25.8 C
София
събота, 15 юни 2024 г.

Стефан Рядков: Желю Желев ми предложи да стана вицепрезидент

Автор: Антон СТЕФАНОВ

Той може да бъде който си поиска! И Лили Иванова, и Йорданка Христова, и Емил Димитров, и Желю Желев, и Евгени Минчев… Просто, защото той е Стефан Рядков. Роден в Бургас преди точно 60 години, днес е един от най-обичаните актьори. Кандидатства цели пет пъти, докато го приемат във ВИТИЗ, но пък упоритостта му е възнаградена, тъй като вратите на телевизията широко се отварят за него. Преминава през „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“ , „Шоуто на Слави“, „Господари на ефира“ и „Като две капки вода“. Играе в едни от най-хитовите театрални представления в момента – „Жена ми се казва Борис“ и „Баща ми се казва Мария“, за които няма билети месеци напред. А дни преди да навърши 60, даде интервю и за вестник „Филтър“.

-Стефане, на 7 септември имате юбилей и ставате на 60 години. Стряскате ли се, като чуете тази цифра?

Защо да се стряскам? С годините ставаме по-добри, по-мъдри, по-улегнали. Животът е пред мен, а и тепърва почва интересното. (Смее се.) Аз самият се чувствам млад, жизнен, работоспособен и търсещ предизвикателства.

-Как ще отбележите вашите 60?

Ще събера семейството и най-близките ми приятели и ще ги почерпя.

-Роден сте на една дата с бившия Първи Тодор Живков. Преди 10 ноември имаше ли всенародни тържества на рождения ви ден?

И преди 10-и, и след 10-и продължават всенародните празници. Между другото, аз съм присъствал на един от последните рождени дни на Тодор Живков. Заедно с екип на „Каналето“ ходихме в дома му на улица „Секвоя“, за да му вземем интервю. Седнахме на верандата и разговаряхме. Почерпи ни сладки и кафе. Беше точно на 7 септември.

-Значи сте празнували рождения си ден заедно с Тодор Живков! А вие казахте ли му, че сте негов астрален близнак?

Да, разбира се. Много се смяхме.

-Кои негови думи са се запечатали в паметта ви от тази среща?

Спомням си как говореше за Възродителния процес и проблематичните райони тогава в България. Разказа как е отишъл до тези места и как се е опитал да балансира случващото се.

-А вие получавали ли сте предложение да влезете в политиката?

Да, през годините е имало доста такива предложения, но това не представлява интерес за мен.

-Защо? Можехте да помогнете на колегите си в областта на културата.

Тези, които влязоха от нашата гилдия в политиката, какво помогнаха? Само обещаваха и продължават да обещават, а нищо не се случва.

-Вие сте доста упорит. Пет пъти сте кандидатствали във ВИТИЗ, докато не ви приемат. Как така не се отказахте през цялото това време?

Желанието ми да се занимавам с тази професия беше голямо. Имах и много силна вяра. Дори когато не ме приемаха, продължавах да се занимавам с театър, макар и самодеен.

-А какво сте работили през тези пет години?

Работих си по специалността – аз съм завършил електротехника. Бях основен технически контрол по качеството в кабелен завод в Бургас, който по онова време се казваше „Васил Коларов“ , а сега е „Елкабел“.

-Като ви приеха във ВИТИЗ, какво си казахте?

По онова време имаше страшно много кандидати. За 40 места желаещите да влязат в театралната академия бяха 3000 души. И когато ме приеха, си казах: „Най-накрая дойде и моят ред! Оцениха ме“. Влязох в клас кукли и не съжалявам за това.

-В гилдията всички казват за вас, че сте много добър човек. Това качество или недостатък е за вашата професия? Не трябва ли да сте малко гадняр, за да успявате?

В много случаи тази моя добрина ми е пречела и ми е изигравала лоша шега, но аз не мога да се променя. Какво да направя? Такъв човек съм. Случвало се е, разбира се, да ми помага, но по-често ми е пречила. Ако бях малко по-нахален, сигурно много повече неща щяха да ми се случат в кариерата. Нахалните успяха… Но аз съм изключително доволен и щастлив от това, което съм постигнал, независимо от някои разочарования. За нищо не съжалявам. Може би, ако можех да върна времето назад, вероятно щях да действам по друг начин, но пак бих се занимавал със същата професия.

-Студентска програма „Ку-ку“ ли е вашият голям трамплин?

Разбира се. „Ку-ку“ наистина беше голям трамплин за мен. След това дойдоха „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“, „Господари на ефира“, „Като две капки вода“… Завършвайки ВИТИЗ, аз директно влязох в телевизията и това ме изстреля доста високо. Много време мина докато се върна на театралната сцена. Безкрайно благодарен съм на режисьора Ники Априлов, който ми се обади и ме покани да изиграя дядо Либен в постановката „Българи от старо време“. После пак с него направихме „Двубой“, „Тримата мускетари“. Той е човекът, който ме върна на театралната сцена.

-Не смятате ли, че киното ви е длъжник?

Да, може да се каже. Не съм снимал централни роли в киното, но малкото ми образи, които съм изиграл в различни филми, са били интересни. Започнах още като ученик. Първата ми изява беше като статист, когато в Бургас се снимаше филмът „Ако те има“ на режисьора Иля Велчев. Имах епизодична роля в „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ на Стефан Командарев. Играл съм и прототип на Волен Сидеров в българо-американска продукция с работно заглавие „Търговски пътища“. Последното, което снимах, е в българо-турският филм за живота на щангиста Наим Сюлейманоглу. Там изпълнявах ролята на шеф на басейна в Момчилград, където Наим е ходил като дете.

-А в български сериали канили ли са ви?

Не, никой не ми се е обаждал нито за български филм, нито за български сериал.

-Трудно ли се разделяте с предаванията, в които сте работили?

С предаванията не чак толкова, колкото с образите, които съм изиграл. За всеки един от тях съм хвърлял доста труд и енергия, за да го създам. И когато трябва да слезе от екрана ме е обземала тъга.

-А как се разделихте със Слави Трифонов?

Доста хора напуснаха „Шоуто на Слави“ по това време, а и аз усещах, че нямаше какво повече да направя там. Исках някаква промяна, нещо друго да ми се случи. Усещах, че тъпча на едно място. Когато напуснах „Шоуто на Слави“, изчезнах от телевизионния екран за известно време. И така беше, докато не получих покана от братя Халваджиян да вляза в „Господари на ефира“ и „Пълна лудница“.

-Вие сте и един от участниците в първия сезон на „Като две капки вода“. Именно с вас се рекламираше стартът на предаването, а вие бяхте в образа на Лили Иванова.

Да, така беше.

-Преди години в интервю ми казахте, че Лили Иванова ви се сърди за имитациите, които й правите, и не ви говори. Така ли е и днес?

Много години не съм се виждал с Лили Иванова, но последните пъти, когато се засичахме някъде, тя ме избягваше и не искаше да говори с мен. Явно не си е харесвала образа, който аз правя, и не говоря само за „Като две капки вода“. Аз съм я имитирал и в „Ку-ку“ и в „Каналето“

-През 1998 година сте пели на една сцена с големия Емил Димитров. Тогава сте били в неговия образ. Какви спомени пазите от тази съвместна изява?

Преди да се стигне до излизането ни сцената в Зала 1 на НДК, имахме сериозна подготовка. Заедно с Евгени Димитров-Маестрото всеки божи ден ходехме до къщата му в Княжево, където репетирахме песните. Това, което ми направи впечатление, е, че независимо от всичко, случило се в живота на Емил Димитров, той си беше останал изключителен професионалист. Истината е, че преди концерта всички доста се притеснявахме, тъй като той започваше да употребява алкохол още от сутринта. Страхувахме се да не се случи нещо точно преди събитието. Но няма да забравя, на генералната репетиция, дойде Хачо Бояджиев и ние му споделихме нашите притиснения. А той каза: „Не се притеснявайте! Емил е артист! Ще го изиграе!“. Успокоихме се и ще ви призная, че на сцената аз настръхнах, когато накрая на концерта запяхме заедно „Моя страна, моя България“ и публиката в Зала 1 на НДК се изправи на крака.

-Емил Димитров какво ви каза за това, че влизате в неговия образ?

За първи път влязох в образа на Емили Димитров в „Ку-ку“. Тогава той се свърза с екипа, пожела да даде интервю и каза: „Много благодаря на предаването и специално на Стефан Рядков, защото телевизията и хората ме бяха забравили. А сега отново се говори за мен!“.

-Страхотно! Значи вие сте помогнали по някакъв начин да възродите легендарния му образ!

Може да се каже, че съм направил някаква стъпка в тази посока.

-Знаете ли, че като напишете в Гугъл името на Евгени Минчев, излиза ваша снимка в неговия образ?

Знам. (Смее се.) Дори наскоро, когато го арестуваха, и в сайтовете излезе моя снимка.

-Казвали сте, че имате два емблематични образа – на Желю Желев и на Евгени Минчев…

Да. Реално започнах да правя моите имитации с образа на Желю Желев. Навремето с „Ку-ку“ вървеше и едно друго предаване – кукленото шоу „Пипе“. В него водех куклата на Желев. Хрумна ми и предложих на сценаристите на „Ку-ку“ да изиграя президента и на живо. Те се съгласиха и така в продължение на пет години този образ не слезе от екран.

-Няколко пъти сте се срещали с Желев. Обръщаше ли се към вас с „Г-н президент“?

Винаги се обръщаше към мен така. Дори когато гостувахме за студентския празник – 8 декември, в президентството, аз бях в образа на Желев и тогава той ме попита: „Защо не се кандидатирате за вицепрезидент? А и като отсъствам, нали трябва някой да ме замества!“. (Смее се.)

-От толкова много образи има ли такъв, който не ви се е получил?

Има. Няколко пъти ме караха да имитирам Петър Берон, но не се получи.

-Падали сте в оркестрина. Имате ли и други сериозни гафове на сцена?

Други чак толкова сериозни нямам. Този беше най-фрапантният ми случай. За щастие се разминах без наранявания. Явно Господ ме е пазил. Паднах доста от високо и ми се губят 30–40 секунди, в които не помня нищо. Политайки, само чух как публиката възкликна и след това настъпи пълна тишина. Но след като се изправих, избухна в аплодисменти.

-Синът ви Михаил тръгна по вашия път и стана актьор. Вие подкрепяхте ли го в неговото решение, или се опитвахте да го спрете?

Никога не съм пречил на децата ми в избора им. Подкрепял съм всяко тяхно решение. Разбира се, казвал съм какви са рисковете. Сега е по-трудно в нашата професия. Актьорите станаха много и все по-сложно е някой да те забележи.

-Искате ли да играете със сина ви на една сцена?

И двамата имаме желание за това, стига да намерим подходяща постановка. Той работи нещо в тази посока, но не иска да ми каже.

-Давате ли му актьорски съвети?

Не му давам съвети, тъй като той е с различен натюрел от моя. Влече го сериозната драматургия, а не комедията.

-Дъщеря ви вече е омъжена. Ще ви зарадва ли с внуче скоро?

В очакване сме. Още не са се похвалили. Като го направят, ще се разбере. Вие първи ще съобщите новината!

-Вече 33 години сте заедно със съпругата ви Венера. Как се поддържа огънят толкова дълго време?

Поддържа се с единомислие, компромиси, разбиране и с желание нещата да ни се случват заедно. Разбира се, имали сме си нашите трудни моменти, но лесно няма никъде. Животът е борба. Важното е, че се разбираме само с един поглед. Тя не само ме е подкрепяла, но и винаги ми е давала правилните съвети. И аз се вслушвам. Венера има нюх за театъра, защото се е занимавала с актьорско майсторство в самодеен състав, но така и не е стигнала до кандидатстване в НАТФИЗ и до голямата сцена. Избра да се посвети на модата и дълги години беше моден консултант.

-Венера ли е богинята на любовта?

Не само на любовта. Тя е богинята на нашето семейство и на равновесието.

-Какъв човек сте вкъщи?

Вкъщи не играя! Е, когато имаме гости, обичам да съм център на внимание и да ги забавлявам със смешки. Но иначе съм много отговорен към семейството си човек.

-За тези 60 години има ли период, който искате да зачеркнете?

Единствено не искам да се връщам към моментите, когато съм се разделял с близки и приятели. Те са неизбежни, но не желая да стават циклични.

-Ще напишете ли книга за живота си?

Още ми е рано за мемоари. Вярвам, че тепърва ще ми се случват интересни неща, и едва тогава може да ги събера в книга.

-Пожелайте си нещо за следващите 60 години!

Пожелавам си здраве за мен, за моето семейство и моите приятели и още дълги години да давам радост и усмивки на хората. А след още 60 години да направим и следващото юбилейно интервю!

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини