Повече от двадесет и пет години талантливите ни актьори Хиндо Касимов и Васил Попов постоянно си партнират на сцената, а са и най-добри приятели в живота. Те са неразделни както в театъра, така и на телевизионния екран и често зрителите ги възприемат като тандем.
Двамата са набори, родени са през 1934 г. – Хиндо Касимов на 11 октомври в Бургас, а Васил Попов на 25 юни в София. Срещат се едва 26-годишни, когато започват работа в Сатирата през 1960 г. Техният незабравим дует обаче се оформя първо в радиото. Актьорите са поканени на съвместен запис в редакция „Хумор, сатира и забава“ и толкова си пасват, че решават да работят заедно. Двамата редовно се изявяват и в „Златния кос“ – първия и единствен фестивал на хумористичната и сатирична песен в България.
Участват и в култови мюзикъли на БНТ като „Михал Мишкоед“ и „Криворазбраната цивилизация“ на Хачо Бояджиев.
Така техният дует радва и разплаква от смях публиката четвърт век, докато Хиндо Касимов не си отива без време от този свят на 24 юли 1986 г., едва на 51 г. След време Васил Попов казва: „Всеки ден си спомням за Хиндо Касимов. Хиндо, който страшно ми липсва. Много бързо се харесахме с него. Щом се запознахме, веднага станахме голям тандем. Обиколили сме страната по различни участия, а публиката наистина много ни харесваше. Бяхме страхотни приятели, почти всяка вечер се събирахме. Не съм си намерил по-добър приятел след неговата кончина“.
Васил Попов разказва и куп забавни истории със своя приятел, сред които е случката, в която Хиндо му предлага да станат сервитьори. Тогава двамата си мислят какво биха могли да правят, ако актьорлъкът не им провърви. Хиндо го успокоява, че каквито са енергични и чевръсти, могат спокойно да се справят като келнери – ще търчат с „кръпчето на ръка“, ще обясняват всичко на клиентите, ще им се усмихват и няма как да не им провърви. Клиентите сами ще се натискат да им дават бакшиши. „Слава богу, не ни се наложи, но много пъти сме се смели на това“, спомня си Попов.
Хиндо Касимов (крайният вляво) и Васил Попов (на преден план) си партнират дълги години в Сатиричния театър.
Заради комедийните си роли Хиндо Касимов така и не успява да осъществи мечтата си да изиграе поне един трагичен образ. Независимо от това колегите на талантливия актьор го помнят като всеотдаен приятел. „Човек беше той“, казва за него Георги Калоянчев. Вероятно неговата широта и разбиране към другите се дължи и на разноликото и задружно семейство, в което израства. Той е плод на голямата любов между албански турчин и българка, която се осмелява да заживее без брак с мюсюлманин. В дома им постоянно има гости и от двата рода, празнуват се всички християнски и мюсюлмански празници. Родителите му създават легендарната навремето фурна на пъпа на Бургас, която става известна като фурната на баба Марийка, майката на актьора. Мястото привлича всички с изкусителните произведения на майсторите хлебари, популярни и със своята човещина и щедрост. Почитатели на печивата им и на семейния уют в дома им с времето стават и колегите на Хиндо от Сатирата, сред които са легендарните Георги Парцалев, Григор Вачков, Нейчо Попов, Стоянка Мутафова, Никола Анастасов.
Тъкмо от своята смела и артистична майка Касимов наследява своя талант и чувство за хумор. Макар да върти фурната от 4,40 сутринта, Мария редовно участва в представления със самодейния театър. Освен това се държи съвсем по европейски – носи сламени шапки и цветни рокли, дори пуши цигари. Дъщерята на Хиндо – Мария Касимова-Моасе, писател и публицист, описва спомените за баба си, на която е кръстена, и за атмосферата в бургаския им дом в книгите си „Близки срещи със смесени чувства“ и „Балканска рапсодия“.
Актьорът пренася тази атмосфера от детството си и в семейството, което той създава със Сета Илиева, тонрежисьор в телевизията. За него дъщеря им разказва: „Това беше най-свободолюбивата, интересна и щастлива фамилия на света. Не за друго, ами защото у нас правилата, редът и семейните очаквания винаги бяха различни от тези на останалите. Нямаше например такова нещо като „мъжка“ и „женска“ работа. За чистотата се грижехме всички, като спазвахме мамините изисквания всеки ден да се минава с прахосмукачка, да няма мръсни чинии в мивката и неприбрани дрехи по стаите. Готвенето се случваше по същата схема, но най-често баща ми се занимаваше с мезетата и месните ястия, а мама – с десертите и постните манджи… У дома гости имаше през вечер, съседки непрекъснато идваха да пият кафе с майка ми, а следобедната дрямка на татко в хола беше абсолютно задължителна. Иначе всеки един от моите двама родители се грижеше за кариерата си, работеше, печелеше и имаше своите приятели и хобита. Не помня нито една сцена на ревност или обидна дума вкъщи“, казва дъщеря им Мария, която по думите й е плод на артистичната любов на стара мома и дърт ерген според критериите от края на 60-те години. Когато родителите й се запознават, баща й е на 35, а майка й на 30 години. И двамата обаче не мислят за брак. Но любовта има други планове и след едно осмомартенско празненство Сета разбира, че е бременна от Хиндо. Преди да му съобщи новината, тя решава да провери готовността му да се ожени за нея. Взима два кестена в двете си ръце и му казва: „Избери си едната ръка! Ако в нея има кестен, значи ще се оженим!“. Хиндо посочва едната ръка и решението е взето. Той е толкова влюбен, че така и не поглежда има ли нещо в другата ръка. „Ето как благородната лъжа проработила, мама тържествено обявила и моето присъствие и два месеца по-късно родителите ми вдигнали сватба и официално станали семейство“, разказва Мария. Когато тя се ражда, Хиндо е толкова притеснен, че докато чака пред „Шейново“, прегъва на две стотинка, а когато докторът му честити рожбата, припада в ръцете му. По-късно изпраща телеграма на родителите си в Бургас:
„Бабо и дядо, аз се родих. Мария“. Дъщеря му, която той нежно нарича „шупишник“, споделя, че винаги е искала да прилича на него и дори 9-годишна го склонила да я заведе при шивача и шапкар на театъра, за да й направи каскет като неговия. „И като неговия шлифер имах. Като тръгнехме заедно нанякъде така подобно облечени, приличахме на някаква тъжно-смешна двойка от нямото кино.“ Уви, когато актьорът си отива, тя е едва на 16.
В годината, когато той щеше да навърши 85, Мария сподели:
„Моят баща ще е винаги там, където го оставих – да тича зад колелото ми, докато ме учи да го карам. В панелния ни хол, където слушаше музика и дирижираше, без да знае, че го шпионирам. С торбичката зеленчуци от пазара и букет невени за майка ми. На кухненската маса да учи текста си за репетицията. Задрямал на дивана с фината си ръка под бузата, лекото прихъркване и трепкащите от следобедния сън клепачи. Един мъж без възраст и без време“.
