Страстта към изрисуването на тялото е отколешна, а у нас през последните години тя е масова. Над 1 милион българи имат татуси, 50 процента – само един, 29 на сто – два, а 12 процента и повече. Това стана ясно от направеното социологическо проучване на агенция „Тренд“. Нашарените българи рисували телата си най-често за красота, заради любов или като символ, когато отварят нова страница в живота си.
На татуираните обаче не всички гледат с добро око. 21 процента от анкетираните са убедени, че хората с изображения по телата са по-склонни към криминални прояви, а една трета дори отсичат, че никога не биха започнали интимна връзка с такъв човек. Какво обаче се крие зад сухите цифри от изследването?
Петък, късен следобед. Влизаме в едно от най-големите студиа за татуировки. Намира се в идеалния център на столицата и е разположено на два етажа. Макар работният ден да върви към приключване, тук клиенти не липсват. Петима търпеливо чакат татуистите да изобразят върху ръце, крака и всякакви други части от телата им всевъзможни образи и надписи.
Срещаме се с двама от артистите в студиото – Ивета и Александър. Тя е в бранша от 10 години, той – от 4, и вече са натрупали сериозен опит, както и поглед за развитието на тату индустрията у нас. Казват, че общо взето, клиенти в студиото винаги има, но бройката им е различна и зависи основно от вида татуировка, която се прави. Това се потвърждава и от факта, че татуистите почивен ден нямат. Именно през уикендите и по време на празниците имат най-много работа. „Когато другите почиват, ние работим“, обясняват Ивета и Сашо.
И двамата са категорични, че възрастовите и полови стереотипи при татуировките вече не важат. Напоследък повечето им клиенти са жени. Перманентни рисунки по тялото искат както млади, така и по-възрастни. И тук следва изненада – най-старият им клиент бил на около 70 години. Работата им ги е срещнала с толкова различни хора с разнообразни съдби и манталитет, че почти няма нещо, което да ги изуми.
Ограничения няма и по отношение професията на клиентите. От услугите им в студиото са се ползвали съдии, адвокати, учителка по български език и дори полицаи. Променена е и нагласата на родителите по отношение желанието на ненавършилите 18 години техни деца да се сдобият с татус. Майките и бащите не само нямали нищо против, но дори придружавали наследниците си до студиото и разбира се, плащали процедурата на синовете и дъщерите си.
Що се отнася до избора на рисунка, има основно два типа клиенти – такива, които идват с точна и ясна идея какво искат, и други, които спонтанно избират татус. Като професионалисти, Ивета и Александър се опитват да съветват клиентите, но хората обикновено не ги слушат, а държат на мнението си. Затова и понякога се случвало да откажат да направят конкретна татуировка. „Просто знаем как ще изглежда във времето. Понякога мястото не е подходящо, друг път типът кожа или пък дизайнът“, обяснява Ивета. Най-често след спонтанни татуировки мнозина се връщат в студиото с молба за корекция.
Новата тенденция в рисуването на тела е преминаването от черно-белите графични изображения към цветни. Татуистите не отричат, че понякога могат да се получат алергични реакции, най-вече към червения цвят, но това се случвало рядко. Инфекциите се развивали най-вече заради неспазване на хигиена от страна на клиента след направения татус. Рисковете все пак не са толкова малко, защото в началото на годината Европейският съюз забрани употребата на някои мастила и препоръча конкретни бои, които са безопасни за кожата и тялото.
Както при дрехите, прическите и чантите, така и при татуировките има мода. Сега например най-предпочитани са по-малките като размер рисунки – надписи, пеперуди, цветенца. Но независимо какви са тенденциите, на почит винаги са розите. На Ивета и Александър не се е случвало да татуират ликове на известни българи, но пък са забелязали, че популярните личности могат да задават тон за татуировки. „Ако някой известен си направи татус, много хора носят негова снимка, показват ни я и искат същото. Идвали са с фотографии на Скалата, на Джъстин Бийбър, на Николета Лозанова също“, разказват татуистите.
Любовните рисунки също са много популярни. В такива случаи е сложно да се дават съвети, още повече че нерядко клиентите идват с половинката си, на която искат да посветят татуировката. Опитът на Ивета и Александър показва, че често след усложнения във връзката татуираните се връщат с молба татусите да бъдат заличени. Процедурата се извършва с лазер, но истината е, че тя невинаги е напълно успешна. „Затова трябва добре да се премисля, преди да се предприеме действие. Махането е много по-трудно от направата“, предупреждават двамата.
Малко хора знаят, че при татуировките също има стилове. Най-често у нас се правят реалистични, както и линеарни минималистични изображения. Докато малките татуси не отнемат много време, то големите се правят на няколко етапа. Най-издръжливите прекарват по 7–8 часа в студиото, но препоръчителният срок е 5 часа, защото в противен случай умората съсипва както клиента, така и татуиста.
Гърбът, както и крайниците, са сред най-предпочитаните части от тялото за татуировка
„Вече нищо не ме учудва“, казва Ивета, която е правила телесни изображения на най-неочаквани места. За времето, откакто са в бранша, са видели и чули какво ли не, татуирали са и интимните части на някои хора. Все пак си поставят граници и никога не приемат клиенти в нетрезво състояние, въпреки че веднъж човек се напил, докато го рисували. Чашките обръщал в тоалетната, където искал да ходи през половин час. „Зачудих се по едно време какво му се случва на този човек, защо изведнъж стана неадекватен. А той се криел в тоалетната, за да пие“, разказва Ивета. Не били рядкост и случаите, когато някои припадали от страх, защото от притеснение им падало кръвното. А като се свестят, работата продължава. Едно момче дори два пъти загубило съзнание и били на косъм да прекратят сесията.
Ако нямате татуировка, но искате да си направите, татуистите ще ви посъветват да изберете някое по-безболезнено място като ръцете, а не корема или ребрата, които са много по-сензитивни. Най-често се правят перманентни рисунки точно по крайниците, гърба и врата. Все още малцина са тези, които изразяват ексцентричното желание да се нарисуват по лицето.
И докато повечето излизат доволни от студиото, татуистите отдъхват с облекчение, когато работният ден свърши. От постоянното взиране и навеждане, те често се оплакват от проблеми с очите и болки в кръста. Отделно се налага да комуникират с много хора всеки ден. „Концентрацията е изключително важна, защото нямаш право на грешка. И освен това мислиш и за клиента – него го боли и всеки момент може да мръдне“, обяснява Ивета.
Евелина Славкова, агенция „Тренд“: Татусите могат да попречат на кариерата и личния живот
„Тренд“ е социологическата агенция, направила изследването, от което стана ясно колко са татуираните българи днес. В анкетата по метода лице в лице са включени 1004 души, като от тях 192 са с татуси. Очаквани или изненадващи са резултатите в проучването, попитахме социолога Евелина Славкова.
-Има ли, нещо, което ви изненада в социологическото изследване за татуировките, госпожо Славкова?
-Това, което ме изненада, е, че немалък дял от българското общество има склонност да промени мнението си за хора с татуировки. А ако някои са поставени в ролята на работодатели, за 23 процента от тях татусите биха повлияли на решението им дали да наемат човек с рисунки по тялото на работа. Оказва се, че няма значение какви са качествата и уменията на даден кандидат за определена позиция. Фактът, че е с татус, кара някои да мислят, че може би е несериозен и не е добър в работата. Освен това за 21 процента хората с татуси са склонни към криминални прояви, а 23 на сто са съгласни, че злоупотребяват с алкохол и наркотици.
-Да, но в изследването има нещо интересно. Ако си работодател – 23 процента не искат да вземат хора с татуси на работа, но ако си работник – едва 3 на сто смятат, че татуировките ще попречат за назначаването им на определена позиция.
-Абсолютно правилно е това наблюдение. Виждаме, че 97 процента от хората, които имат татуировки в България, не смятат това за пречка. Сред тях, разбира се, може да са и такива, чиито татуси не са на видимо място и по тази причина не се притесняват.
-Как е по света? Какво показват социологическите изследвания там?
-Запознах се с едно проучване, правено в САЩ, и според него има повишаване на дела на работодателите, които не наемат хора с татуировки в определени сектори. Преди време пак в Америка се проведе кампания и в нея участваше човек, татуиран изцяло. Хората масово реагираха отрицателно, смятайки, че е затворник. След това се оказа нещо съвсем различно – мъжът е лекар и спасява човешки живот. Кампанията ясно показа едно – всеки трябва да внимава, когато реши да си прави татуировки, и сериозно да се замисли, защото това може да окаже сериозно влияние върху начина му на живот.
-Проблем ли е това за младите хора, които най-често си правят татуси?
-Хората, които най-често си правят татуси у нас, са в категорията 18–29 години. Те търсят начин да изразят себе си, но това сериозно може да окаже влияние не само за професионалните им планове, но и в личния им живот. В нашето изследване една трета от анкетираните казват, че не биха имали интимна връзка с татуиран човек.
-За татуираните има и ограничения. Те например не могат да даряват кръв.
– Да, така е. Те не само че не може да даряват кръв, но съществува проблем и когато искат да си правят скенер. Хората трябва да бъдат запознати какво може и какво не, не просто да взимат емоционално решение. Миналата година дори в Европейския съюз бяха изказани определени становища за боите, използвани за татуси, и дали са достатъчно безвредни. Така че и тук има регулаторен казус.
-От вашето проучване става ясно, че 90 процента от анкетираните над 50 години нямат татуировки. Как си го обяснявате?
-Татуировките не са част от националната ни култура. В Индия например е друго. Там татусите са част от културния код на този народ и подобен тип проучване би имало коренно различни резултати. В България нямаме такива традиции и това се вижда, особено при по-възрастните. Татуировките изобщо не са модерно явление у нас. Те се модернизират в последното десетилетие.
-Вие имате ли татуировка?
– Да, имам, надявам се да не ме приемат негативно. Направих си една за моята 30-годишнина – миниатюрна е, трудно се забелязва и представлява три черти. Аз съм от тези 15 процента от българското общество, които си правят татус като символ на нова страница в живота.
– Голям процент от анкетираните казват, че се татуират за красота, други – заради любов към даден човек, и трети – за да изразят себе си. Има ли други мотиви, посочени от хората?
– Да, в по-малки дялове, които не са за подценяване, е за да покажат принадлежност към футболен отбор или почит към национален герой.
-Да направим обобщение – българинът става ли по-толерантен към татуировките?
– Нямаме сравнителна картина с това какво е било преди десетилетие, но със сигурност ще повторим нашето проучване след определен брой години, за да видим как се променят нагласите. Определено ще е различно, защото сегашното младо поколение е склонно да възприема татусите като част от нашия живот. Смятам, че в бъдеще резултатите ще са по-скоро „за“. Хората ще търсят изразяване – не само да скочат с бънджи или с парашут, но и да изобразят нещо по-трайно в живота си, каквото са татуировките.
Най-нарисуваният българин живее в Стара Загора
Роден е в Раднево, но живее в Стара Загора. На 41 години е, работи в сферата на енергетиката и се казва Николай Кънчев. Той е най-татуираният българин и почти няма свободно място по тялото си. Единствено незасегнати все още са лицето, дланите и стъпалата му.
Николай прави първата си татуировка, когато е на 16. Като почитател на хевиметъла се впечатлявал от телата с рисунки на музикантите и изписал на корема си името на групата „Сепултура“. После повторил същото на вътрешната страна на устната, но с друга банда. Не му харесали и спрял. След казармата обаче пак започнал. Някои от татусите са правени повече от 8 часа. Издава, че понякога не се чувства добре, има втрисания, но това не го спира. Любимата му татуировка е дракон и е на левия му крак.
„Първите години доста хора се смущаваха, като ме видеха – признава Николай. – Веднъж дори чух коментари от двама мъже в заведение. Като минах покрай тях, единият каза: „Виж тоя какво се е направил!“, а другият се чукна по главата и въздъхна: „Пази, боже!“. Истината е, че и майка ми все още не може да свикне с моите татуси.“
Николай признава, че рисунките по тялото му никога не са му пречили в работата. Някои от момичетата, с които е излизал обаче, са се изненадвали от тях.
„Сега махам част от рисунките с лазер, защото не ми харесват и искам да си направя нови – казва Николай. – Така че скоро ще имам различни изображения. Дори самият аз смятам да купя лазер и да работя с него.“
Звезди и герои по телата
Един истински фен няма как да не си татуира личността, която обожава. Така смятат и хората от тези снимки. Футболистът Даниел Златков, известен като българския Роналдо, е голям патриот и е изрисувал на единия си крак двамата велики герои в българската история – Христо Ботев и Васил Левски.
Почитателят на Лили Иванова пък – ресторантьорът Мартин Мартинов, увековечи примата на гърдите си и винаги я носи до сърцето.
Един от най-големите привърженици на Бойко Борисов, Станислав Василев от Пловдив, пък изобрази лидера на ГЕРБ и бивш премиер на своята ръка. Оригиналът дори видя образа си и се снима с верния си привърженик.
