- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
събота, 26 ноември 2022 г.
5.8 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Спомняме си за жестоките бомбардировки над София

Избрано

На 14 ноември 1943 г. започва най-мащабната въздушна настъпателна операция срещу България и в продължение на пет месеца периодично София бива бомбардирана, а на 4-ти и 24 януари 1944 г. поради падналата гъста мъгла над София съюзническата авиация бомбардира Дупница и Враца.

Това разказа за БТА главен експерт Лилия Криворова от Националния военноисторически музей (НВИМ).

В музея е създадено пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“, което „потапя“ посетителите в периода преди, по време на и след бомбардировките от Втората световна война. Основната цел е хората да почувстват и преживеят войната, обясни Славея Сурчева от музея. Припомняме историята и миналото, за да могат хората да избегнат същите грешки, казаха експертите.

До 17 април 1944 г. общо 2000 самолета на англо-американската авиация нанасят седем дневни и пет нощни удара с 8800 фугасни и няколко хиляди запалителни бомби, разказа Лилия Криворова. Пуснати над предимно граждански обекти, те убиват около 900 и раняват над 1000 столичани, каза тя. Частично или напълно разрушени и опожарени са 12 567 жилищни, промишлени и обществени сгради, сред които Столичната библиотека, в която изгарят 40 хил. книги. Засегнати са сградите на Министерския съвет, Народното събрание, Българската академия на науките, Светия Синод, Археологическия музей, Държавната печатница, католическата катедрала „Свети Йосиф“, Народния театър и др.

София под обстрел

Основната цел на бомбардировките е да бъде заставено българското правителството да скъса военно-политическия съюз с Третия райх и да изтегли войските си от югославска и гръцка територия, каза Криворова. „Бомбардировките са резултат от присъединяването на България към Тристранния пакт (Германия, Италия и Япония) на 1 март 1941 г. и от обявената на 13 декември същата година война на САЩ и Великобритания“, поясни тя.

След коренния прелом по фронтовете на Втората световна война през 1943 г. в полза на антихитлеристката коалиция и особено след капитулацията на Италия на 8 септември същата година западните съюзници пристъпват към подготовката на операция „Пойнт Бланк“ за съвместно стратегическо авиационно настъпление срещу нацистка Германия и нейните сателити, разказа Криворова. Тя добави, че съюзническото командване предвижда екипажи на 15-а въздушна армия на САЩ, базирана в района на град Фоджа, Южна Италия, да атакуват София с дневни бомбардировки, докато 205-а група от британските Кралски Военновъздушни сили – с нощни. Планирани са и дневно-нощни бомбардировки.

14 ноември 1943 г.

Първият от масираните въздушни удари срещу София е на 14 ноември 1943 г. „Бойният ред на противника включва 91 средни бомбардировача Б-25 „Мичъл“, прикривани от 49 тежки изтребителя П-38 „Лайтнинг“. Ударът е нанесен от изток около 12:30 часа с 606 фугасни бомби, пуснати над „Малашевци“, „Орландовци“, Централните гробища, кварталите „Хаджи Димитър“, „Надежда“, „Индустриален“ (между западния бряг на Владайска река и „Малашевци“), „Безжичен телеграф“, „Булина ливада“ („Красна поляна“), над Централната жп гара и гара Военна рампа“, разказа Лилия Криворова. Загиват 32-ма души, ранени са 120, разрушени са 44 и остават необитаеми 129 сгради. Падналите в района на Централна гара 26 бомби разрушават железопътната и телеграфната работилница, прекъсват всичките четири коловоза източно от моста над шосето София – Орландовци, повреждат 23 вагона, каза Криворова.

Българските Ме-109 Г-2 от 3/6 изтребителен орляк от летище Божурище излитат минути преди първите бомби да паднат над столицата, обясни тя. „Поради късното оповестяване 13-те пилота не успяват да противодействат ефективно, а липсата на модерна оптическа и радиоапаратура влияе негативно върху действията на зенитната артилерия“, уточни Криворова. Съюзническата авиация губи три повредени бомбардировача Б-25 и един свален от подпоручик Михаил Григоров изтребител П-38, каза още тя. При захождане за кацане след раняване във въздушен бой загива фелдфебел Йордан Тодоров от 3/6 изтребителен орляк.

Завинаги в небето

„Въздушните боеве се водят срещу многократно превъзхождащ противник. Безспорно е, че с изключителна храброст, героизъм и мотивация се воюва за справедлива кауза, защитаваш родното си небе“, каза Лилия Криворова и добави, че тогава сме имали много добре подготвени пилоти.

На 20 декември 1943 г. поручик Димитър Списаревски извършва първия в историята на българската авиация въздушен таран и сваля тежък стратегически бомбардировач Б-24 „Либърейтър“, разказа тя и допълни, че от силния удар с изтребителя „Месершмит-109“ противниковият бомбардировач се разпада на три части и пада край Софийското село Долни Пасарел.

На 17 април 1944 г. поручик Неделчо Бончев извършва втори въздушен таран, с който сваля един бомбардировач „Либърейтър“, сподели още Криворова. По думите й изключителна смелост и героизъм при отбраната на София проявяват поручик Стоян Стоянов, подпоручик Петър Бочев и капитан Чудомир Топлодолски, постигнали най-много въздушни победи.

„Завинаги в небето остават 15 български летци – капитан Павел Павлов, поручиците Димитър Списаревски, Иван Бояджиев, Любен Кондаков, Христо Арнаудов и Димитър Попов, подпоручиците Митьо Дисов, Георги Кюмюрджиев, Веселин Рачев и Иван Стефанов, подофицер Атанас Кръстев, фелдфебелите Йордан Тодоров, Симеон Михайлов, Йордан Кубадинов и Христо Цанков, посмъртно повишени в по-горен чин и наградени с военен орден „За храброст“. Защитавайки София, на 10 януари 1944 г. загива и капитан Герхард Венгел, командир на германската изтребителна група, дислоцирана на летище Враждебна“, разказа Криворова.

Да преживееш бомбардировките

„Пространството за изживяване „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ не е изложба в традиционния смисъл на думата, това не е изложба, която сме свикнали да виждаме в българските музеи“, заяви Славея Сурчева. „Една от целите ни беше да покажем тежкото лице на войната, реалността такава, каквато е била“, допълни тя.

Прекрачвайки прага на това пространство хората първо се „потапят“ в една приятна атмосферата на София от 20-те и 30-те години на миналия век, когато младата българска столица става красив град. Посетителите са посрещнати от приятни шансони. Могат да чуят и разкази за живота по софийските улици тогава, допълни тя.

„След като видят красивата столица, идва време посетителите да се „потопят“ и във Втората световна война. Чуват воя са сирените, виждат потресаващи кадри, които показват какво са преживели хората. С много аудио и визуални ефекти сме направили това пространство. Поглеждайки нагоре, се виждат самолети, хвърлящи бомби“, разказа Сурчева. Според нея един от най-ценните приноси на изложбата е, че посетителите могат да чуят разказите на съвременници, които са преживели бомбардировките. „Те са разказани от известни български актьори. Спомените са на писателя Боян Болгар, археолога Магдалина Станчева, художника Никола Танев, историка Вера Мутафчиева и др.“, каза тя.

Екипът на изложбата е подготвил и две интерактивни приложения. „Белезите на войната“ проследява съдбата на обществени и административни сгради, частни домове, църкви и паметници преди, по време на и след бомбардировките, обясни Сурчева и добави, че всеки може свободно да го изтегли на своя смартфон от онлайн магазините за приложения. Тя допълни, че желаещите могат да си направят маршрут за разходка из столицата и да видят кои сгради са били бомбардирани. Второто приложение показва с какви и колко бомбардировача е нападната столицата, откъде са прелетели самолетите, броят на загиналите, както и с какво се е защитила страната ни.

В изложбата за първи път пред публика е представен двигателят от самолет Месершмит 109 Г6, намерен в землището на село Марица през 2018 г.

Всеки желаещ може да посетите изложбата от сряда до неделя, от 10:00 до 18:00 ч. в Националния военноисторически музей.

Учим ли се от историята?

„В нашето съвремие сме богопомазани, защото не сме преживели войната. Хубаво е да не забравяме историята си и да помним това, което се е случвало, за да не допуснем да се случи отново“, заяви Славея Сурчева. Ние показваме какво е било, за да научат уроците на историята и да не се повтаря, каза още тя.

„Надявам се и би трябвало да се учим от историята. Това е и една от целите на нашите изложби – припомняйки за миналото, да не повтаряме тези грешки“, добави Лилия Криворова.

Източник: БТА

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини