- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
вторник, 27 септември 2022 г.
20.8 C
София

Трябва ни киберзащита, а не наземен батальон

Избрано

Три гледни точки обобщават ситуацията в Украйна. От една страна са Русия и Европейският съюз, според които война по-скоро няма да има. В САЩ и Великобритания надделява мнението, че Путин ще нападне своите съседи в средата на февруари и затова ЕС трябва да бъде подсилен с американо-английски военни гарнизони. Самите украинци пък живеят с усещането, че са във война от 2014 година насам.

Какво всъщност се случва в размирната територия до границата с Руската федерация?

Най-изучаваният военен философ – пруският генерал Карл фон Клаузевиц, отделя голяма част от живота си, за да изследва Наполеон I и войните му. След смъртта на Клаузевиц през 1831 година жена му събира проучванията му и ги публикува под заглавието „За войната“. Тези десет тома и до днес са настолно четиво на учените с пагони. Сред най-популярните съждения е изводът, че войната е „продължение на политиката с други средства“. Според пруския генерал политиците, а не военните трябва да отговарят за войната.

Русия има слабост в географското си местоположение. При анализа си в „Трагедията на политиката на великите сили“ американският политолог и професор от Чикагския университет Джон Миршаймър отбелязва, че една хегемонна сила може да просъществува само ако географията ù е благоприятна.

САЩ са пример за силна държава с отлична защита, защото океаните в съчетение със слаби и миролюбиви съседи, намаляват рисковете за националната сигурност. Русия обаче е обградена от много държави, които в един или друг момент могат да се превърнат в противници. Но нима Москва не разполага с други инструменти, за да си осигури някакво спокойствие?

Нека да си спомним какво написа генерал Валерий Герасимов, началник на Генералния щаб на военните сили на Русия и пръв зам.-министър на отбраната, само година преди анексирането на Крим. В така наречената Доктрина „Герасимов“ се описва новата стратегия на Кремъл – хибридни несилови операции, които да реализират интересите на Москва с минимално използване на военна сила. Във фокуса са всеобхватна киберстратегия, кибератаки, кибершпионаж и дезинформационни кампании, все похвати на хибридната война. А целта е една: да се вбие клин в западното общество и така да се предизвика политическа нестабилност и слабост.

Затова жителите на Украйна казват, че са във война от 8 години.

Истината е, че Русия едва ли първа би нападнала реално, защото ще изпадне в международна изолация. Ще последват мащабни санкции и сериозни икономически трудности за Москва. От друга страна, политическите науки разглеждат „ефекта на митинга около знамето“ – в началото на военни действия населението се обединява около настоящия си държавен лидер. Наистина ли Кремъл желае да е общият враг, срещу когото Западът ще се консолидира?

А къде е Украйна на този фон? Президентът Зелeнски очевидно е притеснен, че самият медиен фокус върху опасността от военен конфликт се отразява зле на украинската икономика. В същото време руският газ стана „златен“.

И друго – Украйна не е част от НАТО и евентуалната ù защита не е автоматична. Най-близкият ù надежден партньор е Европейският съюз. Той обаче не е в най-добрата си кондиция. Бившият неформален лидер на съюза Ангела Меркел, която беше всепризнат медиатор между Вашингтон и Москва, излезе в пенсия.

Френският президент Емануел Макрон много иска да наследи ролята ù, но си има сериозни грижи, стяга се за избори през април.

Много тревоги тепърва ще има ЕС с голямата си амбиция „Зелена сделка“. Рязкото поскъпване на газа ще изостри още споровете за енергийните източници. Германия разполага с много въглищни централи, които трябва да закрие. Франция пък е известна с ядрените си мощности и настоява да бъдат признати за чиста енергия. На друго мнение са обаче немските зелени, част от управляващата коалиция.

Американските планове за военни действия в Европа и преди са предизвиквали социална и политическа нестабилност. Пример е скандалът, известен като „Операция План 10-1“, започнал от крайнолевия италиански вестник ABC. През 1969 г., точно в Деня на независимостта на САЩ, изданието публикува стратегически план, но с манипулирана част, според която американски офицери от по-нисък ранг може да използват ядрено снаряжение в Европа. През 1979 г. майор Станислав Левченко, един от офицерите на КГБ, дезертира в САЩ. Той казва следното: „Да си за Америка е да си за война; да си за Съветския съюз е да си за мир. Това е изкуството на активните мероприятия. Трагично е да виждам колко добре работи“. Двете големи сили открай време са като съперници пред шахматната дъска. Напрежението периодично ескалира, но засега дъската остава цяла.

Според руския външен министър Сергей Лавров войната е малко вероятна. Не би била благоприятна нито за Украйна, нито за Русия, заявяват от Съвета за сигурност в Москва. И българският военен министър Стефан Янев изразява подобно мнение, подчертавайки, че военнокризисната реторика трябва да намалее.

От реални военни действия със сигурност губещи ще са Европейският съюз, Украйна и Русия. Но самата идея да се говори за война от позицията на световен миротворец може да намали скоростта, с която пада рейтингът на американския президент. А у нас какво? Вместо властта да се чуди как ще намери 1000 души, за да ги строи в батальона, да се фокусира в киберсигурността на държавата.

Битките вече се водят на web терена.

 

Източник: Филтър

- Реклама -

https://filtarbg.com/spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини