- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_img

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
събота, 26 ноември 2022 г.
5.8 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
Категории:

Стамен Григоров открива пеницилина преди Александър Флеминг

Избрано

Д-р Стамен Григоров, който получава световна известност с изследването на киселото мляко, е изобретил първата в света противотуберкулозна ваксина, спасила хиляди хора от страшната болест. Според множество научни публикации именно ваксините срещу туберкулоза и по специално БЦЖ (ваксина Бацил на Калмет и Гаерен), са особено ефикасни и в битката срещу ковид.

Д-р Стамен Григоров е роден през 1878 г. в трънското село Извор. Следва естествени науки в Монпелие, а завършва медицина в Женева. Прославя се с изследванията на киселото мляко, за което Женевският университет му присъжда наградата за наука.

Туберкулозата се смяташе за напаст от миналото, но статистиката показва, че само през 2017 г. от нея са се заразили 10 милиона души, а са починали 1,6 милиона. От началото на ХХI век здравните служби по света са успели да предотвратят смъртта на 54 милиона души, заразени с туберкулоза. Болестта вече изпреварва дори СПИН-а и е плъзнала по цял свят.

Името на д-р Стамен Григоров българите свързваме с откритата от него бактерия (laktobacillus bulgaricus), която е в основата на киселото мляко. Световната медицина обаче познава лекаря и с второто му откритие -противотуберкулозната ваксина, с която преди век българинът започва да лекува гръдноболни. „Аз изпробвах двайсетина видове от микробните сапрофити, както и десетина видове от сапрофитните гъби. Такава беше идеята, която ме ръководеше в моите търсения против туберкулозата и които ме насочиха по правия път, за да се достигне до антитуберкулозната ваксина“, пише д-р Григоров.

Самият той подробно описва пътя на своите експерименти. „Направих опит върху туберкулозни зайчета и можах да ги имунизирам с моята ваксина. Профилактично използвах по следния начин: взех 5 морски свинчета и на всяко от тях направих три инжекции от моята ваксина – първата с половин куб. см, втората с 1 куб. см и третата с 2 куб. см. Същевременно заедно с третата инжекция аз инжектирах морското свинче на друго място с лека емулсия на туберкулозни бацили. Със същата емулсия заразих с туберкулоза 5 други морски свинчета. След три седмици констатирах, че петте ваксинирани профилактично не бяха туберкулозни, докато другите пет бяха. Следователно моята ваксина е предпазна и лечебна…“.

Стамен Григоров (в средата) със състуденти в Монпелие

Това описание Стамен Григоров публикува в статията „Противотуберкулозна ваксина“, обнародвана през 1906 г. в най-авторитетното медицинско списание „Ла Прес Медикал“, което излиза в Париж. На членовете на Медицинската академия на Франция името на автора на статията е било добре известно, за да я приемат и приложат като отделна брошура към списанието. В съобщението на „Ла Прес Медикал“ за статията на д-р Стамен Григоров се подчертава, че той е първият учен в света, открил и приложил различни пеницилинови гъбички срещу инфекциозната болест туберкулоза.

През 1929 г. Александър Флеминг е признат за първооткривател на пеницилина, за което получава Нобеловата награда. По-късно – през 1939–1940 г., австралиецът Флорей и немският физик Шен претендират за водещи във втория етап от откриването на пеницилина.

Защо ли д-р Стамен Григоров не е направил необходимото, за да узакони своето епохално откритие? Не е ли знаел Флеминг съдържанието на статията на д-р Григоров? Как да повярваме, че Флорей и Шен не са го знаели – нали техните разработки са по същия проблем?

Стамен Григоров Изворски от малък впечатлявал близки и познати с ученолюбието и влечението си към естествознанието. Родителите му го „виждали“ учител, той сам решил да продължи образованието си по естествени науки. После – по медицина. В Женевския медицински факултет бактериология преподавал прочутият проф. Масол. Оценил ерудицията на своя студент, професорът го насочва в научната работа, осигурява му достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка.

След като прави хиляди опити, Стамен Григоров успява да изолира под лещата на микроскопа „една пръчица“ в българското кисело мляко – млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията. Той го нарича Бацил А. Публикацията му в престижното медицинско френско списание Revue Medicale de la Suisse Romande през 1905 г. заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Възторгнат, професор Масол пише писмо до знаменития Иля Мечников.

„Скъпи приятелю, моят асистент Стамен Григоров, славянин от България, ме изненада с голямата си упоритост в научноизследователската си работа. Това е един рядък човек и струва ми се, че на теб именно той би могъл да бъде много полезен. След многобройни изследователски опити в моята лаборатория той успя да открие и изолира причинителя на българското кисело мляко. При това подкваската му е донесена направо от България. Ти работиш, вдъхновяван от стремежа да намериш средство, с което да се продължи човешкият живот. След твоите забележителни „фагоцити“ помисли за българското кисело мляко и този „пръчковиден бацил“, който откри Григоров и аз лично видях под микроскопа. Може би той ще ти бъде полезен.“

По покана на Мечников българинът докладва своите резултати пред научния съвет на Пастьоровия институт в Париж. Руският професор, бъдещият тогава лауреат на Нобеловата награда за медицина и физиология (1908), потвърждава резултатите на д-р Стамен Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето в 1907 г. По-късно известните учени Коенди, Микелсон, Люерсон и Коен единодушно ще нарекат млечнокиселия бацил българска млечна бактерия – Lacto bacterium bulgaricum, в чест на родината на неговия откривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е Lactobacillus delbureckii subsp bulgaricus Grigoroff 1905. Доказателство за значимостта на постигнатото от д-р Стамен Григоров!

В края на 1905 г. родолюбивият българин се завръща в родината, където смята, че ще бъде най-полезен. Отказва поканата на професор Масол да оглави катедрата по микробиология в Женевския медицински факултет, както и престижния пост директор на филиала на Пастьоровия институт в Сао Паулу, Бразилия!

Установява се в град Трън и започва работа като главен околийски лекар и управител на болницата. Едновременно с големите усилия за организиране на занемареното здравеопазване, той продължава изследванията си за създаване на противотуберкулозна ваксина. В скромната си научна лаборатория довежда опитите до положителен резултат. Много гръдноболни се насочват към Трънската болница…

По време на световните войни д-р Стамен Григоров неустрашимо се бори с избухналата холерна епидемия. От наблюдателното му око не отбягва фактът, че гладуващите войници, които са яли корички мухлясал хляб, не заболяват от холера. Не са ли мухлясалите корички хляб неговите пеницилинови гъбички? Жестоката практика потвърждава лабораторните му анализи. В Петричко д-р Григоров с риск за собствения си живот, започва да лекува болните от холера със своето откритие – много години преди Флеминг. Така е спасен животът на хиляди войници и мирни жители в Петричкия край. За тази му всеотдайна работа като войскови лекар е награден с най-високия в Българската армия Орден за храброст и Златен червен кръст.

В трънската болница д-р Григоров работи 20 години, открива отделение за лечение на туберкулозни. Ваксината му е използвана за лечение и в санаториумите в Искрец и Трявна. През 1922-1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на професор Парашкев Стоянов (в Александровската болница) и за лечение на рак. През 1935 г. е поканен и заминава на работа в Милано. Там в три известни санаториума за туберкулозно болни са му предоставени всички условия да приложи своите методи за лечение. Във в. „Утро“ от 30 април 1938 г. четем за изненадващо добрите резултати от работата на д-р Стамен Григоров – методът му е назован „кура булгарика“ – „българско лечение“. След завръщането му от Италия работата му е продължена от сина му д-р Александър Григоров. Умира внезапно – точно на рождения си ден, 27 октомври, през 1945 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини