- Реклама -

- Реклама -

петък, 27 януари 2023 г.
-0.8 C
София

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Треска за злато

Автор: Маргарита ДИМИТРОВА

Изминалата година ще се запомни с препускащи цени и всеобщата паника за парите. И въпреки че централните банки вдигат лихвите в опит да спрат инфлацията, никак не е ясно кога това ще се случи. Вече има сигнали, че дори тенденцията да се обърне, поскъпването у нас и през тази година ще остане двуцифрено число.

Инвеститорите трескаво пресмятат с колко са се озовали на минус в рамките на годината. Акциите в зависимост от пазарите са се обезценили между 12 и 20 на сто. Модерната криптовалута пък буквално се е сринала с цели 60 процента. Вече има първи сигнали, че цените на имотите в най-добрия случай ще се задържат на сегашните равнища и това се отнася за качественото строителство в хубави локации. При останалите напълно са възможни корекции, което означава, че собствениците им няма да реализират очакваната доходност, ако продават. Лихвите върху депозити и спестявания в банките продължават да са нулеви, което автоматично означава, че парите са загубили от теглото си точно толкова, колкото е инфлацията.

Златото винаги е било вариант, към който прибягват хората, за да се предпазят във време на несигурност. Никой не бива да очаква, че инвестирайки в скъпия метал, ще направи удар, особено невъзможно е това да е в рамките на година. Но животът показва, че тези вложения ще внесат доза стабилност в личния инвестиционен портфейл.

Цената на златото на борсата Comex в първия работен ден от новата година, 3 януари, прехвърли прага от 1850 долара за тройунция за първи път от юни 2022 година и достигна 1856,6 долара. Впоследствие цената се върна назад, но и през следващите дни се задържа над 1850 долара, движейки се близо до най-високите си нива от почти седем месеца насам.

Златото може да скочи до 2500–4000 долара за унция през 2023 г., тъй като повишенията на лихвите и страховете от рецесия поддържат пазарите нестабилни, прогнозира Юрг Кинер, управляващ директор и главен инвестиционен директор на Swiss Asia Capital, цитиран от Си Ен Би Си.

Централните банки в световен мащаб натрупаха златни резерви тази година с темпове, невиждани от 1967 г. По време на третото тримесечие търсенето на злато нарасна с 28% на годишна база, достигайки 1181 тона, сочат данните на Световния съвет по златото (WGC).

Държавите са купили 673 тона от януари до септември м.г. Само през третото тримесечие на 2022 г. са напазарувани 400 тона за около 20 милиарда долара , което е рекорд от 2000 г. насам. Данните на световния съвет са по-високи от официалната информация на банките, защото в някои страни, например Русия и Китай, има и други купувачи.

Според официалната статистика първото място се пада на Турция, която е купила 31 тона, а делът на златото в нейните резерви се е увеличил с 29% и те вече достигат 489 тона. В южната ни съседка стават повече и потребителите на дребно на златни кюлчета и монети. Само за три месеца те са напазарували 46,8 тона, което е нарастване с над 300% за период от една година.

Следва Узбекистан с 26,13 тона и Индия – с 17,46 тона. Индийските потребители обичайно пазаруват златни бижута преди празничния сезон всеки октомври. Но като оставим това настрана, Резервната банка на Индия (RBI) плати 13 тона злато през юли и 4 тона през септември, увеличавайки резервите си до 785 тона. Китай съобщи, че през ноември е увеличил златните си резерви за първи път от 2019 година с 32 тона на стойност 1,8 млрд. долара.

Бижутери и инвеститори в кюлчета и монети също са доста активни на пазара. Тенденцията не е изненадваща, защото златото все още се смята за по-безопасен актив във време на икономическа криза и инфлация.

„Въпреки нестабилната макроикономическа среда търсенето тази година отразява статута на златото като актив – убежище“, коментира Луиз Стрийт, старши пазарен анализатор в Световния съвет по златото.

Производството в мините също е нагоре, то се увеличава с 2% спрямо третото тримесечие на 2021 г., като добивът отбелязва шестото поредно тримесечие на растеж. За разлика от това рециклирането на златни вещи е с 6% по-ниско, тъй като потребителите запазват своите придобивки заради нарастващата инфлация и несигурната перспектива.

По време на икономически възход цената на златото пада, защото инвеститорите предпочитат други вложения с много по-бърза печалба. Благородният метал е консервативен финансов инструмент и печалбите, както и загубите от такъв тип инвестиция са умерено ниски. Той обаче е бързо ликвиден, може да бъде продаден във всеки един момент на цена, близка до борсовата. По време на икономическа криза златото е харесвана инвестиция, защото рискът от загуба е нисък.

Цената в България е нараснала с 27,13% през последните 10 години. Най-ниско тя е паднала до 1684 лева за унция (1 унция е равна на 28,3495 грама), а най-високо е достигала до 4234 лева.

 

Пазарът на накити  се възстановява бързо

Покупките на бижута продължават да се увеличават и се връщат към нивата отпреди пандемията, достигайки 523 тона – с 10% повече в сравнение с третото тримесечие на 2021 г. Голяма част от този ръст е провокиран от градските потребители в Индия, които увеличават покупките до 146 тона, което е повече със 17% за година.

Търсенето на накити в Китай също се засилва с отслабването на пандемичните ограничения. Макар и покупките засега да нарастват само с 5%, все пак се вижда подобряване на потребителско доверие. Азиатските инвеститори на дребно също са привлечени от златото като сигурно убежище на фона на обезценяването на местната валута и падащите цени на акциите в страната.

Впечатляващ растеж се наблюдава и в голяма част от Близкия изток. Покупките на бижута в Саудитска Арабия са повече с 20%, а в Обединените арабски емирства – с 30% през третото тримесечие на 2021 година.

 

Новите бижута двойно по-скъпи от борсовата цена

Златото е един от малкото доказани с хилядолетия източници на сигурност по време на финансови и геополитически кризи. Някои предпочитат да пазаруват накити, но този избор е по-неизгоден, тъй като новите бижута струват почти двойно спрямо борсовата цена на метала, от който са направени. В цената влиза и твърде скъпият труд на златаря, а се добавя и надценка за търговеца.

Ако все пак предпочитате да купите бижута, за да съхраните парите си, може да пазарувате от заложна къща. Там цената е около 10% над борсовата, например сега е 80–85 лева за грам, в магазините бижутата са 130–140 лева и повече за грам от 14 карата. В платформата OLX също предлагат бижута втора употреба.

Например златен мъжки пръстен 14 карата с тегло 26 грама се продава за 2100 лева, а дамска гривна 2,9 грама е 230 лева. Цената на грама зависи и от общото тегло на бижута, а също и от неговата изработка.

Когато не купувате от специализиран магазин, където изделията се продават със сертификат, трябва да потърсите златар, за да провери дали са истински и каква проба е металът. И никога не се предоверявайте.

Още преди да сте намерили кой да направи проверката, огледайте внимателно бижуто. Опитайте се да усетите теглото – ако ви се струва прекалено леко, много вероятно е да е фалшиво. Златото е един от най-тежките метали, който не се окислява от въздух, вода или киселини. Изключение прави „царската вода“, която е смес от солна и азотна киселина. При ментетата има промяна на златистия цвят на определени места, обикновено по ъглите и ръбовете, а при бижутата – и по местата, които са имали допир с кожата. Добре е да сравните цвета на съмнителния предмет с друг, който със сигурност е златен. Обаче турското и руското злато е леко по-червеникаво заради по-високото съдържание на мед. И още една проверка: ако металният предмет се привлича от магнит, 100% става дума за фалшификат.

Освен това бижуто задължително трябва да има печат с обявения карат. Но ако е много старо, печатът може да липсва или да е изтъркан и пак ще трябва проверка от златар. Най-често използваните сплави за накити са 14 и 18 каратовите. Често печатът показва числото на каратите или стойността на чистотата на пробата – съответно „585“ за 14 карата или „750“ – за 18 карата. Бижутата от най-ниския клас са проба „333“ – 8 карата и „375“ – 9 карата. Проба „999“ означава 24 карата.

 

Кюлчетата са с над 99,5% чистота

Инвестиционното злато е дефинирано в закона – кюлчета са с проба над 995, тоест 99,5% чистота. Инвестиционните златни монети са минимум 21,6 карата, съответстващи на проба 900, или 90% чисто злато. Колкото по-голямо е златното съдържание в монетата, толкова по-мека е тя и е по-фина е изработката.

Например 10-грамово кюлче се предлага сега за 1216 лева, а се изкупува за 114 лева. 5-грамовото е 630 лева, ако искате да го продадете ще получите – 557 лева.

За подобно вложение има два варианта. Може реално да купите метала и физически да разполагате с него. Това означава, че във всеки момент е възможно да го продадете, но пък трябва да го съхранявате в трезор или сейфове, защото има риск от кражба. Но може да инвестирате във виртуално злато. То ще е ваше по документи, но физически се съхранява в трезора на банката или институцията, откъдето е купено. Предимство е, че изкупната и продажната цена са много близки до борсовата, може да го продадете на части, включително и онлайн. Почти целия инвестиционен пазар работи с виртуално злато и така се намаляват до минимум таксите на брокерите.

Сделките с инвестиционно безналично злато не се облагат с ДДС. Но решилите да правят подобно вложения трябва да са наясно, че наличностите по сметката в злато не са защитени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.

 

- Реклама -

Последни новини