Петя БАХАРОВА
На входа е изписана 1934 година. Сградата е от онези, които носят тежестта на годините и чара на стара София, който едва оцелява под напора на новото строителство и липсата на памет за града. За срещата ми с Ути Бъчваров трябва да се кача до последния етаж на тази достолепна сграда. Изненадата ми е голяма, защото попадам в студиото на тв водещия и топ готвач, което е хем урбанистично, хем има уникална патина. Във въздуха се носи лек мирис на опушено. В дъното на внушително помещение е кухнята, която зрителите познават от предаването „Бързо, лесно, вкусно“, зад което Ути стои. „Това е и студио, и място, в което готвя за приятели“, разказва Петър Бъчваров, както е записан в кръщелното свидетелство.
Този път нашата „Запазена маса“ няма да е в ресторант. Ще се наслаждаваме на ястията на най-дълголетния телевизионен готвач в неговата кухня. „Аз черпя“, казва той. Малко по-късно ще разбера какво ще е менюто и ако Ути прецени, може да ми покаже как се приготвят ястията.
Телефонът често прекъсва нашия разговор. Понеделник е и Ути Бъчваров организира програмата за седмицата. Настанява ме на дълга маса и докато чакам, мога да разгледам студиото. Груби тухлени стени и фреска на космонавта Юрий Гагарин са съчетани с метал и бетон. Разбирам откъде идва този мирис на опушено – от барбекюто, затворено в нещо като метален шкаф на стената, който се спуска и прибира според нуждите на предаването.
Ути оставя телефона, извинява се и нашият разговор-обяд вече може да започне. Всъщност срещата ни е скоро след завръщането на тв водещия от пътешествието му до Австралия.
Впечатленията от преживяното още му държат влага и съвсем естествено разговорът ни тръгва в тази посока.
„Аз съм пътешественик, който е убеден в това, че светът е много вкусен и трябва непрекъснато да бъде преоткриван. Да бъде преоткриван не през телевизионни канали като „Дискавъри“ или „Фууд Нетуърк“, а да бъде обиколен, видян, опитан и изяден, – казва Ути. – В последните години имам късмета и се сбъднаха мечтите ми да пътувам до другия край на света. Миналата година успя да прекося цяла Аржентина и да стигна до Огнена земя. Тази пък се докоснах до малка част от Австралия. Давам си сметка, че ние сме много разглезени туристи. Мрънкаме за това, че самолетите са закъснели, че полетите са отменени или че не ни харесва храната, която са ни сервирали. Представете си преди малко повече от 200 години, когато капитан Кук открива Австралия, колко месеца, какви усилия, ветрове или безветрие му е струвало да стигне дотам.“
За разлика от капитан Кук, пътуването на Ути се измерва само в часове. Той каца и обикаля източното крайбрежие на Австралия. Минава през градовете Брисбейн, Мелбърн, Сидни, стига и до остров Тасмания.
Успява да навлезе на 500 километра навътре в страната. „Не можахме де стигнем до пустинята, но човек винаги трябва да си оставя неща, които да види следващия път“, отбелязва тв водещият. В бъдещите му планове е записано да пресече по диагонал Австралия и да стигне до един от най-самотните градове в света Пърт. Той се намира на западното крайбрежие на континента. „Тази голяма австралийска пустош трябва да бъде открита не от някой документалист или автор на научнопопулярни филми, а от теб самия. Да минеш по прашните пътища, които понякога са много рисковани, защото има десетки километри, през които наистина няма нищо, освен диви камили и гущери“, обяснява разпалено той.
Ути категорично отказва да „разваля пътешествията си“, влизайки в ролята на инфлуенсър в мол. „Австралия си е моя мечта и изживяване“, казва той. Все пак телевизионерът публикува във фейсбук профила си няколко снимки оттам.
Близо месец продължава австралийското пътешествие на Ути. През това време успява да стигне и до Големия бариерен риф. „Гмуркал съм се на много рифове по света, виждал съм много корали и подводен свят. Запален дайвър съм, но не мога да кажа, че бях очарован от Големия бариерен риф, разказва той. – Може би не попаднахме на правилното място, може би сезонът беше прекалено топъл, защото там е лято и водата не беше с онази магнетична прозрачност, през която искаме да видим коралите, а може би самите корали изживяват някакво столетно дегенериране“, разсъждава топ готвачът.
Говорейки за коралите, Ути подхваща темата за глобалните климатични промени и уточнява, че е от хората, които им обръщат внимание, без да изпада в крайности. „Аз съм щастлив, че пътувам. Виждам, че съвременните икономики, индустрии и бизнеси са част от климатичните проблеми, но пък и тези активисти, които са готови да унищожат центъра на един град, да ограничат нормалното движение на хора, автомобили и всичко останало, действат потискащо.
Затова гледам да не се хвърлям в глобални размишления“, обобщава той. Все пак няма как да не сравни България и Австралия и най-вече по чистотата. „Дърветата у нас още не са се раззеленили и ако човек излезе от София, има чувството, че пътува покрай безкрайно бунище, незаконни сметища, пълни с пликчета и бутилки. Такова е състоянието на всяка една отбивка покрай магистралата. Това в Австралия не съществува“, е тъжната му констатация.
Като истински пътешественик Ути тръгва подготвен за другия край на света и с нагласата, че в тази страна всичко може да те убие. В плитчините на залива при Големия бариерен риф например вижда 200 ската – риба с отровен шип в опашката си, която може да причини много тежки поражения. Отбелязва също така, че в тези води плуват особено опасни медузи, което принуждава хората да се гмуркат със специални костюми. Дайвинг групата, с която Ути пътува, оптимистично му дава най-големия неопренов екип. Тв водещият, който е с внушителна физика, обаче се заклещва в него. „Всички много се смяха. Аз не съм суетен човек и дори публикувах снимка, на която приличах на герой от „Батман“, шегува се със себе си той. Проблемът е решен, след като Ути облича личния си костюм от ликра, обува шорти и на своя отговорност се гмурка сред опасните морски обитатели.
Историята с неопрена е нищо в сравнение с кражбата, на която става жертва Ути Бъчваров в Австралия и която е извършена от… папагал. Телевизионният готвач отсяда в доста луксозен хотел на Големия бариерен риф, но някак си пропуска предварителния инструктаж при настаняването.
Именно там ги предупреждават, че цялата гора около хотела е пълна с папагали. Оказва се, че тези пернати се крадливи и хората не трябва да оставят отворени стаите си. Ути пропуска тези важна подробност и когато се връща в хотелската стая, я заварва обърната с краката нагоре, сякаш банда крадци са минали през нея. Вика охраната, която съвсем спокойно му обяснява, че е станал жертва на крадливите папагали. Всичко приключва благополучно, защото птиците само са ровили из багажа, но са изяли всички сладки неща от фруктиерите и минибара на стаята му. „Слава богу, не се бяха докопали до купищата лекарства, които нося задължително при пътувания на такива дестинации“, отбелязва той.
От цялото австралийски пътешествие на храбрия готвач най-много му харесва остров Тасмания. Стига и до Нова Зеландия, но на практика не успява да я разгледа, защото групата им е ударена от тайфун и се налага да се евакуират часове преди да попаднат в окото му. Мелбърн е градът, който най-много харесва на Ути при това пътешествие. Напомня му за Ню Йорк – уютен, леко мърляв и артистичен.
Сладкодумният Ути прекъсва напоителния си разказ за Австралия, за да приготви обяд. Човек от екипа му подава бурканче с подправката самардала, подарък от Нова Загора. „Гостувате на едно тайно място, където животът е вкусен – казва съзаклятнически той. – Зелените салати са все още зимни, затова ще приготвя салата с чери доматчета, които са много добър заместител на подобията на домати в магазините“, обяснява той, след което взима консерва с домати, слага й билки, пъха я във фурната и прави сос. Следващата стъпка е да обели чери доматите и да ги добавя към соса. Отделно приготвя микс от сирена, извара, кисело мляко и каймак. Тази салата Ути е нарекъл „Трикольор“.
И докато със салата кулинарът е още на зимна вълна, то второ ястие от нашия обяд носи дъх на пролет. Блюдото е подходящо и за великденските пости. Бъчваров е подготвил коприва, лапад, спанак, зелен лук и пресен чесън. Сварява всичко това, пасира го и добавя кокосова сметана и мляко. Прибавя още кора от лимон, лимонова трева и всякакъв тип по-екзотични аромати.
„Не се чувствам виновен, че при такъв обяд мога да си налея хубава българска ракия, да изпия чаша вино и да си кажа едно хубаво българско „Наздраве“, казва ми Ути. Така и правим.
Между блюдата го питам за предаването му „Бързо, лесно, вкусно“. Оказва се, че то върви по БНТ вече 26-та година. Сега има други водещи, а Ути се е отдал на своя пътуващ кулинарен театър.
Преди да разкаже за него обаче, връщаме лентата до 1-ви март 1970 г., когато е роден Петър Бъчваров.
Майка му, Галя Бъчварова, е директор на Телевизионния театър от момента на неговото създаване през 1960 г. до 1990 г., така че Ути е израснал в артистични среди. Неговият дядо Стоян Бъчваров е един от най- големите български актьори. Театърът във Варна носи неговото име. През 1990 г. Ути е приет в НАТФИЗ, където завършва театрална критика и кинорежисура. Докато е студент, пише статии за кино и театър, снима филми, участва в телевизионни предавания. В продължение на 6 години е водещ на предаване за лов и риболов по БНР. Ловът е негова голяма страст и повод да обиколя света надлъж и шир. През 1996 г. започва първото по рода си кулинарно предаване в родния тв ефир. В онези години „Вкусно“ е без конкуренция. За броени месеци Ути се превръща в любимец на зрителите. Предаването се излъчва от 18.30 ч., преди централните новини и е с изключително популярно. Сега в ефира на БНТ върви „Бързо, лесно, вкусно“. През 2005 г. отново за първи път, Ути Бъчваров създава своя уникален пътуващ кулинарен театър и през последните години изцяло се е отдал на кулинарните шоуспектакли.
Отскоро кулинарното гуру има нов камион, със специално оборудване, с който лети из пътищата на страната. „Ние сме пътуващи готвачи. В постковид годините, в които живеем, хората разбраха, че да са заедно, е част от магията на щастието. Изолацията е нещо много страшно“, казва Бъчваров.
Срещата ни с Ути е точно в седмицата, в която ще брандира и изрисува своя камион. В момента спектаклите на пътуващия кулинарен театър се преоборудват с нова техника, която ще може лесно да се разгръща по площади и поляни. „Пътуваме и готвим на най-различни празници на общините, големи прояви и концерти, частни партита. Мога да готвя, както за много хора, така и за популярния и леко вече поомръзнал гурме стил. За мен не е проблем да приготвя 2, 3, 5 хиляди порции“, казва Ути и уточнява, че това лято 70 процента от времето му вече е заето с мащабни готварски събития. Кулинарното шоу е толкова ефектно, че му се обаждат от нови и нови общини с покани да готви и по техните площади.
В този момент телефонът му звъни. Обаждат се от община Белене и го канят на гости с пътуващия кулинарен театър на 1 юли. Точно на тази дата Ути трябва да се разклони, защото вече е ангажиран и от община Поморие. Там ще готви огромна рибена чорба. В община Нова Загора пък ще участват в празника на самардалата. Тази подправка става все по-популярна у нас.
Много вкусно ще бъде шоуто на Ути за празника на сармите от кисело зеле и кюфтетата на Генерал Тошево. От всички тези участия ще бъдат направени малки филмчета, които ще се излъчват в интернет.
Споменавайки за сармите, Ути добавя, че покрай пътуванията е разбрал къде в България се приготвят най-малките и къде най-големите. Миниатюрните са в Асеновград, размерът им е като на детско кутре и се навиват по специален начин. А гигантските категорично са в Генерал Тошево. „Една сарма там тежи над 300-400 грама и не всеки може да я изяде – отбелязва тв водещият. – За добруджанската широка душа размерът има значение.“
В момента Ути участва като сценарист в проект за издигането на голям пилон на Рожен, на който ще се развее българското знаме. Събитието ще бъде увековечено във филм. Пилонът ще е висок над 100 метра, а големината на знамето – 1 декар. „Трибагреникът ще се развее на празниците на Рожен тази година, в който ще участвам и ще готвя. Родопите винаги са били символ на истинския дух на България. Важното е, че ще бъда там, ще свирят гайди, ще пеят български певци, ще се яде българска храна и надявам се ще дойдат много хора“, казва развълнувано той.
Питам Ути дали няма да участва в някое от популярните кулинарни риалитита. „Отговорът е „да“, но няма да кажа къде“, отговаря лаконично той.
Идва време за десерта и Ути отново е в стихията си. „Към десертите винаги съм подхождал рационално, защото отнемат доста време. В предаването нашата колежка Стефи се занимава със сладкишите“, отбелязва той. Десертите може да не са голямата страст на тв кулинаря, но той набързо приготвя един с истински сметанов сладолед, с пресни ягоди, листа от рози, ядки и мед.
Само си представете какви вкуснотии готви Ути на семейството и на близначките си. „Имам две прекрасни дъщери, които са на 5 години. Те са малки и искам този момент да си остане само мой“, пестелив е той. Питам го обаче какво мисли по така модерната тема децата сами да определят пола си. Бъчваров леко раздразнено казва, че въпросът е изключително богохулствен и не трябва да бъде задаван. „Когато човек стане пълнолетен, може да прави всичко. Смятам, че обществото по никакъв начин не трябва да насърчава колебанията в половата същност. Тази свръх либералност ще доведе до тежки промени и поражения в психиката на нашите деца. Това не е мода с какъв бански да ходиш на море. Когато децата станат на 18 години, да решават какви да бъдат“, отсича Ути и уточнява, че дъщерите му ходят в държавна детска градина и всяка сутрин той ги води.
Разговорът за децата и възпитанието го връщат назад в годините. Ути е расъл във времена с много свободно време и без интернет. „Хората търсеха знания истински и откривателски. Сега сме залети от източници на информация, но познанията ни са изключително повърхностни. В моето детство имаше хора с истински енциклопедични знания.“ Тази констатация подсеща Ути Бъчваров за статия, според която Умберто Еко е последният голям европейски енциклопедист. Писателят е негов кумир в студентските години. „Може би е виц, но питали Умберто Еко дали е чел книгите на Даун Браун. Той отговорил: „Няма смисъл, той ги е преписал от мен“. Разликата между Умберто Еко и Даун Бран е показателна за сменящите се поколения“, казва Ути. Обядът ни приключва и кулинарното гуру отново грабва телефона. Приема поредната покана да сготви нещо бързо, лесно, вкусно и с огромни размери на някой градски площад.
