Д-р Росица Попова
Хранителните поведенчески разстройства имат негативен принос за инвалидизиране на активна част от населението – млади, способни, интелигентни индивиди с потенциал, които в различните държави варират от 0,1 до 3,6% сред жените и 0,1 до 0,3% сред мъжете. Световната здравна организация съобщава тревожни факти за степента на увеличаване на относителния дял на хората, засегнати от различни поведенчески разстройства в храненето – повече от 6 пъти увеличение за последните 20 години, като тенденцията продължава да бъде тревожна. Сериозността на проблема се определя от степента на психическа и физическа заболеваемост, продължителност на заболяването и ранна смъртност. Тези „модерни“ психо-соматични заболявания са резултат от едновременното действие на биологични фактори и заобикалящата среда, или т.нар. модифицируеми фактори.
С увеличаване информираността на младите хора посредством медиите и 24-часовия достъп в интернет те придобиват увереност, че са достатъчно обучени в областта на здравословното хранене, и започват сами да изграждат и изчисляват диетите си. Неконтролираната информация в уебпространството създава нереална представа за правилен начин на живот, хранене, а дори и социални контакти. Всичко това предразполага към развитие на разстройства в хранителното поведение – както неврогенна анорексия, неврогенна булимия, така и неврогенна орторексия. Тези неблагоприятни външни фактори много дълбоко се „вместват“ в психиката на лабилната същност на подрастващите и много лесно и неусетно се разгръща типичната картина на поведенческо разстройство в храненето. Особено безпроблемно се развива клиничната картина, когато няма контрол от страна на родителите или младите така умело укриват действията си, че е невъзможно установяване на нередност дори при осъществяване на ежедневни общи занимания в семейството, включително и хранене.
Хранителните поведенчески разстройства са недостатъчно разпознати и диагностицирани както в България, така и в европейски и световен мащаб. От обществено здравно значение е да бъдат разпознати в ранен етап поради високата честота на усложнения от поведенчески, психически и физически характер, които често водят до преждевременна смърт.
По данни на Националния център по обществено здраве и анализи от националното представително проучване на хранителния статус сред учениците в България през 2010 и 2011 година е установено, че около 20% от момичетата и около 8% от момчетата на възраст между 10 и 19 години са с риск за неврогенна анорексия, неврогенна булимия или друго разстройство в хранителното поведение.
Неврогенната анорексия представлява психогенно нарушение в хранителното поведение с постоянно смущение в хранителните навици и контрола на теглото, което от своя страна води до значителни увреждания на физическото здраве и психосоциалните функции. Намаленото телесно тегло се дължи не само на крайно редуцирания хранителен прием, но и на други поведенчески прояви за увеличаване на енергоразхода като екстремни физически натоварвания, прием на метаболитни стимуланти, както и излагане на ниски температури. Това, което е най-тревожно, е, че пациентите не се възприемат като болни, което контрастира с мнението на околните.
Според Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-V-TR) диагнозата на неврогенната анорексия изисква 3 диагностични критерия, като трябва да се отбележи, че е премахнат критерият аменорея, който беше включен в предходната класификация. (DSM-IV-TR) и включва:
1) намаляване на хранителния прием, което води до значително намалено телесно тегло спрямо височина, пол и възраст;
2) страх от наддаване на килограми въпреки поднорменото тегло;
3) тежки нарушения относно възприемане на собствените телесни пропорции с пренебрегване сериозността на заболяването.
Неврогенната булимия представлява патологичен страх от напълняване, свързан с преяждане, последвано задължително от провокирано или спонтанно повръщане, което всъщност е постигане на пречистване на тялото. Прието е, за да се постави диагнозата неврогенна булимия, честотата на повръщане да е един път седмично за последните три месеца. Необходимо е лечение поради повишения риск от поява на депресия и опити за самоубийство. Освен това при много пациенти се наблюдава комбинация от анорексични и булимични симптоми. Повече от половината пациенти с неврогенна анорексия развиват в по-късен етап от заболяването и булимична симптоматика. В такъв етап от прогресията на заболяването прогнозата не е добра, докато пациенти с първична булимия по-рядко имат анорексична изява. Неврогенната булимия обичайно се появява по-късно в сравнение с анорексията – между 15 и 30-годишна възраст.
Доц. д-р Росица Божидарова Попова е специалист по хранене и диететика, понастоящем преподавател по хигиена, хранене и екология в Медицинския факултет на Софийския университет. Провежда научни разработки предимно в областта на хроничната малнутриция, лекува пациенти с поднормено тегло, като активно е участвала в кампании за борба с хранителни поведенчески разстройства. Посещавала е международни курсове в Р. Хърватия, Чехия, Италия, Испания, Холандия, Люксембург. Участва в редица форуми в областта на храненето и диететиката на национално и световно ниво. Д-р Попова извършва прегледи и осъществява диетологични консултации на деца и възрастни пациенти с наднормено и поднормено тегло, както и с метаболитни нарушения. Член е на управителния съвет на Federation of European Nutrition Societies, на управителния съвет на Българското дружество по хранене и диететика, както и е член на Българското дружество по ендокринология. Д-р Попова е част от екипа на УМБАЛ „Лозенец“.
Очаквайте продължение на темата за хранителните поведенчески разстройства в следващия брой на „Филтър“.
