Клуб Singles в НДК, 19 часа. Помещението гъмжи от хора, повечето от тях млади. Част от присъстващите седят на столове около ниски маси, другите са на бара, има и правостоящи. Събрали са се около 120 души. Цари оживление, говори се високо, гостите отпиват чаша вино, която им предлагат още на входа.
В дъното на помещението се намира не особено голяма сцена почти без реквизит. Два стола, пиано и червени и бели балони. Те пък за специалния повод. Импро групата Bitter and Sweet, която ще изнесе поредното си шоу, става на 2 години. Наброява 7 човека, в представлението участват Кирил Бояджиев, Михаил Сървански, Мартин Христов и Даниел Върбанов, познат най-вече като Баян от сериала на БНТ „Войната на буквите“.
Преди представлението актьорите се разхождат сред зрителите и говорят с познатите си. Облечени са с еднотипни бели тениски. Като че ли искат да усетят атмосферата на присъстващите тази вечер.
Предстои импро шоу, което в България е прохождащо и не особено познато. Импро, което идва от импровизация, е театрална форма, при която сюжетът, персонажите и диалогът се измислят на момента, като за това актьорите използват предложения, взети от публиката. Затова всяко представление се ражда на момента и не може да бъде повторено. Импро е различно всеки път. Пак е театър, но без предварително написан текст или пиеса, актьорите се режисират сами, връщат сцени, а често викат на сцената хора от публиката, които стават част от шоуто. В САЩ, където е особено популярно, го напират improv, а в Европа – impro.
Кирил Бояджиев, Михаил Сървански, Мартин Христов и Даниел Върбанов са облечени в бели ризи, черни панталони и жилетки. Определено владеят импровизацията. Молят публиката да им предложи сюжети и ги приемат, колкото и да звучат абсурдно. Темите се оказват разнообразни, леко налудничави – „Панаир на суетата“, „Човек закъснява за работа, защото баща му РАЖДА в самолет“. Молят зрителите да проверят в телефоните си значими събития, които са се случили на конкретната дата – например опит за убийство на френски политик през 20-те години на миналия век. Използват се всякакви средства – разказване на история, пантомима, пеене. В един момент предлагат на зрителите да напишат дума или фраза на специално поставени листчета на масата. Събират листчетата и вмъкват репликите, без да знаят какви са те, в разказ, който подхваща всеки един от тях. Получават се интересни попадения.
Задачата никак не е лесна, защото трябва да се реагира на момента, нужна е богата обща култура, чувство за хумор и най-вече способност да градиш мини сюжет. А той, както е известно, е Ахилесовата пета на българския театър и кино.
Публиката неусетно се увлича от случващото се на сцената, защото е на една ръка от актьорите, а и започва да се чувства като създател на шоуто. Разиграните скечове се редят един след друг и най-важно никой не е обзет от досада. Личи, че част от зрителите за заклети фенове на импро театъра, защото напомнят, че предложена за разиграване тема, вече е била правена на предишно представление. Видимо всички се забавляват.
Трудно е да се прецени дали младите фенове на импро са ходили на традиционен театър, биха ли се развълнували от историите на Нора, крал Лир или Хамлет например. Във всички случаи импро възпитава зрители и създава интерес към сценичното изкуство. Може да се възприеме не само като по-различна театрална форма, но и като подготвителен клас преди осъзнатата необходимост да гледаш и постановки по класически или модерен драматургични текстове.
Усилията на младите актьори от Bitter and Sweet са похвални, защото се раздават в шоуто, а то наистина им доставя удоволствие. Импро вече има почва в България, а дано това гарантира бъдещето му.
