георгиев и участваха в брифинга на властите в Перник малко след като 12-годишното дете бе спасено и откарано за прегледи в „Пирогов“. Двамата са членове са от пернишкия клуб по делта и парапланеризъм.
Не можах да повярвам, 5 секунди го гледах, в момента в който видях, че помръдна, завихме го, свалихме му мокрите дрехи, за да го стоплим, да не е дехидратиран, разказва Веселин Георгиев, който е открил Александър. Смята, че може дъждът да е помогнал на детето, което е било без храна и вода през тези дни. Обяснява си оцеляването му с „желание за живот“.
„В едно дере в гората го намерихме. Не мога да кажа как е стигнал дотам“, разказа той.
Колегата му Милко Михалков допълва, че детето се е борило и по външния му вид личи, че се е движело. „Мръсен, изтощен, гладен, дадохме му вода, сгряхме го. Планината може да е мащеха или майка. В случая е била майка“, допълни той. „Респект към детето! Оцеляло е само, ние само му помогнахме да се прибере. Той е боец!“
Планината е трудна, само от южната страна има над 20 дерета. Именно там в едно дълбоко дере е намерено момчето. Спасителите му предполагат, че след като се е загубило, е тръгнало в грешната посока.
Михалков допълва, че цялата планина е труднопроходима, включително района, в който детето и бащата са били в деня на изчезването му. „Не мога да повярвам, че е оцеляло само“, казва още Михалков заради удивлението си, че детето е оживяло.
Разказа, че Александър е поискал вода. Бил е завит и изнесем на ръце от района, в който е намерен – местност над село Червено могила, Радомирско.
Описа, че разстоянието дотам от мястото на изчезването е около 7 км, но никой не може да каже колко е изминало детето до момента на откриването му в лутане да открие населено място, смята той.
Колегата му Веселин Георгиев казва, че търсещите детето са минавали близо до района, в който е открито днес. „И днес пак минахме, можеше да го пропуснем. Това, че аз го видях, е чист късмет. Всички хвърлиха еднакви усилия, всички се раздадоха. Още не мога да повярвам, все още супер много в мен всичко бушува“, обясни той.
Александър не се страхува от тъмнина и хора, казаха преди дни логопедите на детето.