Десислава КАМЕНОВА
Томислав Дончев е депутат от ГЕРБ, бивш вицепремиер, министър по европейските фондове и икономическата политика в кабинета „Борисов 2“, както и заместник министър-председател в кабинета „Борисов 3“. Бил е кмет на Габрово през 2007–2010 г. и министър по управление на средствата от Европейския съюз от 2010 до март 2013 г.
Господин Дончев, вече почти година ГЕРБ не е на власт след 12-годишно управление. Вие бяхте и министър, и вицепремиер в три правителства. Какво е усещането да си в опозиция и в изолация?
– По-точно 10 години управление, поне толкова пише в трудовата ми книжка. В
трите мандата на Борисов е имало над година и половина, когато сме били в опозиция, и това е напълно нормално. За да бъде едно управление добро, трябва да има добра опозиция. Народът ни е отредил ролята на втора политическа сила с неголяма разлика и ние ще защитаваме тази оценка съвестно и достойно.
Усещате ли в известен смисъл облекчение, че вече не сте във властта?
– От персонална гледна точка, естествено. Аз винаги съм бил по-доволен от момента, в който излизам от Министерския съвет, отколкото от този, в който влизам, защото знам за какво става дума. Но макар че българската политика е патологичен рефлекс на някои партии, които по дефиниция завяват претенции да бъдат само опозиция, особено малките, естествен стремеж на една голяма партия е да управлява. Само по този начин може да постигне целите и обещанията си. Затова такъв е и стремежът на ГЕРБ.
Резултатите от три пъти избори обаче показаха, че много българи не могат да простят грешките в управлението на ГЕРБ. Кои според вас бяха най-големите грешки на партията?
– Ще дойде време и за анализ на грешките, защото в момента не сме в спокойна фаза, а във фазата на сензациите, те трябва да отминат. Защото в голяма част от укорите и пропагандата, която се води срещу нас, се оказа, че много от изнесените факти не съответстват на действителността. Като започнем от това дали Бойко Борисов е изял човек и се стигне до сензацията с подслушванията. Преди дни излезе информация, че има незаконно подслушване на само 7 души и изобщо не знаем дали зад това стои политически контекст, може да става дума дори просто за нарушение на процедурата. Аз очаквам и поредният балон, който се надува в последните месеци – АМ „Хемус“
(според МВР 60 млн. за Лот 5 са изнесени в сакове и чували и по думите на министър Бойко Рашков са отишли в ГЕРБ – б.р.), също да се спука.
И все пак – поне една грешка на ГЕРБ не можете ли да посочите?
– Опазил ме Господ да твърдя, че нямаме грешки. Само който не работи, не греши, но не мисля че сме правили груби политически грешки и такива в ущърб на хората. В политиката голяма част от грешките са комуникационни – да не можеш да обясниш това, което правиш – например с т.нар. „Балкански поток“. Последната една година според много коментатори това е едва ли не национално предателство, подарили сме
една тръба на Путин. Само че ако влезете в детайлите и прегледате документи, ще
разберете, че истината е съвсем различна. Първо – тръбата на българска територия е българска и е част от разширяването на газопреносната мрежа на страната. Освен това на база на договорите означава нетен приход за следващата година от минимум
6 млрд. лв. Не виждам какво лошо има в това. Друго – строили сме били 12 г. интерконектора с Гърция – по мой спомен той се строи от година и половина. Иначе, ако говорим кога някой е споменал за един проект – тунелът под Шипка е споменат преди 100 г. Може би носим вина в някои случаи, че не сме били по-радикални, но наред с това, в политиката има един императив – не правиш нищо, в което хората не вярват и не подкрепят. Дали сме направили така, историята ще покаже.
Като част от опозицията е ваше професионално задължение да критикувате управляващите. Кажете какви слабости и грешки откривате в първите стъпки на „Продължаваме промяната“ и техните партньори от БСП, ИТН и ДБ?
– Много е трудно, защото имаме по-скоро заявки, а не реални действия, което само
по себе си е проблем. Едно правителство трябва да започне да работи от първия си ден до последния и да има конкретни резултати. Мога да коментирам заявките, като ще се опитам да бъда възпитан, защото нито управляващите, нито опозицията имат нужда от безпочвена критика на непрофесионално ниво.
Но част от заявките ми се струват напълно нереалистични, като например тези в сферата на тежката инфраструктура. За един мандат е невъзможно да се построят три тунела под Стара планина и четири-пет моста на река Дунав. За част от тези съоръжения, особено тези между България и Румъния, само междудържавните споразумения, проектиране, отчуждаване, публични процедури ще отнемат един мандат. И не знам дали това е безотговорно говорене на тези хора, или просто не знаят за какво става дума.
Чувам щедри заявки и в социалната сфера, това е хубаво, но се надявам те да бъдат поносими за бюджета и да не довеждат до нов дълг, да не загубим позицията на държава, която следва благоразумна финансова дисциплина. Чува се тази мантра, че макроикономическите показатели не били важни, важен бил човекът. Да припомним ли какво означава страна с лоши макроикономически показатели – от 1997 г. – свръхзадлъжнялост, галопираща инфлация. Иначе дори на фона на това, което казах, съвсем искрено пожелавам успех на правителството, защото това ще е успех за България.
Надявате ли се, че разнородната четворна коалиция ще се пропука и няма да изкара пълен мандат, а ГЕРБ ще се върне на власт на бял кон?
– Допускам, че още на фаза приемане на бюджет ще се появят доста конфликтни моменти. Дали ще има успешен пълен мандат, ще се изразя малко по-академично – за това няма структурни предпоставки. Това не е коалиция, обединена около общи цели, а коалиция на отрицанието – против ГЕРБ – което е достатъчно да се сглоби кабинет, но не и да се управлява добре. А дали ще се върнем на власт – това ще решат избирателите.
Какви ще са козовете на ГЕРБ, за да докаже, че може да управлява по-добре?
– Политиката не е игра на карти, това е сложно упражнение, което включва идеология, цели, програми, послания, много разговори с хората. Добрият политик трябва да говори добре, но аз твърдя, че трябва да може и да слуша. Това включва промяна и обновяване. Ние нямаме лукса на други политически сили и лидери, които
в зависимост от конюнктурата могат да си сменят посланията през няколко месеца. Такива резки движения са подозрителни и ще изгубим доверието на тези, които стоят
зад нас. Ние имаме 100 000 души членска маса. Безпрецедентните опити в българската история една политическа сила да бъде заличена, не се увенчаха с успех. Колкото и бой да отнесохме, колкото и публични укори, колкото и наши активисти и членове да бяха репресирани, партията е жива и е в по-добра кондиция, отколкото смятат всички.
Когато някой ден все пак Бойко Борисов реши да се оттегли, вие допускате ли да го наследите, или все още категорично не желаете? И бихте ли подкрепили Даниел Митов, който също е спряган за поста?
– За 14 години опит в политиката нямам основания да се срамувам – бил съм кмет,
министър, вицепремиер, депутат и член на ЕП за няколко месеца – от малкото, които
са се отказали и са се върнали да работят в България. Нямам основания да смятам, че
съм се провалил и не съм достоен. Какво ще се случи от тук нататък, не е въпрос само на персонално желание, а и на хода на историята.
Значи отново нито отричате, нито потвърждавате…
– Може да не ми е дошло времето, а може и да е минало… А що се отнася до номинацията на г-н Митов, тя е знак в две посоки – първо, от гледна точка на процесите на обновяване на партията, и на второ място – че въпреки че лидерството в ГЕРБ не подлежи на въпрос, при бъдещо управление е възможен друг премиер
освен Борисов.
Повечето хора ви познават като политик, как бихте описали човека Томислав Дончев, разкажете и за сина си?
– Много е тъжно, ако една личност се свежда само до това, че е политик. Имам самочувствие, че съм си съхранил професионалните инстинкти в редица сфери и бих могъл да постигам успехи и извън политиката. 20 години съм се занимавал с големи проекти в сферата на кохезионната политика и преподавам на студенти по такива теми. А когато ми остане свободно време, което, за съжаление, не е достатъчно, се опитвам да спортувам, да чета достатъчно, да скитам из планините, да карам мотор. Колкото до сина ми – той е изключително буден 17-годишен младеж, опитвам се да му предам колкото може по-вече от това, което знам, което не е лесно, но е важно. В същото време му оставям пространство за собствено мнение, защото той може да наследи от мен знанията и опита, но не е длъжен и убежденията.
Коя книга четете в момента и коя чете той?
– Аз чета по 5–6 книги едновременно, включително слушам аудиокниги, докато
шофирам, специализирана литература, в момента няколко исторически. Сега чета „Непосилната лекота на битието“ на Милан Кундера. А на сина ми му купих „Фермата“ и „1984“ на Оруел.