- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
вторник, 27 септември 2022 г.
20.8 C
София

Хенри Форд кани Мито Орозов за съвместна работа

Избрано

Мария ПЕТКОВА

„Я си снеми калпака, приятелю, поклони се на г-на Орозова и пожелай да се народят в България повече такива труженици!“, възкликва навремето големият ни писател Алеко Константинов по повод на талантливия индустриалец от Враца Мито Орозов – майстор на файтони, кабриолети и карети. В пътеписа си „София – Мездра – Враца“, публикуван през 1897 г., Щастливеца пише: „Най-отрадно впечатление във Враца ми направи фабриката на Орозова, или по-вярно, самата личност Орозов!“.

Възхитен от неговите умения и качества остава дори легендарният Хенри Форд, който определя основоположника на модерното коларство в България като „личност с европейски мащаб, ум и знания“. Той дотолкова се впечатлява от предприемчивия българин, че му предлага да произвежда купетата на прочутия модел автомобили „Форд Т“. Това става по време на Балканското изложение в Лондон през 1907 г., на което кабриолетите на Орозов печелят сърцата на англичаните с красивия си дизайн и оригинална разработка, заради което получават златни и сребърни медали. По това време Хенри Форд вече е основал компанията си „Форд Моторс“ и подготвя серийно производство на автомобили от превърналия се в легенда модел Т. Той става дотолкова популярен в Америка, че Джон Стайнбек пише в „Улица Консервна“: „Би трябвало да се напише есе, преливащо от ерудиция есе за моралното, физическото и естетическото въздействие на Форд, модел Т, върху американския народ… Повечето деца от този период биваха зачевани в модел Т и немалко от тях се раждаха в него“.

След срещата на Форд с Орозов започва активна кореспонденция помежду им за въвеждане в индустриално производство на купетата за „Форд Т“. В края на XIX и началото на XX век в каталога на самоукия майстор Орозов с луксозни возила има около 50 модела, които се доставят в цялата страна, а понякога и в чужбина. Те редовно печелят признание на местни и световни изложения.

“Личност с европейски мащаб, ум и знания”, казва Форд за талантливия предприемач от Враца Мито Орозов, основоположник на модерното коларство у нас.

Въпреки това България пропуска възможността да се включи в започващото тогава автомобилостроене и да стане втори Детройт, тъй като в крайна сметка Орозов се отказва от сделката. Мито преценил, че неговата фабрика не е пригодена за серийно производство, каквото изисквал американският индустриалец, готов да произвежда автомобили в мащаби, каквито на Балканите и в Европа не познавали. „Зная, че предложението на Форд за съвместно производство във Враца сериозно е занимавало Мито Орозов“, разказва правнукът му Петър, цитиран от AutoBild. „Естествено, че е бил поласкан, но реализмът му надделял. Претеглил предимствата и недостатъците от такъв мащабен проект. Бил е наясно, че няма да може да се справи без финансова подкрепа от банките. Но те щели да печелят по 10 процента от лихвата, докато тази на фабриката нямало как да бъде над две на сто.“ Колкото и да не му се искало, Орозов бил предпазлив и заради липсата на достатъчно квалифицирани работници, недоразвития пазар, ненадеждните доставчици. Той смятал да продължи да развива фабриката си със собствени сили и средства и в по-късен етап отново да преговаря с Форд.

Мито се труди неуморно, за да постигне целите си и активностите му непрестанно растат. „През годините става основател на врачанската Популярна банка, член на Софийската търговско-индустриална камара, през 1908 г. е депутат във Великото народно събрание“, разказва Петър.

Роден през 1859 г. във Враца, Мито остава сирак и от малък чиракува в тенекеджийницата на Ангел Хаджийоцов. Едва 17-годишен вече има собствена работилница за ножове, бастуни, табакери и печки. През 1883 г. заедно с Исайя Тошев отварят работилница за ремонт на обикновени коли, но по-късно Мито основава своя фабрика за ръчно производство на файтони, кабриолети и брички. Това е и началото на индустриализацията в града.

Орозов наема майстори дърводелци, тенекеджии, тапицери, бояджии, дори чужди специалисти за трите отделения – дърводелско, железарско и бояджийско, и се снабдява само с качествена европейска стока. Освен буковия и чамовия материал, доставян от местни търговци, той ангажира доставчици, които да добиват, обработват и доставят осенов материал за изработка на рамата, сандъка и колелата.

„Орозов ползвал изключително сухо дърво, отлежало поне 3 г., а стоманата за осите доставял от Англия и от немската фирма „Винтер“, разказват от Регионалния исторически музей във Враца. Най-голямата гордост и характерна отличителна черта на Орозовите возила са пружините, които били различни според моделите. Ресорите преминавали през специално конструирана от майстора закаляваща пещ. Шините на колелата се изработвали обикновено от желязо, но при желание на клиента и от стомана, облечена с гума.

Пълната тапицировка, наричана лукс, изисквала изцяло обличане на задната седалка, постилане на пода на возилото и поставяне на прилежащи престилки от шагренови и гладки кози кожи и постни кравешки кожи или сукна. Гюруците се обличали отвън със специална блажна кравешка кожа или с гъсто, дебело, непромокаемо ленено платно, а отвътре с най-здрави сукна. Всяка кола била снабдена с ръчки за фенери, а спирачки се правели по желание на клиента.

Използвайки опита на майстори от чужбина, Орозов внедрява в производството си за няколко години цяла серия от модерни коли, теглени от коне, които бързо се пласират и разширяват кръга на клиентелата му. Когато през 1892 г. Пловдив става домакин на първото българско промишлено изложение, фабрикантът освен като изложител участва дейно и в организацията му. За моделите си получава златен и сребърен медал.

Две години по-късно строи нова сграда за фабриката си и разширява производството. Файтоните и кабриолетите му вече се търсят в цялата страна и дори от двореца правят редовни поръчки за нуждите на цар Фердинанд и придворните.

Орозов пръв изработва собствени каталози и ценоразписи с фотографии на произвежданите от него коли. Той става и първият работодател у нас, въвел 9-часов работен ден през 1907 г. при нормално тогава работно време от 10 до 12 часа дневно.

На 30 септември 1923 г. Враца е разтърсена от мощни експлозии от военното поделение и е обхваната от голям пожар, който унищожава голяма част от града. Орозов се хвърля да спасява фабриката, но загива под развалините й. На следващата година, след като завършват техническото си образование в чужбина, във Враца се връщат синове му Петър и Тодор. Те влагат доста средства, за да възстановяват и разширят разрушената фабрика. Така тя оцелява до 1946 г., когато е национализирана.

 

- Реклама -

https://filtarbg.com/spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини