Андрей Луканов е най-влиятелната фигура на прехода, който стана жертва на поръчково убийство – заместник министър-председател в три комунистически правителства, премиер на два кабинета в началото на 90-те, важна фигура в БКП и човекът, който отстранява Тодор Живков от държавната и партийна власт. Името му се свързва с раздаването на легендарните червени куфарчета с пари, които дават началото на новите капиталисти.
Луканов е убит на 2 октомври 1996 г. Тогава вече е слязъл от политическата сцена и се е насочил към бизнеса. И то не какъв да е, а с газ – тема, актуална и днес. Година и половина преди да бъде разстрелян пред дома си на столичната ул. „Латинка“, Андрей Луканов става представител на дружеството „Топенерджи“. То ще е бъдещият посредник в транзита на газ от Русия до България. Съдружници в „Топенерджи“ са две държавни фирми, актуални и до днес. Едната е българската „Булгаргаз“, а другата е руската „Газпром“. Новата фирма е вписана за рекордните 3 дни от съда. Под ръководството на Андрей Луканов делът на българската „Булгаргаз“ постепенно намалява, защото влизат нови съдружници – „Овергаз“, „Мултигруп“, Първа частна банка, „Булбанк“, „Химимпорт“. Влиянието на Луканов в държавата е не по-малко от това, когато е бил в политическата власт. Дори напротив. Подозират го, че иска да свали правителството на Жан Виденов. Контактува с най-големите политици и бизнесмени не само в България. Интересите покрай печалбите от газ стават все по-апетитни, а Андрей Луканов е пряката връзка между доставчика Русия и потребителите в България.
Андрей Луканов (вляво) е създателят на Илия Павлов (вдясно)
Убийството
На 2 октомври 1996 г. Андрей Луканов излиза от дома си на столичната улица „Латинка“ 15. Часът е малко след 9. Шефът на „Топенерджи“ тръгва към колата си – малко „Пежо 306“, което е на десетина метра от входа. Зад волана е шофьорът му. Бившият премиер влиза в автомобила, но веднага се връща обратно към входа, защото е забравил нещо. Звъни на домофонната уредба на съпругата си Лилия. Тогава до него се приближава мъж, облечен като скитник. Насочва пистолет към него и стреля 4 пъти от 2 метра разстояние. Един от куршумите попада в слепоочието му, а другите 3 в гърба. Луканов се свлича на земята, а убиецът изчезва по уличките в квартала. Свидетели по-късно ще си спомнят, че облечен като скитник мъж е обикалял блока на Андрей Луканов няколко дни преди това.
След убийството наемникът хвърля дрипите в блок на ул. „Димчо Дебелянов“ на стотина метра от местопрестъплението. Те са намерени от разследващите веднага. 40 дни по-късно в същия вход ще бъде открит и пистолет „Макаров“, скрит зад радиатор на стълбището. Точно това според разследващите е оръжието на убийството.
Разследването
Повече от три години след убийството на Андрей Луканов са арестувани соченият за физически извършител – украинецът Александър Русов, собственикът на строителната фирма „Колонел“ Ангел Василев, шофьорът му Юрий Ленев, племенникът му Георги Георгиев, както и двама сънародници на Русов – Алексей Кичатов и Олег Проценко. Според прокуратурата те са организатори на убийството, посредник за предаването на парите е Георгиев, а поръчител е Ангел Василев, който е близък на Румен Спасов. Конфликтът между Спасов и Луканов е публичен по онова време и заплетен с много сюжетни линии. От този период са и прословутите разпити в къщата на МВР в Копривщица, където по време на беседа част от обвиняемите правят самопризнания. И до днес се спори дали са изтръгнати с издевателства или са направени доброволно.
Според основната версия Ангел Василев е търсил наемни убийци от април 1996 г. Поставил задача на племенника си Георги, който уговорил съратниците на Кичатов да поемат мократа поръчка. Кичатов се свързал с Проценко и Русов, които се съгласили да убият Луканов срещу 85 хиляди долара. Двамата са приятели от деца. В началото за убиец е бил заподозрян Олег Проценко. Справка в полицията показала, че по това време е бил в Русия. Според полицията Проценко и Русов първо са имали план да взривят колата на Луканов, докато той е вътре. В крайна сметка решили, че е рисковано, и останал вариантът за разстрел.
Александър Русов (правият вляво), Георги Георгиев и Алексей Кичатов (вдясно) слушат разпитите на свидетели
Основна роля за разплитането на случая има украинецът Владимир Шевчук. Той е арестуван на 23 май 1999 г. Дотогава още никой не говори за Русов, Василев и останалите. Шевчук и приятелят му Александър Акимов са предадени на България от турските власти като заподозрени за убийството на Луканов. Предполага се, че точно те издават сънародниците си Кичатов, Русов и Проценко, които са задържани дни по-късно. Всички те са били членове на една и съща група, ръководена от Сергей Шанин. Той е убит през март 1996 г. в София, месеци преди покушението срещу Луканов. По-късно се оказва, че и двамата са застреляни с един и същ пистолет. Според версията Шанин е убит от своите заради предателство. По-късно оправданите по делото „Луканов“ Олег Проценко и Алексей Кичатов са съдени и за убийството на Сергей Шанин, но са признати за невинни.
Съдебните дела
В края на 2003 година Софийският градски съд решава, че петимата ще лежат в затвора доживот. Украинците, Ангел Василев и Георги Георгиев – без право на замяна, а Ленев – с помилване. Още тогава съпругата на Андрей Луканов и синът му Карло заявяват, че това не са хората, които трябва да бъдат съдени. Двамата присъстват само на едно от заседанията, а на следващите ги няма. Делото обаче се развива по коренно различен начин на втора инстанция в Апелативния съд. Всички са оправдани, а решението окончателно е потвърдено от ВКС през 2007 година. След това подсъдимите завеждат дела срещу прокуратурата и ги печелят.
Паралелно с делото за убийството на Андрей Луканов са повдигнати обвинения и на трима полицаи заради насилие над Ленев, Георгиев и Кичатов в къщата в Копривщица. Впоследствие служителите на МВР също са оневинени. На делото обаче се разкриват факти, които прокуратурата използва, за да иска възобновяване на делото за Луканов. Върховният касационен съд отказва да го направи. Така убийството на Луканов остава разкрито за полицията и прокуратурата, но вината на подсъдимите не се доказва пред закона и делото се нарежда до стотиците други, за които няма наказани.
През 2013 година Александър Русов дори издава книга, озаглавена иронично „Аз убих Луканов“. Той лежи 6 години в ареста и през това време си води записки, които стават основа за книгата му. Дълги години Русов живее у нас, но пътува и до родината си. Все още има регистрирана фирма с Алексей Кичатов.
Версиите
Най-тиражираната версия е за поръчка, идваща от кръга „Орион“. В основата е конфликтът между Румен Спасов и Андрей Луканов. Румен Спасов е син на бившия зам.-министър на вътрешните работи Мирчо Спасов, който след 10 ноември 1989 година става един от най-влиятелните бизнесмени. Според легендата Луканов и Спасов са представители на две от враждуващите крила в БКП. Румен Спасов е известен като идеолог на кръга от фирми тогава, наречен „Орион“. Смята се, че е близък до лагера на Жан Виденов, с който Луканов воюва и иска да свали правителството му.
Синът на червения генерал Мирчо Спасов – Румен, и шефът на „Колонел“ Ангел Василев (долу) са първите заподозрени за разстрела на бившия премиер
Месец преди Луканов да бъде разстрелян, той се среща с тогавашния шеф на Национална служба „Сигурност“ Юлий Георгиев. Той пък е близък на Румен Спасов. Георгиев е пратен при Луканов, за да организира помирителна среща със Спасов. Луканов отказва и споделя за срещата със свои съпартийци. Юлий Георгиев е разпитван по делото за убийството. В протоколите има точният му разказ на събитията тогава.
Желанието на Луканов да свали Виденов и да направи друго правителство е основната причина да бъде поръчан за ликвидиране според версията „Орион“. Бизнесът на Румен Спасов процъфтявал, а рискът да дойде на власт друго правителство, контролирано от Андрей Луканов, създавало опасности пред него, включително за пари, които после трябвало да връща. Румен Спасов обаче така и не беше привлечен като обвиняем и не беше подсъдим по делото. Той живееше в ЮАР. Почина през 2009-а, две години след края на сагата с делото за убийството на основния му враг.
Другата версия, която е по-малко вероятна, е свързана с „Мултигруп“ и приближения на Луканов шеф на групировката Илия Павлов. Тя е свързана със скандал между двамата, на който Павлов дори удря шамар на сочения като негов създател политик. Това се случва в Москва месец преди Луканов да бъде убит. По това време той вече губи контрол над „Топенерджи“, където като съдружник влиза „Мултигруп“ за сметка на дялове на „Булгаргаз“. Разследването по версията „Мултигруп“ не води до никакви годни доказателства.
Наследството
Съпругата на Луканов Лилия и дъщеря му Ани
Преките наследници на Андрей Луканов живеят така, както и когато е бил жив. Съпругата му Лилия още живее в дома им в старата кооперацията на ул. „Латинка“, пред която е застрелян мъжът й. Синът на бившия премиер Карло е по-известен с каузата на разведените бащи и борбата им за права над децата, отколкото с бизнес, имоти и богатство. Всъщност Луканов е единственият убит знаков играч от прехода, чиито наследници не се возят в лимузини, не продават имоти за милиони и не ползват благините от натрупани пари. Близките му приятели от миналото твърдят, че за него влиянието е било много по-важно, отколкото трупането на пари в лични банкови сметки и парадирането с имоти и коли, което е характерно за новобогаташите и мутрите.
„Топенерджи“ след Луканов продължава да е посредник за газовите доставки от Русия. Договорът е прекратен през 2003 година, когато ролята на смесеното дружество поема „Овергаз“. Допреди няколко години, когато тази фирма беше извадена като посредник и газът идваше от Русия директно през държавните компании. Положение, което рязко се променя с войната в Украйна. Днес посредниците при газа се връщат, но вече компанията е МИТ, а горивото идва от САЩ с танкери.