„Имаме насреща си високо организирани, добре мотивирани хора от т.нар. „статукво“, със сериозен професионален капацитет, с ясна мотивация и добро познаване на механизмите как се взима, консумира и удържа властта. Не е достатъчно да сме възмутени от това, за съжаление. Оказа се, че също така трябва да сме организирани, мотивирани, с ясен позитивен план какво да се прави. Оказа се, че добрата стара максима, че трябва професионализъм дори за реализирането на най-големите надежди, остава в сила. Освен емоция и маркетинг, промяната изисква дълги планомерни усилия.“ Така Христо Иванов очерта борбата срещу „статуквото“ в интервю за OFFNews.
„Ние сме в ситуация, в която не разполагаме с добри опции – за съжаление имаме само лоши и по-лоши опции. Нямаме лукса да игнорираме това и да си мислим, че ако си затваряме очите за тази реалност, тя ще изчезне. Няма как да изчезне, може само да стане още по-лоша“, разсъждава съпредседателят на ДБ..
„Имаме трудната и със сигурност лоша опция по някакъв начин да бъде реализиран вторият мандат. Но имаме и още по-лошата опция да бъде реализирано друго управление в този парламент без участието на ПП и ДБ – или с първия, или с третия мандат. Което, де факто, да реституира изпълнителната власт на сглобката ГЕРБ+ДПС под прикритието на някаква формула“,смята Иванов.
Христо Иванов коментира и явяването на местните избори на новоочерталата се коалиция:
„Местните избори са свързани с най-ниското ниво на властта и най-базовата част на властовите отношения в републиката като цяло. Можем да си представим какво представлява една България, в която ГЕРБ и ДПС са запазили позициите си в местната власт, и колко различна ще бъде тя, когато в няколко ключови града има промяна и се е тръгнало към отваряне на прозорците. Става дума за София, но и за няколко големи града и населени места, където е възможно да отворим вратата към бъдещето.
В много голяма степен ние с ПП и „Спаси София“ представляваме едни и същи хора и имаме общ електорат. Не можем да си позволим те да бъдат разделяни, камо ли противопоставяни. Тук дори не е въпросът в комфорта на тези хора, а в това до каква степен те като група ще могат да изпълнят ролята си на двигател на една голяма промяна. Разумно е да намерим начините тази обществена група да бъде сумирана, така че да се максимизира силата на нейния вот.“
