Автор:
Д-р Росица Попова
Доц. д-р Росица Божидарова Попова е специалист по хранене и диететика, понастоящем преподавател по хигиена, хранене и екология в Медицински факултет на Софийския университет. Прави научни разработки предимно в областта на хронична малнутриция, лекува пациенти с поднормено тегло, участва в кампании за борба с хранителни поведенчески разстройства. Посещавала е международни курсове в Хърватска, Чехия, Италия, Испания, Холандия, Люксембург. Участва във форуми в областта на храненето и диететиката на национално и световно ниво. Д-р Попова извършва прегледи и осъществява диетологични консултации на деца и възрастни пациенти с наднормено и поднормено тегло, както и с метаболитни нарушения. Член е на управителния съвет на Federation of European Nutrition Societies, на управителния съвет на Българското дружество по хранене и диететика, както и е член на Българското дружество по ендокринология. Д-р Попова е част от екипа на УМБАЛ „Лозенец“.
Публикуваме продължение на статията от миналия брой на д-р Попова за хранителните разстройства.
Най-уязвимият период от живота на човек за появата на нарушения в хранителното поведение е преходът между юношеството и началото на ранната зрялост. Затова превантивната дейност трябва основно да се насочи към този възрастов контингент. Характерното при тези момичета е перфекционизъм и интровертност. Засяга семейства с по-висок социално-икономически статус в развитите страни. Хранителните разстройства са заболявания, които се появяват вследствие на изобилието – последните 20–30 години има възможности за по-голям достъп до скъпи и разнообразни храни. По-голяма е честотата в големите градове, сравнено с по-малките селища. Налага се естетичният модел на много ниско тегло и слаба фигура, като резултат от реклами за диетични храни, диети за стройни фигури. Налице е деформирано отношение към външния вид и храната. Променят се концепциите за здравословни храни, елиминират се храни, които представляват основен дял в традиционното ни хранене, поради окачествяването им като източник на нутриенти, вредни за здравето. Особено сред младите жени – ученички и студентки, се налага концепция за елиминиране на хляба като източник на глутен, на мляко като източник на лактоза, на месо като източник на „вредни мазнини“.
Все по-популярно е становището за непоносимост към определени храни, особено съдържащи глутен и казеин. Така се появява и друго, ново направление сред разстройствата в хранителното поведение – орторексия нервоза, въведено през 1997 г. от Стивън Братмън. То представлява обсесивно поведение, свързано с фиксиране към здравословно хранене понякога с рестриктивна насоченост, но не е задължително, както и наличие на хипохондрични страхове. За разлика от неврогенната анорексия, при която фокусът е върху количеството на храната, при неврогенната орторексия се потенцира върху качеството на храната с претенции тя да е по-здравословна. При задълбочен анализ се установява, че това вманиачено поведение води до малнутриция, нарушено социално отношение и лошо качество на живот.
Въпреки че вниманието и старанието към здравословно хранене е изключително важно, това поведение може да доведе до изтощение и постепенно, неусетно развитие на поведенческо хранително разстройство, което привлича обществения интерес поради сериозните усложнения, до които може да доведе. При лица с тази диагноза в напреднал стадий, подобно на неврогенната анорексия, се установяват електролитни нарушения, намаляване на мускулатурата, остеопороза, анемия, аменорея, когнитивни нарушения, метаболитна ацидоза, подкожни отоци, поява на асцит или състояния, някои от които застрашават живота на пациентите.
Пациентите с орторексия нервоза имат сериозна промяна в поведението – пазаруват храна само за себе си и не позволяват друг да прави това вместо тях. Те са изключително ангажирани с качеството на храната, която приемат и задължително следят етикетите на храните. Избягват изкуствени консерванти, оцветители, овкусители, храни, които нямат органичен произход и съдържат пестициди или ГМО. Освен храната важна е и кулинарната обработка – пържене и паниране са изключени от менюто. При тях често се появява вина и тревожност при разхлабване на режима, влагат много време и пари, свързани с маниакалната им ангажираност относно храната, трудно възприемат за правдоподобна информация, извън техните разбирания за здравословна храна. Смята се, че има професионални групи, които са по-склонни към развитие на това хранително разстройство – като фитнес инструктори, хора, които посещават ежедневно фитнес зали или обобщено – хора, които изпълняват извънредно интензивни физически упражнения.
С нарастваща тенденция в западния свят е разпространението на понятието „хелтизъм“ (Healthism), чиято основна концепция е индивидуална отговорност към здравето, водеща до значителни промени в начина на живот. Според някои автори тези промени оформят т.нар. орторексично общество, което е в състояние на трудност, тревожност и объркване в опитите да изпълнява правилните диетични режими. Основната цел при лечението на поведенческите хранителни разстройства от диетологичен аспект е възстановяване на нормалното телесно тегло с коригиране на макро- и микронутриентни дефицити. Това се осъществява чрез адекватна хранителна рехабилитация, ако е необходимо – с допълващо парентерално хранене и създаване на мотивация за излекуване. Клинично оздравяване на пациентите с разстройства в хранителното поведение е налице, когато се докаже физическо, психологическо и поведенческо възстановяване. Физическото възстановяване включва достигане и поддържане на здравословно телесно тегло и поддържане на биохимични и физични показатели в референтните граници. Поведенческото възстановяване включва липса на хранителни рестрикции, прекомерен прием на храна и различните начини на прочистване на организма. Психологическото възстановяване включва поддържане на нормални навици, свързани с храната и възприятия, свързани със собственото тяло. Планът за медицински грижи трябва да се осъществи от мултидисциплинарен екип (интернист или педиатър, медицинска сестра, диетолог, психолог, психиатър, фармацевт, дентален лекар), който да е в неизменна връзка със семейството на пациента.