Няма прошка – мобилните оператори решиха и вдигнаха цените повсеместно и за всички потребители въпреки сключените стари договори. Нищо лично – това е частен бизнес, който си гледа интереса. Въпреки че в същия този момент властта се е хванала за главата как да усмири инфлацията, която изсмуква последните спестявания на средностатистическите българи, обезценява доходите и прави още по-сложно уравнението за оцеляване на пенсионерите. Хайде да не отваряме и темата, че през центрофугата на инфлацията в канала замина и членството на България в еврозоната.
В рамките на два лева ще е увеличението, кълнат се от „Виваком“, а „Йеттел“ вдигна цените с 15,3%, колкото е поскъпването за 2022 г., отчетено от НСИ. Клиентите на А1 с месечни такси между 7 и 25 лв. ще плащат също с 15,3% повече, за потребители с такси над 25 лв. – увеличението е 2 лв. Но след пристигането на първите фактури истината лъсва – ако ползваш телефон, интернет и телевизия, увеличение има за всяка една услуга. И така, малко по малко, сметките набъбват, а по-страшното е, че това става без нашето съгласие, на потребителите, които сме другата страна в договора с операторите.
Ситуацията обаче е много абсурдна, защото властта изглежда неспособна да направи какво и да е вече трети месец. Защо така? Това, че политиците не могат да се разберат и ни люшкат от избори на избори, означава ли, че закриваме държавата? Или в тези мътни води някакви хора се опитват да ловят риба в мътни води, т.е. да осребряват временното си пребиваване на топли държавни местенца?
Действително, в общите условия на мобилните оператори фигурира клауза, която им дава възможност да вдигнат цените с процента на инфлацията. Но тогава как са защитени правата на потребителите? Или става дума за т.нар. неравноправни клаузи, защото операторът има право веднъж годишно да променя ценовите условия, но потребителят няма право да реагира. Не е възможно дори да прекрати договора, без да плати неустойки.
„Оставената възможност на мобилните оператори да повишават всяка година месечните такси на абонаментните планове съобразно средногодишната инфлация за предходната година, без да е предвидена никаква възможност за ответна реакция на потребителите, поставя двете страни в неравни позиции, коментира Габриела Руменова от онлайн платформата „Ние, потребителите“. Още в началото на 2023 г. от организацията сигнализират, че клаузата за индексирането на цените е неравнопоставена, искат от КЗП да приложи компетенциите си за нейното редактиране или отстраняване от дружествата, включително през сезиране на съда. Призовават да се намеси и Комисията за защита на конкуренцията, защото и трите телекома обявиха, че индексират цените. Габриела Руменова пуска сигнал и до омбудсмана Диана Ковачева, а тя от своя страна започна дълга и още продължаваща преписка с администрацията, която трябва да брани правата на потребителите. „Комисията за защита на конкуренцията също трябва да се намеси и да каже има ли съгласуваност между трите телекома, тъй като практиката е една и съща“, обобщи ситуацията Руменова.
И докато мобилните оператори се приготвиха да откъснат поредното парче от кожата на потребителя, в края на март служебният кабинет реши да намали с 40% еднократната такса, която те плащат на държавата за честоти. Правителството се съгласило да получи по-малко средства от частните компании, за да инвестират те повече в иновации и в новото поколение мобилни мрежи (5G).
Но това не е единственият абсурд – мобилните оператори получават компенсации отново от държавата заради рязко поскъпналата еленергия като мярка срещу инфлацията, а сега вдигат цените с размера на същата тази инфлацията, с което я нагнетяват допълнително
Телеком пазарът през 2021 г. е нараснал с 10% и са генерирани приходи от 3,148 млрд. лева, сочат данни на Комисията за регулиране на съобщенията. За пет години секторът отчита сериозен растеж от близо 27%, който идва не от съществено увеличение на абонатите, а по-скоро от нарастване на цените и предлагане на повече пакети. Потребителите на мобилни телефони в България през 2021 г. са 7.9 милиона души, а приходите от тях – 1,5 млрд. лева. Абонатите на интернет са 2,25 милиона, а постъпленията – 329 млн. лева, 417 млн. лева са влезли от 2 милиона абонати на телевизиите.
Шефовете на КЗП се сменят, проблемът се влачи втора година
Според действащия Закон за защита на потребителите контролният орган се нарича Комисия за защита на потребителите. Точно тази комисия трябва да поиска от мобилните оператори да отстранят или редактират договорите, така че да има равновесие между правата и задълженията на двете страни. До този момент КЗП не е поискала това от трите телекома.
От началото на 2022 година те обявиха съвсем нови абонаментни планове заедно с различни услуги и всъщност никой не разбра в действителност с колко са се вдигнали цените. Но пък новите планове са нагоре средно между 3 и 8 лв. От КЗП останаха безмълвни и по този въпрос.
Но в тази комисия не мълчат от днес. Проблемът с индексацията на мобилните услуги се замита под килима от три поредни състава, които се смениха в последните две години. От 2015 г. КЗП е под ръководството на Димитър Маргаритов, който е на поста си до 2022 г., въпреки и с изтекъл мандат. Вместо да премахне изцяло неравноправната клауза, той се опитва единствено да смекчи нейното влияние върху потребителите на мобилните услуги, увеличението вместо 5 да бъде 3,3%.
Миналата година Корнелия Нинова като министър на икономиката в правителството на Кирил Петков издигна Маргаритов до свой заместник, а на негово място монтира Иван Френкев, общински съветник на БСП в Смолян. Френкев продължи с мълчанието си за поскъпването на мобилните услуги, разприказва се едва след като беше отстранен от служебния икономически министър Никола Стоянов. Но не за правата на потребителите, а за собственото си уволнение, което според него било неправомерно. В момента начело на КЗП е Стоил Алипиев, но мобилните оператори продължават необезпокоявани да индексират едностранно цените на услугите.
Омбудсманът обстрелва с писма Икономическото министерство
На 28 март т.г. обмудсманът Диана Ковачева изпраща писмо до служебния министър на икономиката Никола Стоянов, в което посочва неравноправни клаузи и нелоялни търговски практики на мобилните оператори. Тогава Ковачева за пореден път сигнализира, че потребителите на мобилни услуги не са защитени от КЗП и препоръча на Комисията да преразгледа становището си, според което липсват неравноправни клаузи и нелоялни търговски практики при телекомите.
На 20 април от администрацията на омбудсмана съобщиха, че министерството е поискало КЗП да провери и да прецени дали клаузата за индексиране на цените в договорите, предлагани на потребителите, са неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите. Зам.-министър Янко Топалов подопечната му Комисия за защита на потребителите да се произнесе по двата конкретни въпроса, поставени от омбудсмана.
Ако клаузата бъде призната за неравноправна, т.е. за нищожна, потребителите биха могли не само да не плащат занапред сумите, но и да си върнат неправомерно надвзетото.
Как ни цакат
Единствено потребителите, чиито договори са безсрочни и успеят да открият по-изгодни условия при някой от конкурентите, имат някакъв шанс за по-различен изход. Това обаче е малко вероятно, защото повечето хора предпочитат да се възползват от промоциите и винаги остават със срочни договори. Нещо повече – ако при сключването на действащия към момента договор потребителят е закупил телефон, таблет, лаптоп и т.н., при предсрочно прекратяване той ще трябва да заплати разликата между пазарната цена на устройството и тази, на която го е придобил. Често операторите са посочили за „пазарна“ цена, която е значително над средната. На тази база са направили огромните отстъпки като стръв на клиентите.
Стоил Алипиев, председател на Комисията за защита на потребителите: Проверяваме дали правилно е извършена индексацията
Нашата позиция сме я заявили и в парламентарна комисия – индексацията на цени в дългосрочни договори, които са свързани с обективен индекс, даден от публична институция, съгласно действащото законодателство и разпоредбите на Съда на Европейския съюз, не представлява нарушение на действащото законодателство. Това коментира пред „Филтър“ Стоил Алипиев, председател на Комисията за защита на потребителите.
Ако в правната аргументация се намери друга теза, която да обуславя някакво нарушение, ние ще я разгледаме и отново ще се произнесем, допълни той.
Неравноправността на клаузите е ангажимент на Комисията за защита на потребителите да вземе решение. Ако не срещнем съгласието на търговеца, това наше решение не е задължително за него, а спорът се отнася в съда, който е компетентен да провъзгласи клаузата за нищожна на база на нейната неравноправност, обясни процедурите шефът на КЗП. КЗП може да заведе дело, може да бъдат предявени колективни искове от потребителски организации, които са в списъка на Министерството на икономиката, както от две или повече увредени лица съгласно Гражданско процесуалния кодекс. Но допълни, че „задължения, които по някакъв начин ни се вменяват ние да провъзгласим клаузата за неравноправна, не съществуват в правния мир като възможност.“
Има много оплаквания от потребители и достатъчно факти, за да се извърши адекватен анализ. В момента Комисията проверява мобилните оператори как са приложили индексацията. Понеже имат над 10 милиона абонаментни договори е необходимо време, през което да се направят анализите. Ако има нарушения, това ще бъде разгледано като нелоялна търговска практика, каза още Стоил Алипиев.
