Василена Радева е автор на сценария и режисурата за „Времеобичане“ – спектакъл на студентите от НБУ по прозата и публицистиката на Георги Господинов. Драматургията се базира върху „Естествен роман“, „Физика на тъгата“ и най-вече върху придобилото статут на пророчество „Времеубежище“.
Посланията в дипломната постановка са в играта на възможно-невъзможни срещи и раздели, като младите актьори търсят в тях емпатично-културологичен дискурс за личността, която е несъответна на времето и пространството. „Никое време не ти принадлежи, никое място не е твое. Това, което търсиш, не търси теб, онова, което сънуваш, не те сънува. Знаеш, че нещо е било твое на друго място и в друго време, затова все прекосяваш минали стаи и дни. Но ако си на вярното място, времето е друго. Ако си във вярното време, мястото е различно. Нелечимо“, казва Георги Господинов във „Времеубежище“, роман, който спечели всички възможни европейски награди.
Василена Радева не крие, че темите за времето и обичането са твърде болезнени особено днес, но няма лесно време – просто не бива да го мразим. Добрата новина за нея е, че бъдещите артисти не са идеологически обременени, че съзнанието им не е травмирано от спомените за социализма, а те се докосват до тях чрез родители, баби и дядовци. Но няма как да не ги побият тръпки от избраната от тях репликата в пиесата на Георги Господинов „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“ „Случиха ни се няколко живота и никой един от тях не доведохме до край“, защото тя може да бъде валидна за системата при всяка власт. Неслучайно Георги Господинов е убеден, че културата ще спаси цивилизацията ни от заличаването на границите във всекидневия човешки хуманизъм. Тъкмо това го има и във финала на заключителната му реч на събитието „Дебати за Европа: София“ в „Топлоцентрала“. С есето „Хроносталгия, или агресията на миналото“ той за пореден път спечели аудиторията и тъй като студентите в НБУ четат Господинов в реалното пространство, цитират в представлението си откъси от най-новия му текст, между които е и горчивото прозрение: „Всяка война е машина на времето и едновременно засечка на времето“. В „Хроносталгия…“ Господинов казва още: „Преди четири години написах роман, в който усещането за дефицит на бъдеще стига до там, че всяка от държавите в Европа иска да направи свой референдум за минало. Досега референдумите са били все за бъдещето, определяли са как да става нещо занапред, но е дошъл момент, в който хоризонтът се затваря и сме започнали да гледаме само назад, към миналото. Какво включва този референдум. Избор на най-щастливо десетилетие или година от ХХ век от историята на всяка държава. Дефицитът на бъдеще винаги отключва огромни находища от носталгия по миналото“.
Писателят: Да слизаме в стаите на миналото, но да не се застояваме там
Георги Господинов не крие удовлетворението си от факта, че студентите в НБУ сами са пожелали да работят по откъси от творбите му. Според него Василена Радева е много внимателен читател и посредник между думите му и духовната нагласа на изгряващите артисти, които детайлно и с огромен респект изследват в постановката си тезите на писателя, за когото миналото не е индивидуален проект и никой не може да живее сам в него. Ето какво сподели за „Филтър“ най-известният и превеждан в света български автор.
– Има ли лек за времето, господин Господинов?
– Обикновено казваме, че времето лекува. Но как да се лекуваме от времето – това пита и романът „Времеубежище“. Как да приемаме бавно неговата доза, как да не се отровим с минало, как да свикваме с преминаването на времето, срещу което не можем да направим много. И все пак, докато го наблюдаваме и описваме, докато го разказваме и играем, струва ми се, че можем да го забавим за малко.
– Какво ни променя, какво ни съхранява?
– Паметта е едно от нещата, които ни съхраняват. Тя ни придава цялост, събира нашите вчерашни дни и ги съшива с днес. Хубаво е да помним кои сме, да слизаме в стаите на миналото, но да не се застояваме дълго там.
– Може ли младостта да даде отговорите, или тя само задава въпросите?
– Много е важно младостта да формулира въпросите. Някои въпроси са по-важни от техните отговори. Василена Радева разказа, че репетициите са се превърнали в процес, в който паметта, лежаща в текстовете от моето поколение, е предадена успешно към поколението на студентите. Много е важно поколенията да не губят разговора помежду си. Струва ми се, че това е в основата и на спектакъла „Времеобичане“.