Петя БАХАРОВА
Харалан Александров е антрополог, организационен консултант и анализатор на обществените процеси. Изучава проблемите на идентичността, самоорганизацията на човешките групи и общности и лидерството в тях, социалното развитие и културната промяна. Консултира организации и проекти в областта на образованието, местното развитие и грижите за деца.
– Господин Александров, как приехте номинацията на Мария Габриел за министър-председател?
– С приятна изненада. Тя е образцов европейски политик с ясно подредени приоритети, както се видя от първите и изяви в новата й роля. Смятам, че би била отличен премиер. Тревогата ми обаче е свързана с грубостта и бруталността на българския политически живот, който премина през фаза на дълбок регрес. Силно се надявам, че тази деликатна жена ще успее бързо да се ориентира и да се справи с предизвикателствата. Разчитам, че ако стане премиер, тя ще се радва на подкрепата на професионалния екип на ГЕРБ и на останалите партии, които биха застанали зад едно експертно управление.
Мисля, че тази динамика беше много добре визуализирана на срещата й с „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Габриел с тих, но много ясен и категоричен глас съобщи своите приоритети и спечели респекта на опонентите. На тях им стана неудобно да я нападат и да се заяждат, както обикновено, и влязоха в смислен диалог. Това само по себе си е огромно постижение.
– Мария Габриел обаче беше обвинена, че говори с устата на Бойко Борисов…
– Напротив, за разлика от цветистия, емоционално обагрен език на Борисов, тя говори съвършено различен език – това е прагматичният, рационален, леко скучноват език на европейската бюрокрация. В момента България се нуждае точно от това – от по-малко емоции и повече европейска рационалност и прагматизъм. Затова мисля, че Мария Габриел е идеалният премиер за тази ситуация – един вид посланик на Европейския съюз в България. Разбира се, тя не би могла да изпълни тази задача без мощния политически гръб на Борисов.
Той, разбира се, е наясно с тази си роля и ще я подкрепя. Забележете как появата на Борисов на преговорите промени контекста, въведе императивите на реалността и насочи разговора към бъдещето. Той присъстваше като бащата, който прави възможно следващото поколение политици да започнат най-накрай смислен разговор за управлението на страната и споделената отговорност.
– Имаше коментари, че Кирил Петков и Асен Василев са били като ученици пред него.
– Борисов има толкова силно политическо присъствие и авторитет, че опонентите му наистина изглеждат като първолаци. А и той се държи се с тях като строг, но справедлив учител – дава им задачи, препитва ги, наставлява ги и ги поучава. Доминира над тях, но по добронамерен и загрижен начин. Затова не споделям основната линия на интерпретации – как той ги е надхитрил, как им е нахлул в полето, как им е иззел дневния ред, как ги е набутал в ъгъла, как си е присвоил всичките им каузи. Всичко това е отчасти вярно, но то е страничен ефект от основната задача, която преследва Борисов. А тя е излизане от политическата криза и връщане на България на пътя на европейското развитие. Това е истинската мисия и идентичност на ГЕРБ, защото тази партия възникна заради европейското развитие и дори носи тази идея в името си. Тъй че издигането на Мария Габриел е в пълна хармония с мисията на ГЕРБ, а това, че ПП се чувстват прецакани и не реагират адекватно, е вторичен проблем.
– На какво се дължи метаморфозата на Борисов?
– На промяната в контекста. Всъщност метаморфозата е не толкова в самия Борисов, колкото в цялостната ситуация, която за пореден път открои неговият политически талант. В този нов контекст стана възможно дори хора, които остро критикуваха ГЕРБ заради самодоволството, в което бяха изпаднали, да прогледнат за силните страни на тази партия и на лидерството на Борисов. Всъщност той винаги е бил това, което виждаме в момента – умел и опитен политик с незаобиколимо присъствие, посветен на своята кауза да модернизира България и да остане на власт колкото може по-дълго. Наред със справедливата критика през последните години, неговото управление, партия и персона бяха свирепо атакувани и очерняни от сили, които искат да отклонят България от европейския й път. И до голяма степен успяха – България започна опасно да се отдалечава от основни жалони на европейската интеграция като влизане в Еврозоната и Шенген, модернизация през оперативните програми и Планът за възстановяване и развитие и пр. Борисов вижда как постигнатото от неговото управление се съсипва, как страната започва да се срива и рискува да отпадне от европейското семейство. И се бори с всички сили да избегне тази катастрофа, което при това съотношение в парламента очевидно преминава през съвместно управление и споделена отговорност на проевропейските партии. Тъй че неговото завръщане в центъра на политическия живот не е резултат от някаква чудна метаморфоза, а от отчаяната необходимост от адекватно и зряло лидерство.
– Как ще приключи танцът – ГЕРБ-ПП/ДБ?
-Ще използвам метафора от бизнеса, можем да кажем, че тези партии влязоха в делови отношения благодарение на лидерството на Борисов и постепенното осъзнаване на безпътицата, в която ни вкара политическата война. Основните политически актьори най-накрая осъзнаха, че има място за всички, че играта не е с нулев резултат. В България има толкова много негласуващи, че e възможно всички партии да увеличат подкрепата си, ако се държат смислено. Виждаме, че вече вървят сериозни преговори около някаква форма на сътрудничество между партиите със сходни убеждения, която да направи възможно експертно управление с ясна програма и времеви хоризонт. Това сътрудничество няма как да бъде класическа коалиция поради опасенията на „Продължаваме промяната“, че ще бъдат обезличени. Ако се върнем към метафорите от бизнеса, техният страх е, че прекаленото приближаване до ГЕРБ ще се превърне в сливане или дори в поглъщане, както често става при взаимодействие с толкова мощен партньор. В много по-силна позиция е „Демократична България“, защото тя е била в много коалиции и знае как да танцува успешно с ГЕРБ. „Продължаваме промяната“ могат да се учат от тях как хем да запазят границите си и да не изгубят идентичността си, хем да си партнират успешно с другите играчи, за да си свършат работата. А работата е да се формира работещо правителство с широка парламентарна подкрепа и държавата да започне да функционира нормално.
– Споменахте че вече има съгласие, значи не трябва да има проблем със съставянето на правителство?
– Има проблем и той е, че след две години на яростно противоборство отстъпките и компромисите изглеждат като предателство за част от радикализирания електорат. Този проблем е особено изразен при ПП поради негативната им анти-ГЕРБ идентичност. За ГЕРБ e далеч по-лесно да правят отстъпки и да се договарят по силата на позитивната им идентичност, като и на незаобиколимото им присъствие. Затова Борисов лидира процеса и се държи толкова меко и деликатно с хулиганите, които си позволиха да го арестуват в нарушение на всички политически, законни и морални принципи. Този прагматичен подход не трябва да се бърка със слабост – напротив. Борисов е отстъпчив, тъкмо защото е много по-силен от своите опоненти. Като опитен политик той знае, че трябва да прояви толерантност към партиите, които са изградили идентичността си върху противопоставянето на ГЕРБ, да ми даде време да осмислят ситуацията и да вземат завоя. Работата е там, че обстоятелствата ни притискат, България е на исторически кръстопът и няма много време да чака заблудените политици дa сe ориентират.
Разбира се, това важи и за останалите пратии, които биха подкерпили едно експертно правителство начело с Мария Габриел. Добре би било да се включат не само с експертни, но и с политически фигури, защото това ще даде по-голяма сигурност, стабилност и перспектива. Ще има партии, които ще подкрепят по-енергично определени политики, ще има и такива, които ще осигурят подкрепа в по-общ план. Сигурен съм, че „Продължаваме промяната“ би подкрепила някои от законодателните инициативи, които започнаха да изработват заедно с ГЕРБ. Там голямата драма е с бюджета, защото Асен Василев искрено вярва, че трябва да харчат пари и да се взимат заеми, което е катастрофа от гледна точка на фискалната ситуация. Поразително е как той не вижда това. Ще бъде мъчително толкова некомпетентен човек да бъде в управлението. В крайна сметка за всички ще е по-добре ПП да стоят в позицията на партия, която ще даде подкрепа по ключови приоритети като европейската интеграция и евроатлантическата ни идентичност.
-Това означава ли, че за ПП-ДБ няма да има министерски постове?
-Така изглежда.
-А каква е ролята на ДПС в тази ситуация?
– Както винаги, ролята на ДПС е нормализираща и стабилизираща. В общественото въображение тази партия е тежко стигматизирана, но ако се вгледате внимателно, ще видите, че по всички ключови въпроси винаги е заемало последователна евроатлантическа позиция. И това е така, защото електоратът им го иска. Аз съм живял и работил сред хората, които три десетилетия гласуват за ДПС, и разбирам защо го правят. Те помнят травмата от възродителния процес и знаят, че само върховенството на закона и човешките права са гаранция за това, че няма да бъдат репресирани и тормозени. По същата причина ДПС винаги са на страната на нормалността и спокойствието. Така да се каже, те са антирадикали. Защото историческият опит показва, че при сътресения, разпад, хаос и регрес в една държава, потенциално най-уязвими са малцинствата. Така че ДПС са много предсказуеми и предвидими партньори, стига да можеш да се договориш с тях.
– Колко дълъг живот давате на такъв тип правителство?
-Ще зависи от това колко добре ще работи. Според мен едно такова правителство има шанс да получи не 100, а 200 дни гратисен период. Първата проверка е доколко успешно ще изпълни задачите, които си е възложило и за които получава парламентарна подкрепа. Сред местните избори ще се открои новата разстановка на силите в страната. Ако партиите, подкрепящи правителството, сe представят добре на тези избори, това ще го прелeгитимира и ще го закрепи изборите за Европарламент. Ако и тогава издържи, би могло да продължи и в по-дълга перспектива. Зависи от мъдростта, спокойствието и здравия разум на българите – дали ще се юрнат да хейтят и да свалят правителството, или ще проявят толерантност и ще му дадат шанс да овладее кризите.
– Какъв е коментарът ви за първия приоритет на Габриел, ако стане премиер – отстраняването на главния прокурор?
– Тази пружина е натегната от много време и едва ли е случайно, че се освобождава точно сега. Но има риск главният прокурор да се превърне в изкупителна жертва на проблеми в нереформираната система на правосъдието, които са структурни и са се трупали с десетилетия. Очевидно е, че проблемът не е в личността на Гешев, а в параметрите на неговата роля. Ролята на главния прокурор е свръховластена и създава огромна политическа гравитация. Неслучайно много от българските политици се държат като прокурори, а прокурорите – като политици. Това объркване вреди и на политическата, и на правосъдната система. Затова, без да съм експерт в тази сфера, съм убеден в необходимостта от реформи и се радвам, че в това отношение започва да се оформя консенсус.
-Как бихте определили ролята на президента в цялата тази пиеса?
– Политическата криза, която бе отприщена не без участието на президента, стовари върху него огромна отговорност и постави на изпитание както президентската институция, така и личността на Румен Радев. Като дисциплиниран военен, той посрещна тези предизвикателства твърдо и решително и успя, криво-ляво, да преведе страната през смутното време. Струва ми се, че и президентът като всички нас се надява този период да приключи и да бъде отбременен от неприсъщите на ролята му функции – отново и отново да формира служебни правителства и да носи цялата отговорност за страната в условия на вътрешна нестабилност и изострящо се геополитическо противопоставяне. Но за да направим цялостна оценка на този период, е необходимо да мине известно време и да се откроят всички ефекти от управлението под егидата на президента в контекста на бързо променящия се свят.
